Това е продължение на темата Начало на връзката ни с природните енергии, изразено в народните традиции.
от Рашко Зайков
Сурваки – 1 януари:
По богатство на обичаи и обреди, целящи да се предопредели желаното занапред плодородие и благополучие Сурваки се равнява на Коледа. Наименованието се тълкува като пожелание за сурова /дъждовна и плодородна/. Срещу празника се прави обрядна вечеря, наричана бъдник, блажна, бъдна вечеря. Яде се месо и се пие вино и ракия. Някъде хлябът е с украса, по средата има кръст и отстрани се поставят точици. Често се меси и пече колак с дупка в средата или питка с пара за късмет. Най-характерна е баницата с късмети – различен брой дрянови пъпки се слагат в нея за късмет. Както на Коледа се прекадява трапезата след като прекади най-възрастния мъж разчупва погачата като благослови за здраве, живот и берекет. После завърта баницата 3 пъти и всеки си взема парчето с късмета за цяла година. В огнището както и на Бъдни вечер гори бъдника, добре е до сутринта да гори.
Най-характерният обичай на Нова година е сурвакането. Сурвакарите са малки и големи мъже ергени и ходят с дрянови тояги с благопожелания за живот, здраве и берекет. Сурвакането започва от полунощ на 1 януари, като се пеят коледни песни и, поканени от домакините, пеят песни и сурвакат. Получават подаръци – краваи с дупка, плодове и пари. Подаръците се закачат на сурвачката. Ергените ходят по домовете, където има моми. Малките сурвакарчета ходят само сутринта на Нова година, те връзват сурвачките на Ф.
Последният компонент е ладуването. То е гадаене за женитба, в което момите са главните участници. Нова година, Еньовден и Гергьовден се смятат за благоприятни за гадаене. Тогава момите се събират до чешмата на кръстопът, в бяло менче пълнят вода, мълчат и пускат ечемик, овес или цвете. Менчето се оставя под звездите и покрива с червено було. Сутринта отново се събират момите и си вадят късметчетата, като пеят кратки песни. Вечерта ги поставят под възглавниците си и който момък сънуват, ще се задомяват. От това, дали водата вечерта е замръзнала или не, се съди и за годината.
Сурваки – същността на този празник се съдържа в названието му и времето на отбелязването му. Дословно означава Начална КИ, а времето на честването му е Нова година, то е празник на началото на новия годишен цикъл на КИ. В този нулев ден – ИН и ЯН са в равновесие. От нея започва жизнеността на ЯН, затова човек будува вечерта и се яде блажно и се пие алкохол – те са адеквати на ЯН. Хлябът е основния адекват на първичното КИ на българина. Тази КИ осъществява своя ход чрез петте стихии – вода, дърво, огън, земя, метал, които са символичните господари на 4те годишни сезона. Затова обредния хляб е няколко модела, с кръст и дупчици или с дупка по средата или с късмет пара в него, неговата рожба – двуединната КИ. Разчупването на хляба, прекадяването от най-възрастния е със същия символ – растяща ЯН. Бъдникът в огнището – също. Сурвакането също е израз на растящия ЯН – дрянът, вече разпъпил, има сила в него, потупва се по гърба и главата – те са отговорни за доброто функциониране на ЯН-системите в организма.
сурвачката е от дрян – дърво
кората на дряна е червена – огън
цветовете му жълти – земя
украсата е с бели панделки – метал
сушените плодове са черни – вода
Малките сурвакари изричат благопожелания от 9 стиха, като първата и деветата част са еднакви – отразява вечната спирала. Сурвакарите застават пред къщата и произнасят:
“Сурва!
Нова година!”
Ако ги поканят, влизат и запяват:
“Сурва!
Сурва година,
Весела година!
Голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна,
живи, здрави догодина,
догодина – до амина!
Сурва!”
Йорданов ден – 6 януари:
В общата система на Коледно-новогодишните празници, трябва да се поставят и честваните непосредствено един след друг Ивановденски празници, обединени от общите и характерни обреди за тях с вода. Първият е Йордановден, чийто основни компоненти са обредната трапеза, осветяването на водата и обредите с вода. Осветената вода в котле и босилкова китка се пръска по домовете. Домакините даряват монети в котлето и още вълна, брашно, боб и др. Навред се пости. Пие се и от тази вода, така се отпъждат нечистите дни, демони и зли сили. Вечерта срещу празника е третата последна Кадена вечеря. Нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. В този ден се извършват и много обреди с кръстената вода – за осигуряване на плодородие и здраве. Още сутринта стопанката измива на реката иконата и палешника от каденето. С водата се мият ръцете, лицето за здраве на всички хора. Този ден се гадае за здраве, за бъдещото плодородие и за времето.
Ако хвърленият в реката кръст и китката при ръсенето замръзнат, годината ще е здрава и плодородна. Вече стана дума, че този ден бележи възраждането на ИН – жизнеността, едва крееща по време на нейната активност, поради това не се къпем по време на мръсните дни. По своята същност, осветяването на водата чрез кръста в нея е символичното връщане на животворното й жизнено начало. Поради това се и пости. Ръсенето с вода е израз на стремежа на нашия народ към пълно хармонизиране. Тъй като положителния ЯН действа в средата на отрицателния ИН, ергените се хвърлят след кръста във водата. Жените и мъжете си имат своята роля в обреда и отразяват моментните ИН и ЯН в общата КИ и така човека се хармонизира с нея, т.е. с идеалното начало, а това вече е сигурна гаранция за неговото добруване.
Ивановден – 7 януари:
Обредното къпане за здраве продължава, като кръга на окъпаните се увеличава. Участват и младоженците, като кума или девера извършват действието. Този ден ергените къпят момите, окъпват се младите мъже и именниците. На Ивановден изтича срокът, през който ходят Кукерите. Къпането на Ивановден, гостуванията, придружени с празнична трапеза, хорото, угощението на Коледарите, създават особенна атмосфера и определят силно изявения обществен характер на празника. Този празник бележи едно от възможните нови места за края на затихващата максимална ИН-активност, което е същевременно и началото на възраждащата се възходяща ИН-жизненост. Успоредно с това този момент е краят на максималната ЯН-жизненост и едновременно начало на възхода на ЯН-активността. Водата е ИН-първоелемент и е адекватът на активната ИН среда. Поради този факт младите мъже, както и именниците се къпят в този ден и са в пълна хармония със световните съли. Така също и момиченцата до 1 годинка също се къпят. В кумството и побратимството лежи идеята за еднаквото начало. Общата трапеза, хорото и те са израз на всеобщото хармонизиране с този важен и здравословен за човека момент от движението на ИН и ЯН, чрез специфичен за тяхното моментно състояние ритъм на КИ – ритъма на празничното хоро.
Бабин ден – 8 януари:
Последен ден от Ивановденските празници е Бабинден. Може да се приеме, че това е чисто женски празник, тясно свързан с родилните обичаи. Главни участници са бабите акушерки и жените – раждали и нераждали. Основните празнични компоненти – къпането на децата от бабата, трапезата в дома и къпането на бабата – съдържат обреди с вода, заложили на нейната здравословна сила и обреди на благодарност и почит към бабата. Сутринта на празника бабата обхожда домовете, в които е бабувала и носи червена вълна, мед и просо. Окъпва детето пеленаче, мазва мед на челото и залепя вълна и просо като благослови:
“Да се румениш като таз вълна,
да се гоиш като туй просо,
да се роиш като пчели по пчелишник.”
Все сутринта всяка жена отива в дома на бабата с китка, сапун и пешкир, може и вода, целува й ръка, полива й да си измие ръцете и я закичва с китката. Бабата й дава малко червена вълна и залък със сол от приготвената пита. Поливането с вода значи не само благодарност, но и осигуряването на леко раждане. По-късно през деня жените отново идват, носейки нещо за ядене и дар за бабата – престилка, кърпа, ръкави за риза, пари или друго. Всички жени вече сядат около празничната трапеза, за която се е погрижила бабата. Яденето е съпроводено с много песни и шеги. Играе се хоро, то се води от бабата, някъде с байрак, и после се продължава по улиците и се влиза в кръчмата. През целия ден жените се отдават на буйно веселие, позволяват си много волности със срещнатите по пътя мъже. Тези всички елементи имат стимулиращо значение – да се раждат повече деца, да са здрави и да е леко раждането. Къпането на бабата е важен момент в обичая. Тя се води или на реката, или на чешмата. Обикновено се вози на колесарка, украсена с нанизи от червени чушки, пуканки и калчища. Там окъпват бабата, като я поливат или наръсват с вода.
Този ден бележи края на затихващата максимална ИН-активност, затова жените и бабите на първо място са главните действащи лица – те отразяват човешкия адекват на моментното състояние на силата ИН. Първоелемента на ИН, съответстващ на зимния сезон е ВОДАТА, което обяснява нейното широко използване. Максимално жизненият ЯН и възкръсващата жизненост на ИН отразяват израждащата жена, бабата, на която дължат появата си мъжките ЯН и женските ИН рожби. Утрото е краят на затихващата максимална ИН-активност и едновременно начало на нейната увеличаваща се жизненост, както началото на възходящата ЯН-активност, успоредно със загубата на неговата максимална жизненост в рамките на денонощието. За да се постигне пълна хармония със световните сили, сутринта са основните обредни обичаи. Хармонизирането на жените със световните сили вещае леко раждане. Буйното веселие е израз на тяхната голяма жизненост и на уеднаквяване на момента – последния ден на максимална активност на женската сила. Затова са им позволени и волности с мъжете. Къпането на бабата е последното празнично действие – възвръщане на ИН към собственото й начало, което е гаранция за нейната следваща максимална активност.