Кълновете са най-живата и пълноценна храна. В същото време те са био, защото сами си ги отглеждаме, а оттам са безвредни за околната среда, поради спестените пестициди и торове. Много малко усилия са ни необходими и за няколко дена се снабдяваме с достатъчно количество превъзходни кълнове. Те ще ни подмладят, ще ни заредят с много енергия, ще ни доставят най-много ензими от всички останали храни, а също бързо и лесно усвоими витамини и минерали и скъпоценен хлорофил.
От какво може да си направим кълнове? От почти всичко, стига да си намерим подходящите за тази цел семена. Какво означава това? Например, ако искам да си направя кълнове от рукола, няма да отида в аграрния магазин за семена и да си купя рукола за засяване. И те ще покълнат, но тези семена не са за консумация, тъй като в повечето случаи са обработвани с препарати. Подходящите семена се продават в хранителните магазини или магазините за здравословно хранене. Те също имат срок на годност, с изтичането на който е вероятно да не покълнат.
Най-разпространените кълнове са от:
~ жито, ръж, ечемик, елда
~ люцерна, рукола, крес, синап, ленено семе
~ соя, китайски боб, нахут, леща
~ броколи, моркови, ряпа, зеле, лук
~ слънчоглед, тиквени семки, бадеми
Как да си направим кълнове? Има няколко варианта в зависимост от типа на семената. Има такива, които са слузо-образуващи и такива, които не са. Към групата на слузо-образуващите спадат лененото семе, крес (латинка), рукола, синапено семе (някои видове не са) и други. За да разберете какво точно означава всичко това, накиснете ленено семе в една чаша вода за 1-2 часа или повече. Добре се забелязва как водата придобива консистенцията на желе и е трудно да отделим семенцата едно от друго (на допир са с лигава повърхност). Затова такива семена не могат да покълнат по стандартния начин. Най-лесно е да си направим кълнове от тези семена върху почва или марля, като след това с ножичка ги изрязваме в основата, за да ги консумираме (така както пониците).
Към групата на неслузообразуващите са всички останали семена, които общо казано покълват по следния начин.
1) измиваме добре семената
2) слагаме семената в подходящ съд и покриваме с вода от 2 до 5 пъти повече за около 24 часа. Количеството вода зависи от това, колко пъти ще нарастват семената. Например люцерната набъбва двойно (или по-малко), докато лещата, нахута нарастват тройно и повече. Добре е съда да поставим на тъмно място при стайна температура (около 22 градуса).
3) след това отцеждаме добре водата и оставяме така докато покълнат. Единственото условие е да ги измиваме сутрин и вечер, като винаги отцеждаме много добре излишната вода. Съдът се държи на тъмно място, докато кълнът е по-малък от 1,5 мм, когато стане повече може да поставим на светло място, без пряка слънчева светлина. Така бързо ще се появят зелените листенца и ще се заредят с много хлорофил. Аз не винаги поставям на тъмно място и не съм имала проблем с покълването.
Методи за покълване:
* буркан с марля – взимаме стъклен буркан и поставяме марля на гърлото му с помощта на ластик. Това помага за лесното и бързо промиване и отцеждане на семената в буркана. Марля може да се закупи от аптеките за 1.10 лв – няколко квадратни метра. Когато накисваме по ситни семена правим марля от няколко пласта. Когато семената (зърната) са едри (нахут, соя…) може да не ползваме марля, защото водата лесно се отцежда като придържаме с ръка семената, докато накланяме буркана. Този метод на покълване е подходящ за почти всички семена, които не са слузообразуващи.
* уред за покълване – съществуват много уреди за покълване, повечето са с тавички и система за навлажняване. Този, който аз имам, е малък и е подходящ за такива, които образуват килимче от зелени листа – люцерна, синап.
* с почва или марля – това е методът за отглеждане на слузообразуващи кълнове. В тарелка поставяме на дъното марля на няколко пласта, посипваме семенцата по цялата площ и заливаме с вода около 0,5 см. Водата ще омекоти семенцата и ще помогне на кълновете да пробият обвивката. В следващите дни с помощта на пулверизатор ги поддържаме леко влажни, но не и потопени под вода. Когато се покажат малки неразтворени листенца, слагаме тарелката на косвена слънчева светлина, за да може бързо да нараснат няколко сантиметра и да натрупат ценен хлорофил. Тогава те са готови за консумация, взимаме ножичка и ги изрязваме близо до основата им. Ако решим да използваме почва, принципът е същия, но вместо марля, разстиламе семената върху пласт почва или торфена смес. Поддържаме влажни постоянно и когато израснат няколко сантиметра, отново изрязваме до основата им.
Ето какви кълнове може да си направим:
* слънчоглед – може да е както белен, така и небелен. За беления слънчоглед е достатъчно накисване във вода за 4-5 часа и още веднага след това могат да се консумират. Ако някой обича да чопли семки, може да пробва варианта с небелен слънчоглед, щом се подаде малък бял кълн, са готови.
Също много интересни са и пониците от слънчоглед. Може би е най-подходящо да изберем метода с почвата, за да може лесно след това да ползваме само стъбълцето с листата. Може да се приготвят и в голям буркан, но недостатъка е, че едно по едно се отстраняват коренчетата (но ако не ви пречат може да ги хапвате заедно с тях). Имат вкус на суров слънчоглед с лек горчив привкус накрая. Изключително сочни и свежи кълнове.
* люцерна – люцерната е царицата на кълновете. Тя е толкова свежа, хрупкава и обогатява невероятно добре всяка салата. Подходящ метод за покълване е най-вероятно всеки един от изброените по-горе (единствено не съм пробвала в почва). При тях е важно да се оттича добре излишната вода и да се осигури добра вентилация до всички кълнове. Иначе придобиват лоша миризма и загниват.
* синап – това са доста пикантни кълнове (с лек вкус на горчица). Някои от сортовете са слузообразуващи. Затова може да покълнваме или в уред за покълване или върху марля.
* крес (латинка) – тези кълнове са с екстравагантен вкус (аз ги обожавам, но на доста хора не им допадат), ползват се като подправка към салати и ястия. Подходящ метод е с марля или почва.
* ленено семе – до сега съм пробвала с покълване на златисто ленено семе. Също подходящ метод за покълване е с марля или почва. На долната снимка ленът е с жълтата обвивка по листенцата, на заден план се вижда крес.
* ряпа – леко пикантни и с вкус на ряпа, също много хрупкави и свежи.
* зелена соя – за да стане сочна и с добър вкус, трябва да държим на тъмно и леко да притиснем.
* леща – може да консумираме веднага след като се появят малки бели кълнове или да оставим за по-дълго време, за да получим поници.
* лук – има вкус и мирис на лук. Много добра украса се получава с тях и разбира се може да ползваме във всички салати, в които по-принцип добавяме лук.
* жито – консумираме го или когато кълнът е по-малък от 1,5 мм или когато израсте житен поник (зелени стъбла между 5-10 см). Житените поници са може би най-ценените, тъй като съдържа над 70% хлорофил и е невероятен енергиен стимулатор със силно изразено пречистващо действие. Подходящи са за правене на сок, като е добре да е направен с подходяща за тази цел сокоизтисквачка.
Това са само някои от многото видове кълнове, които сами може да си направим. Ето къде може да откриете доста по-подробна информация за кълновете и пониците. В началото може да не получите перфектни резултати, но с няколко опита ще станете много добри в направата на най-живата храна.
Един приятел ми изпрати снимки на неговата микроферма за кълнове и поници, която той ползва и сам прави (http://www.mikroferma.com/). До колкото знам, за да си направим жива храна с този уред, почти нищо не се изисква от нас, единствено да заложим семената и да включим уреда. Ето малко снимки:
16 март, 2009 в 8:32
Mer,
ti si istinsko vdyhnovenie za mladiq surovoqdets. Mnogo bih iskala da ustanovq lichen kontakt s teb. Molq te pishi mi na foodisalive@gmail.com
Mona
16 март, 2009 в 11:38
Мер, страхотна статия! Аз от 2седмици започнах отново да си правя кълнове след няколко годишна пауза-от слънчоглед, люцерна, бадеми, жито и елда. Миналата седмица изкарах на сурови храни-плодове, зеленчуци, салати, ядкови млека и много кълнове. Чувствам се отлично, кожата ми се изчисти и занапред кълновете ще бъдат част от менюто ми. Благодаря за страхотния сайт, той ме вдъхнови!
16 март, 2009 в 11:43
Забравих да попитам след като кълновете от люцерна са готови колко време им е срока на годност като ги съкранявам в хладилник. Цял буркан се получи и не могат да се изядат за няколко дена.
16 март, 2009 в 13:12
Аз ги съхранявам за около седмица в буркан или кутия, но е важно да няма на дъното вода, защото започват да се скапват по-бързо. Така в хладилника продължават много бавно да нарастват. И аз покълвам големи количества, но напоследък често си правя салата само от кълнове с някой любим мой дресинг и за 2 салати свършват всичките.
17 март, 2009 в 8:15
Благодаря за отговора!
17 март, 2009 в 22:13
Много вдъхновяващи статии особено за един любопитен кандидат-суровоядец!
Христо
P.S. Между другото RSS емисията не работи: http://screencast.com/t/1WEHNHHfF
.
Надявам се да я оправите, за да може да нямам извинения за пропуснати статии
18 март, 2009 в 0:00
Съжалявам за неработещия RSS.
От известно време насам се опитвам да открия от къде идва проблема, но още не успявам. Често се налага да променям кода в php-тата и явно някъде съм го объркала (не владея php иначе и все време не ми достига). Надявам се скоро да си открия бъга.
19 март, 2009 в 23:40
Аз пък съм програмист и даже съм работил с PHP
Така като гледам, генерираният RSS е ОК, но нещо слага няколко байта в началото: FEFF, което прилича на сигнатура за уникод енкодинг: или UTF-8 или UTF-16. Не съм запознат с уърдпрес, но предполагам, че без да искаш си записала .php файла, който генерира RSS-a с уникод енкодинг. Пробвай да го запишеш като чист текст или с някой “глупав” текстов редактор, който разбира само от прост (неуникод) текст, да изтриеш всичко преди първото <?php във файла.
Поздрави,
Христо
20 март, 2009 в 14:01
Мер,
от къде се купува уред за покълване?
20 март, 2009 в 23:16
Този си го взех от здравословния магазин в Пловдив, но съм го виждала и в някоя от големите вериги магазини (но не помня коя). Струва 31 лв. (но според мен е надценен). Също за мен е доста малък. Когато станат кълновете ги изяждам на 1 или 2 хранения.
За начинаещи в отглеждането на кълнове може би е подходящ.
25 март, 2009 в 22:03
Super!Trudno za na4inae6ti kato men!Pi6ete pove3e za efekta.
25 март, 2009 в 22:51
Консумирането на кълнове заедно с другата храна спомага за бързото и лесно храносмилане. Освен това, приемани всеки ден или често, ни възобновяват запасите от ензими, което е много важно, за да сме здрави и млади. Поне веднъж в седмицата може да си правим салата само от кълнове, тогава наистина се забелязва разликата. Ако започваме храненето с малка салата от кълнове, ще се избегне ефекта хранителна левкоцитоза – http://www.zemianazaem.com/?p=133
25 март, 2009 в 23:48
Аз искам да попитам за житото и слънчогледа, че досега не съм правила такива. Накисват ли се във вода преди да се постави в уреда за покълване (моят е подобен на този от снимката) и ако да, то за колко време?
26 март, 2009 в 0:00
Аз лично уреда не съм ползвала за жито и слънчоглед. Те много лесно стават в стъклен буркан, но ако се ползва този уред, добре е да се накиснат предварително. Въпросът е каква е целта – да покълнат или да направиш поници. Ако искаш само да покълнат, те са готови само за 2 дена. През първия стоят накиснати във вода (в буркан например), а през втория стоят в буркана без вода (водата се отцежда добре). И са готови.
Ако искаш да правиш поници, по добре е житото да разстелеш в тавичка или да поставиш върху пласт от пръст (стават по-бързо така), а слънчогледа ще направи поници дори в буркана (трябва да се промиват сутрин и вечер). Но може и уреда да свърши работа – работата е там, че слънчогледа много бързо нараства и този най-вероятно ще се окаже малък за тях.
26 март, 2009 в 1:14
Да, да, за поници искам житото, забравих да кажа. Ориентирах се, благодаря!
26 март, 2009 в 12:48
Мер,това което искам да те питам за кълновете може и да го пи6е някъде и ако е така съжалявам:)Не разбрах само пониците ли трябва да се консумират или зрънцето заедно с поника -в комплект?И ако си правим салата само с кълнове ,може ли да смесваме различните видове или има някакви ограничения?
26 март, 2009 в 13:10
Привет,
моля ви, тези, които сте от София, дайте ми идея от къде мога да си купя такъв уред….
Предварително- много благодарности!
26 март, 2009 в 13:20
Ето това съм чела като инфо за тези уреди: http://www.ecovege.com/practica/36-practice/167-napravete-si-sami-kylnove
Мисля, че може да ги намериш и в Тенхополис, но не съм 100% сигурна.
26 март, 2009 в 13:21
Колкото повече различни кълнове, толкова по-добре
26 март, 2009 в 14:12
Много мерси!!!!!
26 март, 2009 в 15:27
Василена, по-добре е да се ядат само пониците. Когато израстнат на необходимата височина изрязваме стъблото близо до основата, а другото хвърляме – зърното с корените обикновено придобива неприятна миризма или изглежда зле. В него и без това не е останало нищо полезно.
Иначе, наистина, кълновете могат да се смесват – поне за сега не съм открила нищо като ограничение за това. И аз доста ги смесвам.
28 март, 2009 в 22:54
Мер, здравей:) Понеже съм начинаеща в покълването на семена- би ли ми помогнала:) Така купих си уред за покълване- като твоя на снимката, но имам 2 въпроса:
1. трябва ли да накисвам семената предварително във вода, преди да ги сложа в уреда?
2. трябва ли да ги изплаквам под чешмата 2 пъти на ден или е достатъчно, че слагам вода в уреда?
29 март, 2009 в 0:19
Направих си “разсад” още вечерта когато Мер пусна статията, 5 буркана, но само от люцерната май излезе нещо. Ръжта и нахутът ми мухлясаха накрая, явно ги държах дълго време (4-5 дена) отвън в бурканите. Ще пробвам пак с ръжта, че искам да я ползвам за кракери, но от нахута какво мога да направя? Зърната станаха много големи, а кълновете доста малки, нещо не ми уйдисва да ги сложа в салата. В “Пикадили” си намерих много видове зърна за покълване, добре че отвориха и в Пловдив, хем ми е близо. А, и кори нори има, ше се папка суши “Мер” скоро.
29 март, 2009 в 21:16
Мика, ако накиснеш семената за 1 ден във вода преди да ги сложиш в уреда, кълновете ще станат по-бързо. Ако не ги накисваш предварително, ще отнеме малко по-дълго време. Не се промиват допълнително с вода, достатъчно е сутрин и вечер да се налива вода в уреда.
Петя, само малко да обясня преди да ти отговоря – има 2 вида – кълнове и поници. Пониците са тези, които са изкарали зелени стъбълца, а другите са тези, които имат съвсем малко бяло кълнче. Кълнове се ползва като общо име за всички.
.
Ръжта и нахута се ядат, когато изкарат съвсем малко бяло израстъче. Обикновено се киснат във вода за 1 ден и още 1 или 2 дена престояват без вода, като само се промиват сутрин и вечер и се отцеждат много добре. И са готови за консумация. Нахута може да се смели и да си направим с него хумус или кюфтета, които да изсушим или директно така да изядем. В рецептата за хумус замени тиквичките с нахут (и се получава типичния арабски хумус), а в кюфтенцата замени лещата с нахут, а може и комбинация да си направиш. Но това не са единствените варианти
30 март, 2009 в 10:33
Здравейте и от мен. За тези, които искат да си купят уред за покълване на семена – продават ги в диетичния магазин срещу Съдебната палата – ул. “Лавеле” 21. Питайте направо продавачката, ако нямат, ще ви доставят до ден-два.
30 март, 2009 в 12:09
Само искам да уточня, за да не ви подвеждам. Не знам дали този уред е единствения в България, но аз лично не съм възхитена от него. За съжаление единствено добре се получават люцерната и други подобни на нея (за които семена не се откриват). За всички останали най-удобни са бурканите (когато просто покълваме, а не правим поници), а за пониците става много добре в сравнително тънък слой почва.
13 април, 2009 в 11:52
Направих си кълнове от репички, но днес “стъблата” имат мъхести власинки…Това мухал ли е или мога да си ги ям?
13 април, 2009 в 11:59
Някои семена стават с мъх по коренчетата и понякога по стъблата – моите синапови кълнове образуват мъх, но това не е мухъл (особено когато влагата е по-голяма).
Миришат ли на мухъл, ако да, може би наистина тогава е мухъл (също би трябвало при допир да се отстранява, докато власинките не могат да се отстранят).
13 април, 2009 в 12:07
Хване ли мухъл,това е отрова,а не храна.
13 април, 2009 в 17:21
Мер:), благодаря ти за точното обяснение:) Не е мухал:)
8 май, 2009 в 23:28
Здравейте!
Преди време бях дистрибутор на автоматичната машина за правене на кълнове и поници EasyGreen Microfarm (http://easygreen.hit.bg). Машината върши добра работа и наистина е чудесно, да имаш целогодишно зелена жизнена храна за жълти стотинки. Но нали се сещате при цена 520 лв. колко хора ще могат да си я позволят.
Затова създадох български вариант, с цел това чудно богатство да стане достъпно за обикновения човек, не само за богатите. На вид не е толкова представителна (http://bezpeleni.info/tmp/IMG_0070_1_small.jpg) но има много достойнства и фактически е по-добра от американската по много показатели. Най-вече по цената – 150 лв.
Ако някой иска да му направя, да ми пише на easygreen@KPACOTA.com
9 юни, 2009 в 8:49
Привет (о:
Мер, сайтът ти е прекрасен. Поздравления!
Някой знае ли колко време трябва да кисне елдата във вода и за колко време покълва?
9 юни, 2009 в 20:57
точно преди 3-4 дни правих кълнове от елда. Обикновенно накисвам каквото ще покълвам вечерта преди да си легна / 22.30-23.30/ и към 7 на следващия ден отцеждам водата. След това само изплаквам с вода 2-3 пъти на ден. Мисля, че на втория ден се появиха кълновете. При елдата забелязах една особеност – винаги остава нещо като слуз колкото и да я измиваш – просто трябва много добре да се отцежда от водата. Успех!
9 юни, 2009 в 21:53
забравих да кажа ,че елдата трябва да е от светлата/зелената/ , а не от кафявата.
16 юли, 2009 в 12:50
А от къде да къпя суровите зърна /жито, слънчоглед и др./ ? В София.
Благодаря
17 юли, 2009 в 23:11
Има на щандовете за диетични и здравословни храни в големите супермаркети, а също и във веригите за здравословно хранене.
19 юли, 2009 в 17:16
Извинявам се,че ще задам един може би малко глупав въпрос,но чак днес разбрах че има 2 вида кълнове-кълнове и поници(яла съм само от първия-кълнове от ръж,слънчоглед,пшеница) и искам да питам от всички видове семена ли стават и от двата вида или някои са подходящи само за кълнове , други за поници и всъщност има ли разлика как ще ги ядем(кои са по-полезни и т.н.) или е въпрос на предпочитания?
6 август, 2009 в 15:14
Здравейте! А откъде си купувате кълновете, т е семенцата за покълване? Може ли някой да ме упъти за ечемик. Аз съм нова в покълването и кълновете – за сметка на това си купих няколко скъпи пакета от Пикадили с БИОзрънца, от които не получих нито един кълн, въпреки старанието ми. Може някъде да греша, може и био кълновете в Пикадили да са измишльотина. Ще чакам съветите ви.
7 август, 2009 в 1:25
Ечемик има обикновено на пазарите, където продават и други семена (лен, сусам, нахут и т.н.). И аз си взех семена от Пикадили, но още не съм ги пробвала. Иначе обикновено на диетичния щанд има зърна за покълване – жито и ръж (на етикета пише за покълване). 500 грама е около 1 лев, но ечемик май не съм срещала.
27 август, 2009 в 17:05
Съжелявам,че отново правя номера с постване на стар мой пост,но днес си взех семена за покълване,но съм правила само няколко пъти и имам въпроси
Извинявам се,че ще задам един може би малко глупав въпрос,но чак днес разбрах че има 2 вида кълнове-кълнове и поници(яла съм само от първия-кълнове от ръж,слънчоглед,пшеница) и искам да питам от всички видове семена ли стават и от двата вида или някои са подходящи само за кълнове , други за поници и всъщност има ли разлика как ще ги ядем(кои са по-полезни и т.н.) или е въпрос на предпочитания?
27 август, 2009 в 23:14
http://www.surovo.hit.bg/start.htm
Мари, Nora тук си пише.
29 август, 2009 в 21:38
Искам да попитам покълналото вече семе цялото ли се яде или само покълналата част.
30 август, 2009 в 3:48
цялото
(семе+кълнче)
30 август, 2009 в 8:24
А ако е поник се яде само зелената част(стебълцето),така ли?
И аз пак не разбрах дали всички семена стават и за кълнове и за поници.Предполагам,че вторият вид са по-полезни,но това не означава,че ако ядем само кълнове е зле,нали?
И доколкото разбирам метода с буркана става за всички видове семена ,нали така?
А като казвате,че не пречи да се смесват имате предвид при покълването им,или само при консумация???
30 август, 2009 в 12:27
Здравейте!!
Реших да направя 10 дневното пречистване няа Дънов и си купих уред за покълване и това е причината да експериментирам със всякакви семена. Пробвам елда, но вече трети ден не се показват кълнове като на житото. Започна да мирише леко на боза. Виждам, че семенцето е цепнато и се чудя дали това не е края на процеса?
Ако някой има повече опит с елда, моля да сподели. Благодаря1
30 август, 2009 в 14:28
Норче,
Аз не бих смесила при покълване няколко вида семена, дори и да е ОК. Всяко си има темпо на развитие, а и не само. Но и другите да кажат, нямам опит в смесване при покълване.
При пониците се яде само зелената част, да. С ножичка се реже до основата и се консумира на салата, на смути и т.н
И кълновете, и пониците са изключително полезни. Аз поници не съм си правила, засега съм само на кълнове.
Методът с буркана става за всички семена, освен за слузообразуващите. Мер много подробно е описала кои са те.
При консумация определено няма проблем да се смесват различни кълнове, даже колкото повече, толкова по-добре
30 август, 2009 в 15:18
Благодаря за отговора!И аз така си мислих защото е много сложно да се отделя покълналата част от семето,но исках да попитам все пак.
30 август, 2009 в 15:41
И аз да се включа
да ви кажа и аз моя скромен опит. Онзи ден си купих небелен супов слънчоглед от Четвъртък пазара и си направих кълнове, както е описала Мер, в буркан. Много ми харесват, даже са по-вкусни и от печения слънчоглед. Много,много по-вкусно.
30 август, 2009 в 15:59
За тези, които в един от коментарите по тема търсеха коноп – има на Женския пазар. Не се продава на сергия, а в магазин.
От конопа може ли да си направим кълнове?
30 август, 2009 в 16:36
Лелееее и на мене ми се доядоха кълнове, тичам до пазара за семена и приятно хрупане !
31 август, 2009 в 15:55
Някои семена са по-подходящи за покълване, а други за поници.
Например страхотни поници стават от люцерна, броколи, синап, зърнени (жито, овес, ръж…), слънчоглед, рукола, крес, елда.
За лекичко покълване са подходящи – елда, жито, овес (всички зърнени), киноа, слънчоглед, ядки, соя, нахут….
Кълновете са най-вече полезни заради високата акумулирана енергия и живителни процеси, а пониците най-вече се тачат заради многото хлорофил в тях, но и не само. И двата начина на покълване са уникална храна, която и да предпочетем е все добре.
Елдата покълва единствено, когато е от светлия вид (тъмната не може да покълне). Промива се по-често, за 1 денонощие е готова, първо се накисва за 12 часа и за още 12 часа престоява без вода.
Мисля, че конопа е подходящ за поници. Само ако покълне трудно ще се яде, заради люспата му (единствено за мляко може да се ползва).
По принцип може да се правят смеси от кълнове, но обикновено се прави с цел да се улесни покълването на слузообразуващите (и то в определено съотношение). Например аз съм си взимала смес от леща, синап, люцерна и зелена соя и беше ок – от тях направих поници, но ако се оставят само малко да покълнат няма да е много добре, понеже изискват различно време за покълване и им се губи силата.
Методът с буркана няма да е много удачен за слузообразуващите – водата трудно се оттича и бързо се вмирисват.
1 септември, 2009 в 11:10
Здравей Мер!
Благодаря за отговора, аз пробвах кафява елда да покълна. Ще видя, къде мога да намеря зелена, до сега не съм срещала в магазините.
Искам да те питам и за конопеното семе. Сложих да покълва, но се вмириса , хем често го промивах. Имаш ли опит с покълването му. Моля те сподели!
Поздрави!
1 септември, 2009 в 23:48
Коноп съм покълвала, бързо покълва, за около едно денонощие, но единствено мога да го правя на мляко след това. Иначе и поници съм си правила – в малко пръст се посипват покълналите семена, покриват се с още малко пръст отгоре и се навлажняват отвреме на време. Пръстта трябва да е влажна постоянно. След това стъбълцата се отрязват с ножичка до основата.
5 септември, 2009 в 8:52
Здравейте,един млък съвет от мен-когато изплаквате семната/зърната в буркан с марля не тръскайте много силно с цел да се изцеди много,много хубово водата до последната капчица,или ако го правите придържайте марличката….да не се озоват всичките ви кълнове в мивката
) се изкарват на непряка слънчева светлина,а ако искаме да ги консумираме като кълнове,колко горе долу трябва да покълнат,или не е проблем от 1,5 мм до колкото и да е.Още нещо-покълнах си слънчоглед,но много хпвах 1-2 дни и сега се чудя не може ли това,което остана да го изкарам от хладилника и да го сложа на светлина,дали ще се получат поници?И последно купих си соя,но не е зелена(чак сега прочетох че трябва да е такава),има ли шанс да пкълне?Ако не какво мога да приготвя с нея(може и топлинно обработена,не съм суровоядка)
Сега да попитам къловете,ако искаме да станат понници,когато покълнат 1,5 мм(а колко е това и представа си нямам
5 септември, 2009 в 19:10
Здравейте ,
днес си накупих доста семена за покълване от четвъртък пазара и Лекси ,но не успях да намеря люцерна и киноа.Някой ако знае къде в Пловдив има ще съм му много благодарна ако каже.И още как да преценя с колко вода да ги заливам ,че нещо не ми е ясно?За първи път ще си правя и съм много ентусиазирана .Наслагала съм 5-6 буркана с различни семена да видим какво ще стане.Нямам търпение да опитам сигурно е много вкусно.
7 септември, 2009 в 23:52
Здравейте
а като искам да направя поници пак ли трябва всеки ден да ги промивам?Няма ли да се начупят?
13 септември, 2009 в 21:51
Елена, киноа има в Лекси на здравословния щанд, люцерна има в Мега Марина на диетичния щанд, а и двете ги има в здравословните магазини (но там са малко по-скъпи). Първите 2 дена ги държиш в повечко вода, най-малкото да са покрити – първия ден ще увеличат размера си тъй че водата ще е добре да е повече. А след това ги оставяш без вода.
. Ако не се получи от първия път не се обезкуражавай.
Пониците се промиват внимателно и най-вече основата им – обикновено се образува килимче от зелени стръкчета и затова се придържат докато се промиват. В началото имах много неуспешни опити, но човек се учи от грешките си
Нора, може да ги изкараш от хладилника и почти е сигурно, че ще продължат да нарастват. Бежавата соя също покълва – също може да я свариш и да си направиш соево мляко (но може и да е само накисната соята), може да си направиш кюфтенца от соя (сварената соя се пасира, добавят се накълцан лук, черен пипер, кимион), варианти много…..
17 септември, 2009 в 16:52
това със слънчогледа се получи,станаха страхотни поници(много по-вкусни от слънчогледовите кълнове),но ги изядох заедно с семената,тъй като бяха в буркан и всичко се беше оплело.Не съм забелязала лош вкус,даже бяха супер.Задължително ли е да се махат семената от пониците(за всички видове) или просто се отбелязва,че в тях не е останало нищо полезно(едва ли биха навредили…)?Трябва да пробвам и в/у марличка,а от къде да си набавя пръскачка…не е подходящо да се използва от препарат ,а аз само за такива се сещам.
Със соята още нищо не съм направила,но и нейното време ще дойде.
17 септември, 2009 в 23:42
Семената от слънчогледа всъщност се разполовяват и се превръщат в 2 месести листенца, които позеленяват, ако ги поставим на слънце – това са първите зародишни листенца на растението слънчоглед. Това се отнася за ядките, бобовите и повечето семена. На тях всичко им се яде. За зърната е различно – те се разпукват и от там започва да се развива стъблото и остава почти празна обвивка.
Пулверизатори празни има в магазините за фризьорски принадлежности, например в Зара-та, а също и в цветарските магазини.
20 септември, 2009 в 21:13
Сусама подходящ ли е за покълване?
22 септември, 2009 в 19:54
Супер ценно, вдъхнових се и ази ей сега ще накисна една леща, защото май само това имам в наличност. Но тези дни ще пробвам и други, мерси много за съветите.
22 септември, 2009 в 22:52
А зърната в крайна сметка могат ли да се ядат заедно с пониците.питам не за друго,а защото така ще ми е по-лесно да ги правя в буркан.Нямам място за чинии,пък и не ми се занимава с пръст,пръскане и т.н…..нямам много време
27 септември, 2009 в 18:56
Здравейте на всички! И аз отдавна се каня за опитам с кълновете. Но си нямам никаква представа как и с какво се консомират. Дайте рецепти за тяхната употреба. Освен в суров вариянт, могат ли да се използват след топлинна обработка. Защото съм опитвала китайска кухна с присаствието на кълнове. Но те бяха с дължина около 5 см. Полезни ли са такива големи.
27 септември, 2009 в 21:49
Бисер, сусамът ще може да покълне ако си намериш небелен. По-масовият, който се продава, е белен.
Много се радвам, Василена, че си открила нещо полезно тук
.
Ако ти е вкусно, ги яж, Норче – годни са за ядене.
Милена, кълновете най-вече се консумират сурови, идеални са за салати. Ако ги сготвиш, няма смисъл да ги покълваш – губят цялата си полезност, освен ако не го правиш, защото да речем, че с тях може да ти е по-вкусно. Иначе соевите кълнове в китайската кухня се ползват с кулинарна цел, а не толкова здравословна. Те обикновено се консумират дългички (защото са много сочни и хрупкави), но не много – например между 2-5 см.
Освен в салати, могат да се правят и крекери с тях, или хлебчета, които се изсушават до близо 48 градуса. Може да се правят и пастети с тях (например пасирани с подправки, зехтин и ядки). Варианти има доста.
28 септември, 2009 в 19:04
Благодаря много за отговора. В хранитен магазин видях и купих “Житни кълнове” /преди да прочета статията, която е много изчерпателна/ – вътре представляват нещо смяно люспесто. Предполагам , че е някакъв полуфабрикат. Дали има ефект от него /то е ясно че домашно отгледаните са най – добри /. Дъщеричката ми аз ги пробвахме накиснати в мляко заедно с овесени ядки и много ни харесаха.
30 септември, 2009 в 23:30
Аз напоследък много се зарибих с кълновете и с пониците(ама за сега от тях само слънчоглед,че уж става най-бързо).Колко дни горе-долу трябва да стоят кълновете на светлина за да станат поници,какво става ако стоят повече или по-малко?И после в хладилник ли да ги съхранявам,като кълновете?Слънчогледа го чакам по сумати време и докато стане аз лека полека си го изяждам,почти не мога да го дочакам.А и много интересно ,започва да намирисва,даже мъжа ми казва,че му мирише на мърша…това нормално ли е?(на мен на вкус ми харесват)Ама да не би да не могат да изтраят толкова време навън?
4 октомври, 2009 в 16:34
Опитах с леща и люцерна и се получи супер, но сега съм решила да пробвам с ленено семе. Накиснах го снощи и то се разлигави. Прекалено късно ли е сега да го преместя върху марля и наистина ли няма никакъв шанс да покълне просто като останалите семена, ако го плакна много начесто с вода? А върху марлята предполагам трябва да е разстлано на тънък слой, за да не се залепват едно за друго семената. Каква е функцията на марлята, ще попие ли слузта? Изобщо ще са ми полезни малко повече разяснения за слузообразуващите семена, благодаря предварително.
И още – всеки суров небелен слънчоглед ли става за покълване? Като ги гледам как изглеждат, ми се струва невероятно, но скоро ще пробвам.
4 октомври, 2009 в 16:35
Исках да попитам всеки белен слънчоглед ли става всъщност, сори за грешката.
5 октомври, 2009 в 1:17
Милена, предполагам, че си купила житен зародиш (сещам се, че той е люспест), който е остатък от обработката на житото до получаването на бяло брашно. Той също е полезен донякъде, има фибри – хапвайте ги щом ви харесват, но не е същото като житени кълнове. Кълновете са жива храна и нещо което има съживени ензими, и кипи от енергия.
Нора, миризмата се появява обикновено при топло време, тогава бързо започват да се развалят, но ако се промиват по-често и имат добра вентилация, не би трябвало да се вмиришат. Вентилацията е от съществено значение. Времето за прокарване на поници е различно, зависи от светлината, от топлината, обикновено 4-5 дни. И може да се съхраняват в хладилника.
Василена, наистина с лененото семе е малко по-сложно покълването. То има свойството да превръща водата в гел. Не е късно да го преместиш върху марля, просто трябва да го отцедиш добре и да го разстелеш на тънък слой (но всъщност май е вече късно за този съвет). Марлята в случая е да абсорбира ненужната вода, след това семенцата само се пулверизират. Те не трябва да са обградени от слуз, за да може да покълне семенцето. Затова слузообразуващите трябва да покълват единствено леко навлажнени (но не става с промиване, защото те се обграждат от вода, а само с леко пулверизиране), затова един от начините е с марля или почва (по този начин хем не се преводняват, хем не се пресушават бързо след пулверизирането). Марлята има ролята да абсорбира влагата, след това да я отдава и коренчетата се закрепят за нея. Мисля, че може и без марлята – разстиламе навлажненото семе върху тавичка, след като се изпари по-голяма част от водата, леко напръскваме и покриваме с нещо, за да се задържи влагата (просто въздуха около семенцето да е влажен). И след това като изкара стъбълца, трябва да навлажняваме по-често. Но всичко това е ако искаме да си имаме поници от тях. Иначе самото накисване във вода ги съживява и всички покълващи процеси са стартирани. Ето малко инфо за лигавите семенца:
Mucilaginous
In sprouting: A seed which has a hull that when water is contacted, absorbs that water and turns into a “gel-sack”. Usually slippery, these seeds can NOT grow by traditional water-only sprouting methods. They may be grown if mixed with an appropriate percentage of non-mucilaginous seeds. To grow them alone they must be planted on a growing medium and harvested as Greens (Micro-Greens).
Mucilaginous seeds include: Arugula, Basil, Chia, Cress, Flax and (some) Mustards.
А за слънчогледа – установила съм, че най-добри поници стават от небелен слънчоглед, от беления са малко хилави и по-бързо се развалят. Иначе всеки суров белен слънчоглед успява да покълне, стига да не е много стар. Дори само да се накисне за 4-5 часа е готов, съживен и полезен
. Успех!
7 октомври, 2009 в 11:10
mer,
Благодаря много, ленчетата покълнаха върху марля, но тя май завъди някакво плесенче от постоянното мокрене, защото почна да намирисва леко и не особено приятно. А коренчетата повдигнаха горния й слой, пробиха под него и това което оставаше отдолу беше труднода се овлажнява и някои изсъхнаха, абе изобщо не ми се получи много добре с марля, може би с пръст ще стане или както пише в цитата който си пейстнала, ако се смесят с други семена. Това звучи като много добра идея и мисля, че следващия път като покълвам люцерна просто ще пусна и малко ленени семенца сред нея, сигурно ще стане добре.
Блогът ти е супер, има много вдъхновяващи идеи, които смятам да пробвам. Но особено това с кълновете е прекрасно за мен – ние живеем на север, където малко неща се отглеждат, повечето плодове и зеленчуци на пазара идват от някъде далеч, брани са зелени или са обработвани да траят дълго, отделно са супер скъпи. Така че тази зима ще правя кълнове, за да имаме полезна жива храна, която не идва от Аржентина или Индия. Благодаря още веднъж!
9 октомври, 2009 в 22:42
Василена, благодаря, много се радвам, че намираш полезно в сайта.
Кълновете са особено важни, не само заради това, че са жива и полезна храна, но и защото сами сме си ги отгледали, органична храна са, която не е наторявана и пръскана, а от там не е навредила на околната среда, също така е заредена с много енергия най-вече заради старанието и любовта, която влагаме при отглеждането им. Въобще, все хубави неща
.
Може сама да си правиш комбинации от кълнове – например люцерна, горчица и лен, но люцерната трябва да е повече. Може да намериш там и семена от детелина, също много подходящи.
За марлята – когато започнат да се издължават пониците, наливам малко вода в основата, колкото леко да се навлажни марлята, иначе ако само пулверизирам наистина трудно достига водата до коренчетата. За да не плесенясва, сипвам толкова вода колкото да изглежда леко влажна и между поливанията оставям малко да засъхне (но не да ги уморя от жажда).
При неуспех не се отказвай, в началото доста негодни кълнове съм изхвърлила, но вече знам кое и как трябва да правя. Вече е лесно. Струва ми се, че може да потърсиш уред за покълване, който със сигурност ще е по-добър от този в България. Виждала съм доста подходящи, с много нива, много компактни и лесни за употреба – някои са почти самоподдържаща се система.
10 октомври, 2009 в 9:36
Здравейте!
От къде се снабдявате със семена за покълване като ряпа,броколи,моркови..?Аз обиколих няколко магазина за здравословно хранене във Варна,но такова нещо не намерих.Благодаря предварително!
10 октомври, 2009 в 15:20
Обикновено има в Пикадили, а готови кълнове също има и в Метро, но не винаги.
13 октомври, 2009 в 0:06
Може ли тези кълнове да се дават като храна когато имаме ракови образувния? Благодаря .
17 октомври, 2009 в 0:20
Снежана, това може би е най-подходящия избор от всички видове храни. Консумирай смело.
27 октомври, 2009 в 10:59
Сладури,защо не ми покълва кафявата елда?И ми прави впечатление ,че гълта много повече вода от другата,набъбва и омеква повече,но не покълва.Също така и жълтата соя…чаках я,чаках я и накрая я изхвърлих,почна да намирисва.
27 октомври, 2009 в 11:12
Нора, ако прочетеш внимателно опаковката на тази елда, която имаш ще видиш, че пише- бланширана.
И аз пробвах да я покълна, та чак замириса на боза.
Вземи си зелена елда. Продава се в Био магазините и е по различна на вкус.
27 октомври, 2009 в 21:26
Здравейте и от мен!
Пробвах да си направя кълнове от белен слънчоглед. Първия ден ги мокрих и ги плакнах в един буркан, но нищо не се случи, само малко набъбнаха … но на втория ден … поглеждам ги и те прекрасни, покълнали, оживели, така им се зарадвах 
А колко са вкусни, просто е невероятно 
Понеже това ми е първият коментар искам да благодаря на Мер и на всички, които давате живот на този прекрасен сайт. Тук се чувствам уютно. Винаги се усеща кога едно нещо се прави с любов
Аз съм удивена и възхитена
Мисля да развия активна дейност, хвърлила съм око на лучените и синапените кълнове, чак усещам творческо вълнение
Имам дъщеричка на годинка и два месеца, има ли някакви ограничения или мога да я храня с кълнови специалитети?
27 октомври, 2009 в 23:18
Гери, благодаря и много се радвам, че ти харесва тук.
Ако на дъщеричката ти харесва вкуса на кълновете, може без притеснения да й ги предлагаш, разбира се би трябвало до сега да е захранена с плодове, зеленчуци, варива. Кълновете са перфектната храна за малки и големи. Но може би пикантните няма да й допаднат и по-добре да са за по-късно. Слънчоглед, люцерна, ряпа…. сигурно ще й харесат.
28 октомври, 2009 в 12:08
Да, пикантните ги глася за нас. За малката ще пробвам нещо по-”леко”, вероятно белен слънчоглед с банан (с него всичко минава). Може би е хубаво да пасирам, защото не знам дали ще може добре да сдъвче кълнчето. Кълнче + плод добра комбинация ли е?
И нещо интересно – понеже кърмя, след стабилната порция слънчогледови кълнове вчера, усетих приток на мляко, което отдавна не ми се беше случвало
Всичко добро и до скоро!
28 октомври, 2009 в 14:00
Страхотно, Гери, така и трябва да се получи – кълновете са перфектната храна за кърмачките, дори се твърди, че кълновете увеличават и потентността при мъжете. Всъщност бенефитите се простират много надалеч.
Добра идея да ги пасираш с банан, ще стане нещо като кремче. И аз често си правя подобни плодови кремчета, направо вълшебни са.
29 октомври, 2009 в 13:29
Здравейте мили хора, от около година и половина ям различни видове кълнове всекидневно. Удоволствие ми е както да ги отглеждам , така и да си ги хапвам:). Дори преди да готвя боб или леща, първо ги покълвам и след това варя възможно най-малко време.
Кълновете от броколи специално са с антираково действие. В 30g кълнове от броколи има антиоксиданти, колкото в 1,5 кг порастнали броколи.
Мер, колкото пъти отворя сайта, толкова пъти ти се радвам! Можем да си организираме сбирка за да обсъдим подобни интересни теми на живо! Аз лично трудно намирам съмишленици извън сайта…
29 октомври, 2009 в 20:30
В началото бяха бурканите, тавичките, марлите, мухъла, миризмата ангажимента.
После едни добри хора измислили машина и то българска в ползва на заетите хора обичащи безгрижния живот. Слагаме семената, пълним 10 литрова бутилка и натискаме копчето. Остава да ожънем реколтата после.
http://picbg.net/u/31252/24979/363633.jpg
http://picbg.net/u/31252/24979/363634.jpg
26 ноември, 2009 в 16:06
Вижте откъс от лекцията на д-р Емилова “Покълнали семена, зеленчуков бульон и сироп анти-грип” (жалко, че е откъс):
http://bg.emilova.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=57&Itemid=38
18 януари, 2010 в 0:36
Имате ли впечатления от покълването на броколи? При мен единствено броколите започнаха да издават много неприятна миризма – съвсем малко кълнове се показаха – дали защото не отцеждам достатъчно добре влагата? Досага ги правих в буркан.
16 февруари, 2010 в 0:06
Ето тук можете да си изтеглите книгата “Покълнали семена. Млади поници” от Д-р Шалер http://www.ponici.hit.bg/b2_11.pdf
16 февруари, 2010 в 9:27
Случайно попаднах на това клипче, на английски е , но има субтитри на няколко езика, а и се вижда точно как се правят кълновете http://suprememastertv.com/veg/?wr_id=678&goto_url=&url=link1_0&eps_no=993&show=vege&flag=0&page=10#v
23 февруари, 2010 в 14:23
От къде мога да си намеря коноп,никъде не намирам на семена,само брашно,олио и т.н.?А лук,ряпа,броколи,моркови и т.н. в Пловдив?
А кое се нарича алфа-люцерната ли?Намерих био семана от алфа,ама не съм сигурна какво е,прилича ми на люцерна,моля ако някой знае да сподели?
23 февруари, 2010 в 19:26
Да, алфата е люцерна. А коноп има по местата където се продават зърна и фуражи. В София знам, че има някъде на женския пазар, иначе не се продава в магазините и веригите. Други кълнове има в здравословните магазини и в Пикадили (поне за известно време имаше там).
24 февруари, 2010 в 11:09
здравейте,
откъде мога да си купя уреда за покълване, този които е на няколко нива защото никаде не мога да го намеря и още нещо как да си направя кълнове от соя че това съм си купила.
благодаря
25 февруари, 2010 в 14:47
Мерси мер,иска ми се да те питам и още някои неща,ако не те притеснявам.
).Всъщност притеснява ме факта дали са годни за ядене след това(не бубите ,а зърнеите).Често се случва да гиу почиста и да ги ползвам,но не знам дали е редно.Знам ,че наличието им говори само хубавао за културите(че не са използвани химии и т.н.),но половината зърна са наядени,а и ме е страх да няма някакви кофти последствия,особено за детето.Не знам как да се спася от тях,не мога да хвърлям всичко,в което се появят….
Много често не всички зърна/семена покълват мога ли да ги ползвам,например зърнените за нещо(не съм суровоядка),или вече не са годни за употреба.А проблем ли е ако не мога да ги отделя от другите и изям всички заедно??????
Исакам да дам и на бебо люцерна,но се чудя как и как да махна семенцата?Какви други мога да дам според теб за начало,той вече е на годинка-до сега е ял само крекер от пшеница и ръж.И как да ги давам според теб,да ги смилам ли и аз се чудя.
А как се покълва елда и кинуа(тя май за много бързо е готова-като правя варена и я кисна преди това и за няколко часа ми се вижда готова),те за какво са по-подходящи за кълнове или поници?
И последно,да споделя,може да помогне някои.Напоследък много често намирам разни буби по зърнените,чистя ги,места в други кутии и след време пак.Изхвърлила съм така доста неща-веднъж правих основна чистка и изхвърлих всички пакети и кутии ,където има буби,ама на…пак се появиха-ядат ми храната
9 март, 2010 в 14:02
Абе сладури,защо никой не пише тук
(
9 март, 2010 в 15:33
Здравей Нора.
))
От не големия ми опит ще се опитам да ти отговоря на нчкои питания. За елдата – тя покълва много лесно за едно денонощие, но трябва да си купиш зелена елда, а не тази масово разпространяваната – кафява, която е и бланширана. Зелена елда си купувала от био магазините. Имай предвид, че сварявайки продуктите губиш голяма част от полезноста им, затова пробвай повече сурово и ще ти хареса.:) За буболечките, аз държа мойте в хладилника, не знам дали има проблем в това, но нямам нашественици
24 март, 2010 в 9:11
Здравейте и от мен
Mer, страхотен блог! Благодаря ти
Нора, от моя скромен опит киноата покълва буквално за 2-3 часа, после е супер и естествено годна за хапване, ососбено съчетана с доматки и пресен лук/ чесън
Изчетох всички коментари, никой не споменава нищо за ориза…. той годен ли е за покълване (неполирания разбира се)?
Поздрави
24 март, 2010 в 13:30
Съхранение в хладилника е добра тактика. Но най-добре е да не купуваме големи количества и да консумираме зърната възможно по-скоро след закупуването им, за да не дадем шанс на гъгриците да се появят. Нали знаете, че колкото и да ги пазим и колкото и добре да е затворен един пакет, рано или късно те се появяват, защото започват да се развиват директно в зърната. Когато се появят това показва, че зърната са доста стари (поне на 1 година от овършаването им) и обикновено имат леко гранясал мирис. Не са вредни, единствено вкусовите им качества се променят драстично. От такива зърна е най-подходящо да си правим поници, защото само годните ще покълнат и защото само стръкчетата ще консумираме.
На бебчета може да даваме разнообразни покълнали ядки и семена (но за някои по-тежки може би над годинка), най-добре пасирани на кремчета (например пасиран покълнал слънчоглед с банан). Киноата наистина е готова за 4-6 часа и може да се консумира без варене, но добре изплакната. Люцерната ако искаш я покълвай разстлана на плоска повърхност, за да израстне като килимче и след това с една ножица изрежи само стръкчетата без коренчето и семенцето.
За ориза – може да се яде покълнал, но на вкус не е много добър (или поне на мен не ми допада). Някои суровоядци покълват ориза като първо го държат за 2 нощи накиснат във вода, а след това за няколко часа, също накиснат във вода, го пъхат в дехидратора на 45 градуса. Така от слабата топлина той набъбва и става по-мек. Всеки може да пробва, лесно е.
24 март, 2010 в 18:19
Направило ми е впечатление, че дори и в хладилник житото, елдата и киноата много бързо вкисват – след два дни някъде. Това нормално ли е или са калпави зърната?
24 март, 2010 в 19:11
И на мен ми вкисват бързо, ти накиснати ли ги държиш или без вода. По дълго издържат, ако покълналите семена са добре отцедени, защото съм забелязала, че тези които са на дъното на буркана и са потопени във вода вкисват, а другите не. Затова ако ги отцедим много добре от излишната вода и след това ги сложим в хладилника, издържат до седмица и дори продължават да нарастват.
24 март, 2010 в 19:18
Отцеждам ги уж. Явно трайността зависи от вида на семената. Например леща, люцерна, слънчоглед, боб мунг и ръж издържат доста повече. Не че е кой знае какъв проблем, защото е хубаво да се слагат малки количества и да се консумират в рамките на два-три дни (до следващата партида). Така са най-полезни мисля.
Що се отнася до киноата, тя покълва наистина за броени часове. Сравнително бързо покълват слънчогледа, както и някои видове леща.
Нещо не мога да намеря ряпа, броколи и лук за покълване. Вие откъде ги намирате?
25 март, 2010 в 7:55
Привет и от още една начинаеща в покълването!
Засега – соя, жито и люцерна. Имам проблем със соята, поне си мисля, че е проблем, но може и да не е, вие се надявам да ми кажете. Зрънцата не са бледожълти като в китайските р-ти или като купешката соя кълнове в пластмасовите кутии (днес ходих специално в един голям магазин да си припомня как изглеждат купешките кълнове), ами стават едни такива розово-морави. Случвало ли е на някой? Някой знае ли каква може да е причината и лошо ли е да се консумират? Не ги намирам негодни на вкус. Различни са от недомашните, които съм яла – не са такива сочни и хрупкави, малко повече натъртват в сравнение с тях.
25 март, 2010 в 18:18
Това купешкото и в китайските ресторанти е боб мунг (зелена соя) и доколкото четох си е отделен вид боб, а не соя. Какво точно пише на етикета на зърната, които покълваш и как изглеждат? Боб мунг са малки зелени леко бъбрековидни зрънца. Ето, тук има информация и за двете растения:
http://en.wikipedia.org/wiki/Mung_bean
http://en.wikipedia.org/wiki/Soybean
26 март, 2010 в 21:53
Здравейте,радвам се ,че Ви открих.Вдъхновявате ме много.Сайта е невероятен-БЛАГОДАРЯ ТИ МЕР.Изкарах житния режим ,знам че не е тук момента да го споменавам, но от тази вечер съм сложила пшеница и слънчоглед за покълване.Запознах се с много нови неща.Много ми е ценна информацията която давате.Продължавайте все така
30 март, 2010 в 23:43
Таб, точно боб мунг е моята соя. Аз, когато купувах, мислех, че само зелената соя (боб мунг) може да се покълва, затова взех от нея. Чак после прочетох, че и другата, от втория ти линк, също може. Всички кълнове досега ми стават такива – розови на цвят. На светлина стават дори морави, но аз ги държа на тъмно. Но на вкус са си нормални, харесват ми, няма някаква странна миризма или нещо съмнително. Разбрах, че другите соеви се попарват преди консумация, но това не важи за боб мунг, затова и не съм пробвала да видя дали ще се промени цвета – не ми се вярва от едно попарване да просветлеят.
7 април, 2010 в 1:47
Здравейте! Имам едно питане за кълновете от соя. Четох, че трябва да се притискат. С какво и как точно и дали няма да се задушат?
10 април, 2010 в 6:49
ухххх! Прочетох темата за живото хранене + всички коментари до тук и нямам думи! Лигите ми потекоха, а като си представях сладките покълнати, малки кълнчета огладнях! Отделно пък коремните мускули ме заболяха от смях на едно място, където прочетох как един приятел е открил рецепта за бозата! Едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ да ви кажа, че ви има и за страхотната работа на mer най-вече! Индустрията отвън ни затрупва с какви ли не боклуци за, които даже на нас трябва да ни плащат да ги ядеме, не ние на тях. И мисля това е една чудесна алтернатива. Зеленото хранене е важно, колкото и позитивното мислене. Човек може да се задръсти с негативни емоции също, както и с негодна храна. Така, че ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ + ЖИВО ХРАНЕНЕ и смело напред! ^.^
16 април, 2010 в 22:25
Досега не са ми вкисвали кълновете, които съм правила. Въобще не ги затъмнявам, държа ги една вечер във вода, на сутринта я изливам и ги изплаквам добре. Докато станат, 2-3 пъти на ден ги изплаквам, за да ги овлажня и да се отмият разни вредни вещества, ако има такива.
Боб мунг (наричат го още зелена соя) покълвам по същия начин, без да го притискам, и досега не си е променял цвета – точно бледожълти стават, като им падне зелената обвивка.
27 април, 2010 в 14:47
Тази миниферма някой освен човекът, който я произвежда пробвал ли я е?
27 април, 2010 в 14:54
Здравейте!
От житнити поници само първата реколта ли се яде? Имам предвид следното нещо: като станат 9-10 см ги отрязвам да основата, но семената ми остават в почвата и продължават да растат стъбълца. Те обаче вече не се ядат, така ли?
27 април, 2010 в 23:06
Да, над 50 човека вече притежават микрофермата и всичките са доволни.
28 април, 2010 в 1:54
Това хубаво, но искам да го чуя от някой друг, не от създателя (no offense)
28 април, 2010 в 21:10
Здравейте. Сайта е чудесен и всеки ден научавам нещо ново от него. Имам два въпроса..колко време е необходимо на човек за да премине от вегетарианска храна (сурова и готвена) към суровоядство? Някъде прочетох, че трябва около 1 година. И сега втория ми въпрос…от скоро се опитвам да си правя кълнове сама вкъщи. Живея от 2 месеца във Франция и в био магазините има най-различни окаповки. Тези, които са специално за покълване са по 5-6 евро за 150 гр. Има и по-евтини, но на тях не пише, че са за тази цел. Според вас, каква е разликата освен в цената и грамажа?
30 април, 2010 в 12:28
Обикновено, семената които се продават специално за покълване не са третирани с препарати и са годни за консумация, а другите семена, които обикновено се продават за сеене се обработват с разни химикали, за да не се нападат от вредители (например виждала съм семена на броколи, покрити със син камък, и царевица, покрита с нещо розово – семената бяха изцяло розови, а не жълти).
Гери72, щом от семената израстват още поници продължавай да си ги подрязваш и хапваш.
2 май, 2010 в 23:55
Благодаря ти за бързият отговор Мер, следващия път ще пазарувам по-разумно:) Аз мислех, че семената в Био магазините не са третирани с препарати.
3 май, 2010 в 17:26
абе еей виий изобще нормални сте е кво е тва дето го ядете кви са тез треволяци че и уреди за покълване си купувате да не да слабеете отта енергия получавали нищо неразбирате вий от духхова музика я му удари 1 пържолка с 2 бири затопи една манджа с половин самун хляб кълнове ше миядете осъзнайте са ве ееееееееееееей
3 май, 2010 в 22:09
Ей, онззи, ти добре ли си? Какво търсиш тук,като ще ми ядеш пържолки с биричка.То всичко хубаво, ама ти не си за тук бе, братче.Търси си друг форум да си обменяш мислите със себеподобни. Не се ври между шамарите!
6 май, 2010 в 21:35
Здравейте! Чудесна статия и сайт! Започвам (вече сложих два буркана с ръж и белен слънчоглед), а сега ще разстеля и малко ленено семе.
7 май, 2010 в 23:41
petia_gol, може би те подведох. Ако семената се продават в хранителен магазин, значи всички са годни за консумация, но понякога някои семена са олющени (например има белен и небелен сусам, неолющена и олющена пшеница и т.н.). Покълват само тези, които са цели, неолющени, нетретирани, непопарени, необелени… семена и зърна. Та това може да е разликата при по-скъпите и по-евтините.
Иначе за преминаването към суровоядството е най-добре да стане постепенно. Например за година или повече, зависи до каква степен сме свикнали с животинска и готвена храна. Постепенно се увеличават процентите на консумираната сурова растителна храна и така преходът ще е най-ползотворен за нас и най-лесен. Като не бива да се обвиняваме ако от време на време имаме йо-йо моменти.
8 май, 2010 в 13:26
Благодаря ти Мер, аз също мислех, че ще ми трябва година за една плавна промяна. Просто исках да съм сигурна, че решението ми е правилно.
8 май, 2010 в 17:29
Зависи кой с колко време разполага.Често човек стига до тук,защото вече е закъснял.И понеже е в природата на човек да отлага нещата или да се оправдава с много дълго време за подготовка,най-добре е промяната да се направи веднага и категорично.Готвеното вегетарианство с яйца и млечни,дори риба,и с цялата сладкарска промишленост е нищо и половина,само суета.Мер е собственичка на сайта и е длъжна да бъде дипломатична!Носи отговорност от към внушение на идеи за самолечение и практики върху здравето!Та както казах,тя е дипломатична!
10 май, 2010 в 11:33
Не го прави от дипломатичност, а защото наистина мисли така.
Мер ще каже защо така мисли, но аз само да вмъкна нещо от моя преход на ниво съзнание.
Всяка една седмица от тези 8-9 месеца, в които от всеяден станах суровоядец, беше изпълнена с невероятно хубави моменти. Добре че не направих веднага промяната, защото иначе бих се лишил от постепенно заливащото ме щастие, спокойствие, позитивизъм… Всяка седмица се отличаваше от предходната с все нови напълно непознати за мен емоции. Органите ти започват да “говорят”. Разказват ти всичко, което ги е измъчвало през годините. Опознавате се. Ставате приятели.
Това се случи с мен. Не съм сигурен дали е същото с радикален(от днес за утре) преход
10 май, 2010 в 11:46
И аз съм за плавния преход. Всичко става толкова естествено и организма сам започва да ти дава сигнали че дадена храна не е за теб. При мен точно така се получи.
10 май, 2010 в 17:02
Петко, много си прав, а написаното от теб е толкова красиво.
( http://www.zemianazaem.com/archives/257 ). Иначе има 2 типа хора, първият са тези, които ако не го направят изведнъж, винаги ще си останат всеядни, а други, за които постепенното преминаване е по-подходящо (подобно на зависимостта от цигарите). Иначе си има трудности при първия начин, и затова не го препоръчвам на хорота. Но нека всеки избере сам. А и доста воля се иска при преминаването от раз.
Започнах да пиша тук за това дали съм за преминаването от раз към суровоядствотото или постепенно. И взех че написах статия
12 май, 2010 в 22:18
Вече съм доста “напред” с кълновете – ръж, слънчоглед и ленено семе – изядени, още няколко – в процес на растеж. Проблем ми е соята – опитахме кълновете, но много неприятни на вкус (сурови, към салата) и някак “тежки”. Ще ги оставя за понци и ще се мъча да ги изрежа зърната (в буркан са), но искам да питам – как ги приготвяте и ядете кълновете от Соя????
31 май, 2010 в 12:27
Zdraveite,v Sofia kade po to4no se prodavat semena za kulnove,i da ima raznoobrazie.Blagodarq
31 май, 2010 в 17:27
Орлин, в почти всеки диетичен или био магазин, както и на съответните щандове на някои по-големи магазини. Някои от продуктите в обикновените супермаркети, като леща, бон, например, също покълват. Обикновени сурови слънчогледови семки (по-добре да са белени) покълват ако са пресни, естествено
31 май, 2010 в 18:04
Blagodarq Taб,dnes bqh na kirkov i si kupih soq i slan4ogled,no nebelen.Popitah za lucerna i le6ta no jenata nqma6e i predstava ot kade da si kupq,makar 4e neiniq magazin e v na4aloto na pazara i e dosta zareden.prosto nqmah vreme za obikolki i zatova tursq konkreten magazin za da si svur6a rabota nakup:)
3 юни, 2010 в 1:33
pff krasota evala za foroma
3 юни, 2010 в 16:23
Нели, не бих ти препоръчал кълнове от соя. Соята масово е ГМО. Затова и аз не консумирам никакви соеви продукти. Същите кълнове стават с така наречената китайска соя, известна и под името китайски боб Мунг или маш(на руски). Пониците стват 1:1 като от класическата соя, но няма досега данни за ГМО.
Щом ти идват тежки, хапвай само пониците. Обикновено семената не се консумират, а само пониците. Те са леки, приятни, супер полезни. Удобно се съчетават в салатки. Приятен апетит
14 юни, 2010 в 15:56
Кълновете са прекрасна животоспасяваща храна.Благодаря за прекрасния сайт .Искам да отговоря на един коментар да тази машина за кълнове е супер аз я имам и си ползвам както се казва със здраве бях се побъркала с те я буркани марли и миене и тавички сега само им се наслаждаваш как си растат и музика може да им пускаш а после си ги хапваш и ставаш здрав и весел.
14 юни, 2010 в 23:10
Орлин, провери в магазин “Зелен”. Намира се на улица “Лавеле”, близо до Съдебната палата. Там има голямо разнообразие от “био” и обикновени семена за покълване. И най-обикновената леща на “Крина” покълва перфектно, но няма гаранция дали не е ГМО.
Кълнове има също в Биозона на бул.”Цар Борис III” близо до Красно Село, магазин “Диетичен Рай” на ул.”Коперник” (до х-л Плиска), както и в Биомаг, “Слънце Луна” (там са само “био”, демек по-скъпи). Разтърси се и из диетичните щандове на големите магазини – намират се разни семена.
16 юни, 2010 в 10:45
blagodarq Tab:)
3 юли, 2010 в 21:58
kato si pravq jitni kulnove v prust,ostavqm stubloto 5-6 cm i gi podrqzvam i qm a na drugiq den sa porasnali pak moje li pak da se qde ot tqh ili sa zagubili svoistva sled purvoto rqzane?
9 юли, 2010 в 13:41
Няма проблем да се подрязват пак, тъй че хапвай смело
.
19 юли, 2010 в 17:11
Здравейте!Отскоро се запознах с кълновете,като храна и съм очарована.Едва два пъти покълвах пшеничени зърна ,но бяха чудесни.Имам въпрос-последния път житото ми още в буркана започна да мирише на вкиснато,при условие че ги промивах често.Изхвърлих ги!Явно е от горещината.Сега ги даржа в хладилника,но там едва ли ще покълнат.
Моля ви,дайте съвет как да посъпя и да си хапвам всеки ден тази вкусутия!Купих си и ръж,но ще чакам първо съвет от по-опитните.
19 юли, 2010 в 17:43
Житото ще продължи да покълва и в хладилника. Просто го дръж отвън по-малко – максимум един-два дни. Достатъчно е да излязат малки кълнчета. Същото е с ръжта. Тя дори покълва по-бързо.
20 юли, 2010 в 9:42
Благодаря Таб!Снощи като се прибрах от работа дори в хладилника без да е било навън житото беше покълнало.Но пак имам въпрос-нормално ли е да не покълва равномерно т.е. една част имат бели кълнчета,но някой нямат.Полезни ли са те,да ги отделям ли или да хапвам всички?
21 юли, 2010 в 7:54
Здравейте, някой знае ли дали броколито образува такива власинки? На мен всеки път ми се образуват и мислех, че е мухъл и ги изхвърлях. Използвам същото малко уредче за покълване – има го в Биозона.
21 юли, 2010 в 10:09
Мирка, яж ги всички спокойно. Мисля , че не всички покълват ако са били много наблъскани в буркана или пък самите семена не са много читави.
Броколито на мен ми покълва трудно и го избягвам. Прилича малко на люцерната като покълне.
21 юли, 2010 в 10:27
Благодаря ти Таб!
26 юли, 2010 в 20:47
Здравейте искам да попитам къде в Пловдив мога да си купя семена за кълнове? Ходих в 2 диетични магазина имаше само ръж и пшеница. В Пикадили на диетичния щанд пък нищо нямаше за кълнове.
Все ощв съм начинаеща в правенете на кълнове. Споделете как ги консумирате, рецепти за салати и т.н.
Благодаря.
27 юли, 2010 в 12:23
Ами можеш на всичко да си ги сложиш. Може и така да си ги ядеш, поне аз така правя де.
Рецепти има тук или в този сайт – recipemagician.com. А за семената не мога да ти отговоря, защото не сме съграждани.
3 август, 2010 в 13:47
Predi niakolko dena napravih kalnove ot tikveni semena. S goliamo netarpenie gi chakah da pokalnat, no nakraya biah razocharovana ot silno gorchivia im vkus…:(
Molia da spodelite dali tozi vkus e tipichen, ili ima druga prichina za tova? Blagodaria.
4 август, 2010 в 19:01
Да, тиквените горчат. Аз бях си правила експеримент с тях преди година. Те се накисват за 6 часа и се оставят за 3-4, колкото да се покаже малко кълнче на върха.
13 август, 2010 в 18:38
Най-накрая намерих люцерна за кълнене. Кълновете станаха, но вкусът им беше много странен -нещо средно между сурови фъстъци и белина,особено белина. Много неприятно направих ги на салата с магданоз и моркови, но натрапчивият вкус не се махна. Нормално ли е това или просто аз съм объркала процедурата. Правих ги с буркан, киснаха една нощ във вода и после наклонен буракана, отцедих водата и няколко дена ги мих по 2 пъти на ден.
13 август, 2010 в 20:04
Не е нормално да има вкус на белина.
От къде ги купи семената?
17 август, 2010 в 20:22
ами взех ги от диетичния щанд в мега марина. Ще пробвам пак пък да видим, дано успея да си направя вкусни кълнове най-накрая.
27 август, 2010 в 21:48
Make your own life time more simple get the loan and everything you require.
31 август, 2010 в 21:32
Съвсем ново е всичко това за мен. Имам спомени , че в началните класове сме правили такива поници. Въпроса ми е след като израсне листната маса, само тя ли се консумира или и това , което е останало от зърното. Четейки всичко по-нагоре, виждам че има много компетентни хора. Ще Ви бъда много благодарна, ако получа отговор на този въпрос.
1 септември, 2010 в 1:36
Зависи. Примерно тревичката на пшенцата се реже, тъй като зрънцата са в почва (в нашия случай), а и стават много твърди. Тези, които се покълват върху тензух(лен, крес), също се режат. Други като люцерна, детелина, лук, броколи, ряпа не ги режем.