Аз съм свикнала и със сайта и си търся каквото ми трябва, но той се пълни все повече и повече с коментари и в един момент ще стане невъзможно да намериш каквото и да било, защото под 1 тема има по 500 коментара, които дори не винаги са по темата. Най-добре е да се заключат тези коментари под темите с линк към съответната тема във форума, за прехвърляне на коментарите не знам дали може да стане… Каквото Мер прецени и е най-лесно и удобно, аз си наглеждам форума, ако някой се появи го грабвам веднага

В другата тема с теб засегнахме въпроса за ваксините, пък не му беше много там мястото. Относно това, което ти сподели… За пръв път чувам за такова отношение в България. По- логично ми се стори, че това се случва в Щатите. Аз следя подробно как се развиват нещата около имунизациите в България. Има вече много родители, които не желаят да псотавят ваксини на децата си.

И аз много често съм чувала и продължавам да чувам подобни констатации и да добавя най-често срещаната “Веднъж се живее” или “Какъв живот е това ако не пия” – алкохол през вечер да се разбира. Само, че за мен това е толкова егоистично и най-вече заради хората, които обичат този човек, който нехае за здравето си и му е все едно дали ще живее или не и как ще живее. Ако на някой не му пука, че е 150 кила и влачи 9 болести, явно не му пука и за семейството му и въобще за всички, на които уж държи и се тръшка, че много обича……..
Но всеки си носи отговорност и “явно”не бива да се обвързва с нищо на Земята (както е според някои вярвания, но не и според мен), тъй че “явно” всичко е в реда на обичайното.

Камелия, много се радвам!

Вери, радвам се, че сте поели по този път и ви поздравявам !!! Пожелавам ви успехи и да вървите все така напред и нагоре

Не прочетох всички коментари, стигнах до средата.
Видях, че в началото дъвките сте обсъждали. Аз също по едно време не можех без тях. Но ги отказах изведнъж, повече не се сетих за тях, хич не ми липсват и по- добре.

Ние с моя мъж от 1-2 месеца сме поели сериозно по пътя към суровоядство. Много ни харесва, всеки ден научаваме нови и нови, интересни неща. Много съм горда и доволна, че съумяваме да променим начина си на живот. Не крием от никого, че откриваме нов свят. Особено мъжът ми. Понякога се дразня, че отделя от времето си да разказва и обяснява, а човекът отсреща да виждам, че хич не го интересува и не го слуша. Обикновено разговорът приключва с: ” Аз съм свикнал да ям месо, не мога без него ” или ” Моята кръвна група позволява да пия прясно мляко ” или ” Какво да направя, болен съм, ще живея докогато мога пиейки си лекарствата “. Живеем далече от роднини, така че не сме подложени на ” тормоз ” от тяхна страна. Понякога се случва тук да отнесем някоя подграва от приятел. Примерно за някоя дреха, която е от био памук. Но общо взето не ни пука. Случвало се е също така да ни гледат с недоумение, сигурно ни мислят за смахнати.

Имаме 2 дечица. Каката, която е почти на 5 години, виждам, че й е малко трудно да приеме нововъведенията. Но с общи усилия мисля, че ще се справим. Бебето го захранвам изцяло със сурова храна, след като видях, че отказва всякакви други варианти. Харесва му.

Лекуваме се с хомеопатия, лекарства у нас няма, ваксини не слагаме; стремим се да купуваме еко препарати; от добре познатата ни козметика не помня кога за последно нещо съм купувала; не пушим ; гледаме колкото се може повече да вървим пеша; нямаме кола; е, пийваме винце по празниците; иска ми се да можем да купуваме и био плодове и зеленчуци, но на този етап ни идват малко скъпички.

Поздрави и дерзайте!