Проблемът за оптичните изомери на уж напълно натуралните добавки не се дискутира често, въпреки че е важен. Всяка молекула има определена пространствена структура и произтичащо от нея пространствено поведение. Оптични изомери има при вещества, съдържащи асиметричен въглероден атом-т. е. въглероден атом, при който всичките валентности са свързани с различни атоми, функционални групи или остатъци и не може да се намери ос на симетрия на молекулата спрямо него. Огледалният образ на молекулите на такива вещества не може да стане пространствено идентичен с оригинала чрез просто завъртане в пространството. Наричат се оптични изомери. Такива вещества имат оптична активност-когато през тях премине поляризирана светлина /такава преминала през вода напр./, те имат свойството да променят ъгъла на поляризация. Вариантите са 2-наляво,/лявовъртящи молекули/ или на дясно /дясновъртящи/ , защото ъгълът е равнинна фигура. Ако в разтвора броят на лявовъртящите молекули е равен на дясновъртящите, ъгълът на поляризация в крайна сметка остава непроменен.
Това е от особена важност за живите организми, защото при тях процесите са ензимни, а всеки ензим и неговият субстрат се свързват в абсолютно точно пространствено съвпадение на принципа “ключ-ключалка”. При смес от лявовъртящи и дясновъртящи молекули , в ензимния процес ще участва само “оригиналът” , а неговият огледален образ няма да съвпадне пространствено с ензима, защото не може да стане идентичен с него чрез просто завъртане в пространството. Изисква се допълнителен разход на енергия за трансформация , или организмът не трансформира, а направо елиминира ненужните форми. При силен дефицит вероятно се задвижват активно и механизмите на трансформация. Синтетичната химия винаги произвежда двата вида молекули в равни количества-нарича се рацемична смес, която е оптически неактивна /не променя ъгъла на поляризация на светлината/ и 50% от нея се явява неизползваема за организма /или по-трудно използваема?/. Но както се казва, не може нещата да са само бели или само черни…..