Земята не принадлежи на нас. Взели сме я назаем от нашите деца…
Random header image... Refresh for more!

Черници по Великден

черница

Началото на лятото от изминалата година леко се бях пристрастила към черниците. По време на курса по пермакултура в Шипка се катерих често на една огромна черница (и тук да благодаря на Ник, Софи, Таня и Пол, че ни позволяваха да се катерим по дърветата в градините им). А тази черница за мен беше уникално дърво – огромна корона, разстилаща клони до земята. Тя започна да дава зрели сладки плодове, точно когато обрахме и последната череша. И колкото и да берях и избирах най-сладките плодове, за една нощ тя успяваше да направи чудо и на сутринта да намирам още повече сладост.

Плодовете й първо бяха бели големи сочни черници, след това преминаваха в светло лилави и накрая – най-сладките и сочните бяха черно-лилавите. Но интересно ми беше, че във всичките си фази на узряване бяха сладки и вкусни…. Никога преди не съм оценявала този плод така както тази година. На улицата, на която живеех като малка, имаше много черници, и бели и черни. Те капеха по тротоарите и минувачите ги заобикаляха от далече, за да не си изцапат обувките. А в Щатите сушените черници се продават като супер-храна за мнооого пари, внос от Турция най-вече. За щастие в България си имаме черници доста и ходейки по реки и поляни, много пъти съм попадала на такива. Сега като видя и се втурвам да ям от дървото и благодаря, че съм я забелязала. Та, след Шипка, апетитът ми за черници се беше увеличил още повече и в първия момент малко съжалих, че нямаме в нашия двор, но след това се сетих за черниците, които съм подминавала, когато карахме колелета покрай Марица. Поразходихме се до там и намерихме едни прекрасни бели и черни черници, толкова узрели, че почти изсушени на дървото. Ядохме, брахме, пълнихме кутии и което не изядохме, замина във фризера. Точно такива черници, леко засушени от слънцето и то на дървото са най-благоприятни за замразяване, защото след като се размразят не си променят формата, вида, вкуса, цвета, сладостта. Докато ги хапвах, слънцето ярко напичаше в стаята ми и сякаш отново беше месец юни.

А черниците са и много полезен плод. Богати са на антиоксиданти, желязо, калций, калий, витамин С, фибри.

В билко-лечението се използват всичките части на растението – плодовете, пъпките, листата, кората, корените. Ето тук прочитам следното:

„Доказано е, че ако сърдечно болните в продължение на месец изяждат всеки ден по 300-400 г. черници, разделени на 3-4 приема, работата на сърцето и трудоспособността значително се подобряват, усилва се потентността. Плодовете на бялата черница /белите бубонки/ подобряват зрението.

Зрелите имат разхлабващо действие и се препоръчват при запек, а недоузрелите – затягащо и се препоръчват при стомашно разстройство. Сокът и екстрактът от плодовете на двата вида черница имат антисептично действие. С тях се прави гаргара при афти в устната кухина и възпалено гърло.

Листата на черницата /бубонките/ се използват при леки форми на диабет. Берат се в началото на лятото и се сушат на сянка. Съдържащият се в тях витамин В2 спомага за задържането на гликозата в тъканите.“

Повече може да прочетете тук.

Черницата има и много други употреби:

  • плодове за храна (както за нас, така и за селскостопанските животни и птиците – кокошките ги обожават)
  • младите листа са ядливи и могат да се използват за увиването на сармички и за мек слабителен чай
  • плодовете могат да се изсушават и замразяват, могат да се използват за пайове, сурови кремчета, суров сладолед, печени десерти, вино, сладка (дори без захар)*, листата са полезни в чай
  • клоните се режат до дъно (остава само стъблото на дървото и догодина черницата прави нова корона) – използват се за огън, в занаятчийството, те са много гъвкави и прави и са подходящи както в градинарството (например колове за домати, вейков фасул и други), така и за леки градински постройки
  • листата се ползват за мулчиране и компост
  • черниците се ползват и за отглеждане на копринената буба
  • за медицински нужди – има данни, че корените се използват за тения, листата и кората имат меко слабително действие

* сладко без захар се прави като се подбират изключително сладки черници и се варят на бавен огън до сгъстяване на сока (при варенето отпускат сок) – така полученото сладко се сипва в буркани и се съхранява в хладилник до 1 седмица. Ако се налее горещо и се затвори с винтова капачка веднага, то вакумира и е готово за зимнина.

16 коментара

1 Daniela { 04.14.12 at 12:24 }

И за мен плодовете на черницата са едни от най-вкусните( тук ги наричаме -дуди :))) , нямам търпение да узреят и да се наям хехе ….ще си замразя за зимата 🙂

2 Люба { 04.14.12 at 16:59 }

Да,уникално растение-ако до черницата има примерно телена ограда,тя като расте я „поглъща“,т.е.-оградата не е пречка за ствола и,остава вътре в дървото.

3 Ros { 04.17.12 at 12:31 }

И аз много харесвам черниците.На село ги наричат бубонки.Има ги в изобилие в самото село, а извън него има малка местност с много дървета/ посадени във времето, когато са се отглеждали буби.Старая се да съм на село, когато узреят – м/у тях има много ароматни и балансирани на вкус – истинска наслада!
Но не съм се сещала да слагам във фризера.За това , благодаря за идеята, Мер!

4 Zloqd { 04.17.12 at 21:36 }

Дудите могат да се съхраняват в хладилника не повече от денонощие. След това мухлясват и се размекват ( и губят приятния леко кисел привкус ) . Затова като си набера от село по 2-3 килограма бързам да ги изям за ден и половина.
Доста съм изненадан, че вече има зрели черници – аз обикновено ги бера през юли

5 киви { 04.19.12 at 21:26 }

Баба ми на двора има една черница, която се казва Айля Дуду, може някой от вас да е чувал. Прилича на черница, но е гигантска, супер мега ароматна и сладка, по-червена от черниците и цапа убийствено. Давали сме на бая народ да си захваща, просто опиташ ли това айля дуду, забравяш за черницата тотално!

6 kk { 05.08.12 at 11:38 }

добре че си го направила този сайт, четейки преди време и аз станах суровоядец 🙂

7 Таня { 05.08.12 at 23:42 }

и още дълго след като вие си заминахте тази черница продължи да ражда и да ражда. аз си похапвах, доволно, кокошките се облажиха доста, а освен всичко Пол направи и бая ракия. Звучи ми примамливо замразяването им, но ние нямаме фризер. Ще взема да приготвя една кутия и да се пробвам да резервирам едно кьоше във фризера на Софи и Пол 🙂

8 Таня { 05.08.12 at 23:45 }

аз посадих една черница през 2008, но за сега излезе ялова, проучвам присаждане…..ако някой има информация в тази посока ще съм благодарна да сподели!

9 Rosen { 08.04.12 at 21:57 }

относно присаждането на черница.занимавам с любителски с овощарство от 17-18 г. а да облагородя черница от 2010 насам.споделям личен опит не претендирам за някаква агрономска достоверност, всичко е проба-грешка .на пъпка не ми се получава, като резнеш дървото потича млечен сок които замазва всичко и нещата не се получават. имам успехи на калем-под кора при задължителното спазване на няколко условия – сокодвижението да е започнало/ кората на подложката да се отлепва без усилие/-присаждането да се извърши на 110-130см. височина -дебелината на подложката на мястото на присаждането не по малко от 3-4см.диам.-калема се поставя от северната страна/поне един от калемите/-калеми от върх на пръчка не стават.замазката няма значение каква е. и така облагородявате началото на април/примерно-зависимост от сокодвижението/ . април и май редовно махате всички лакомци които порастват по подложката ,през 14дни пръскате с някакъв препарат против гъсеници и когато мислите че всичко е напразно началото на юни някои пъпки започват да растат/50-60дни калцира/с поливка може и по рано/.първоначално леторастите растат бавно и са много крехки /трябва да се привързват за някакво колче или пръчка/после при поливка започват да растат с по 10-15см.на седмица. продължавате да пръскате.успех на всички.процента на прихващане е м/у 20и50%. ако някои се интересува мога да кача и снимки. а тази черница от 2008 не бързайте да я отписвате за дърво което живее 200-300год. 4год. са прекалено малко.

10 Olga { 06.10.13 at 9:38 }

Перфектни са и за сушене – 12-15 часа в дехидратор, и за замразяване – пускат малко от сока си като се извадят от камерата/фризера, но са идеални за смутита.

11 Елена { 04.05.14 at 10:46 }

Страхотна статия. Ако желаете може да добавите, че плодовете на черна и стипчива черница, помагат при кървящи венци. Ако сутрин плюете кръв именно тези пресни плодове или отвара от изсушени такива благоприятства стягането на венците.

12 bobo { 12.11.14 at 20:13 }

Бих искал да завъдя от тази черница Айля Дуду , ако „киви“ реши да съдейства ще съм благодарен!

13 ИВАН ИВАНОВ { 09.18.15 at 17:49 }

Здравете , моля ако някой разполага с този сорт АЙЛЯ ДУДУ Да се свърже с мен бих искал да си прихвана . БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНОООООО

14 ИВАН ИВАНОВ { 09.18.15 at 17:50 }
15 Тодор { 05.30.16 at 16:53 }

От няколко години се занимавам любителски с присаждане на ябълка, круша, слива, дюля върху мушмула и имам успех. Имам една черница на 5-6 години, която обаче явно е от тези, които правят само цвят, но не и плод – мисля че ги наричат мъжки. Направих опит за присаждане от черница, която ражда, не без успех. Много бих желал да споделя опита на Rosen по кой метод да правя присаждането и по кое време.

16 Rosen { 06.04.16 at 22:46 }

Можете да погледнете тук:http://exoticplants.ovo.bg/forum/43-196-10#9947 това също става:https://www.youtube.com/watch?v=xB14qdWt_-U ако нещо не е ясно дайте някакъв контакт. Търся e-mail на киви?

Leave a Comment