Новата година по стария календар започна с протести, шумни, многолюдни, цветни… Хиляди българи изразиха своето недоволство от добиването на шистов газ в северна България по метода хидравлично разбиване. “Не за нас шистов газ!”, “Елате зад нас, стачкуваме за вас!”, “Чиста Земя, бистра Вода!” са малка част от скандираните слова.
Благодарна съм на хората, които стоят зад добре организираните протести, и на тези, които успяха да дойдат, за да изразят своето мнение! Благодарна съм на хората, които в студените дни събираха подписи! Благодарна съм за звуците на гайда, за танците на площада, за хорото! Благодарна съм на двамата роми, които така умело използваха тарамбуката и джембето и повдигаха настроението на протеста! Беше мирен и позитивен протест (въпреки естеството на протестите) с много млади хора, много цвят и топлота в зимния ден.

Голяма част от територията на северна България е раздадена на концесионери за проучване.

“… Но когато на природата бъдат нанесени непоправими щети вследствие човешка дейност, ще бъде късно за каквито и да е действия и единственното, което ще можем да направим, е просто да го отчетем като факт, безвъзвратно преминал в историята. Ние сме част от тази планета и нямаме право да я променяме по начин, напълно отхвърлящ съществуването на други живи същества. “Такава е човешката същност … ” И наистина ние се проявяваме с пълната си сила, стане ли дума за ресурси, власт и пари. Понякога напълно забрявяме тези, които ни позволяват да съществуваме, а именно стоящите в основата на всяко сътворение – водата, въздуха, почвата. В стремежа си да добиваме и откриваме енергийни източници, в много случаи го правим за сметка на други, които приемаме за неизчерпаеми, възобновими… за даденост. Ние не сме единствените, зависещи от тези природни богатства, но като единствените такива – способни да ги променят и да им въздействат толкова глобално и мащабно, трябва да се отнасяме към тях с отговорност, загриженост и благодарност. Трябва да се вписваме в заобикалящата ни природа, а не да я моделираме спрямо личните ни нужди, защото в много случаи това е пагубно за нея.”

Утре (14ти януари 2012) ще се проведе общонационален протест, с който да се заяви нежеланието да се добива шистов газ по единствения познат досега метод на добиване – фракинг метода или хидравличното разбиване.

“Здравей. Вълната от протести продължава, на 14-ти е общонационален, в няколко града, по едно и също време, очаква се тези да са по-големи и по-шумни. За сега наблягаме на протестите и подписката, защото трябва да се съберат близо 50 хиляди за забрана (мораториум) и да се внесат до 24 февруари в министерски съвет, от там тепърва ще се обсъжда и ще се правят предложения. До колкото виждам, от практиката ми със събирането на подписи на пункт (през свободното ми време събирам там) много хора (за мое очудване) са запознати и направо се подписват без много много да се суетят… Осъзнах, че е добре да привлечеш качествено един човек, отколкото много несериозни, права си лесно е да удариш един подпис, трудно е да събереш хора за протест и реални действия, а в момента само от това ще има ефект. Вярвам, че ще успеем. Също така, някой може да помагат като медитират и визуализират ЧИСТА ЗЕМЯ )) Мисля, че това също ще ни е от помощ.” Деси

Къде и кога:

- СОФИЯ: Сборен пункт – Паметникът на Патриарх Евтимий /Попа/ – 11:00 ч.
- ВАРНА: Сборен пункт – “Козирката” – 11:30 ч.
- ПЛОВДИВ: Сборен пункт – градинката на аптека “Марица” – 11:00 ч.
- ДОБРИЧ: Сборен пункт – Храм “Св. Георги”- 11:00 ч.
- БУРГАС: Сборен пункт – Паметник “Альоша” на площад Тройката – 11:00 ч.
- КАЗАНЛЪК: Сборен пункт – Площад “Севтополис” – 11:00 ч.
- ПЛЕВЕН: Сборен пункт – “Възраждане” №1, пред Общината 11:00 ч.
- РУСЕ: Сборен пункт – пред “Халите” (CBA) – 17:00 ч.
- БЛАГОЕВГРАД: Сборен пункт – пред ОБЩИНАТА – 17:30 ч.
- ШУМЕН: Сборен пункт – входът на Градската градина – 11:00 ч.
- ВЕЛИКО ТЪРНОВО: Сборен пункт – пред Европейския информационен център (бившия Пионерски дом) 11:30 ч.
- СМОЛЯН: Сборен пункт – пред (бившето) кино Дружба – 11:00 ч.

Българи в чужбина:
- ЛОНДОН: Mясто на срещата е Tower Hill underground station – 17:00ч.

За повече информация:
http://www.facebook.com/events/294543107257925/
http://shalegas-bg.eu/

Защо сме пристрастени към млечните продукти? Защо считаме, присъствието на кръв, жили, плът в чинията ни за нещо нормално, а храненето с растителната храна за нещо крайно и фанатично? Защо общества, консумиращи предимно млечни продукти имат и най-голямата необходимост от калциеви добавки? Защо с парите си поддържаме една безкрупулна, безмилостна и разрушителна индустрия? Всеки ден ние правим вот с това какво ще купим и изберем за своя храна, дреха или забавление! Ако не сме съгласни със случващата се действителност, защо продължаваме всеки ден да гласуваме за нея.

Това са малка част от казаното в лекцията по-долу от Гари:

“Яжте това, което идва от земята. Всеки витамин, минерал, полезни вещества, протеин, калций, желязо, калий, всички В-витамини, си имат първичен източник и това не са животните. Осъзнавате, че хората ядат животните, след като животните са яли от земята… Спрете да филтрирате полезните вещества през тялото на друго живо същество. Нелогично е и неразумно е. ”

“От къде мислите, че идват болестите. Броколи? Аспержи, зеле, боровинки, малини, ягоди, праскови, нектарини, грозде, банани, авокадо, лук, домати, краставици, спанак… И ако някой се чуди за тези досадни малки зарази с ешерихия коли и салмонела няколко пъти на година при растенията… нека си припомним единствения източник на Е.коли и салмонела. Shit. Human shit or animal shit.”

“Знаете ли, че когато животински протеин попадне в човешкото тяло, той моментално повишава киселинността на кръвта. Но кръвта ни не може да остане с такова ниво на киселинност, иначе ще умрем. Така че тялото ни трябва да измисли начин как да неутрализира киселинността… с фосфат. Има само един източник на фосфат в човешкото тяло – костите! Костите ни са изградени от 2 неща – калций и фосфат, свързани заедно! Така че тялото извлича калциевия фосфат от костите, взима фосфата за неутрализиране на киселиността, а калцият се изхвърля с урината.”

“Според млекодобивната индустрия, главната причина за тяхното съществуване е вашата нужда от калций – “Хапвайте сирене, пийте краве мляко. Силни кости, здраво тяло. Млякото е добро за тялото. Взехте ли вашата чаша мляко…” В Америка консумираме най-много млечни продукти на планетата. Дори не може да си вземете сандвич без кашкавал… Дори не можете да си поръчате салата без сирене. В това общество, където всички са пристрастени към сиренето и кашкавала, и имам предвид наистина пристрастени, все едно са ги обвили в трева, кока, екстази, морфин и антидот … Повечето дори не могат да си представят дори едно хранене, един ден или живот без сирене… Калциеви добавки в Америка, трябва да се шегувате. Как въобще се появява остеопорозата… Мислех, че си набавяме нужния калций от животинските продукти. Или поне така казват хората от месната и млечната индустрия. Изненада – не си набавяте. Защото животинския протеин няма да го позволи. Той прави кръвта киселинна, така че тялото взима калциев фосфат от костите.”

“65% от семената в света всяка година се отделят настрана, за да се изхранят 53 милиарда животни, които се убиват всяка година на тази планета… вместо да се използват тези насаждения за 7 милиарда хора. Направете изчисления!”

снимки: от колекцията на Радула във фейсбук

“Най-ужасяващия писък, който някога съм чувал – крава с новородено в млекодобивна ферма, която вика и реве с пълни гърди, ден след ден, за да й се върне нейното откраднато бебе.”

“Вие не сте пещерняци. Спрете да се държите като неандерталци. Това е 2010 година. Откажете се. Не е приятно и не е смешно! че животните са малтретирани така. Не е ваше право и не е ваша свобода да им причинявате това. Не притежавате свобода, когато някой е поробен.”

Изгледайте цялото клипче, за да разберете и други истини и лъжи! И не обръщайте поглед от действителността, защото както Гари казва “Ако не е добро за окото ни, защо е добро за стомаха ни!” .

Гари Юрофски е основател на етическата веган организация ADAPTT (Animals Deserve Absolute Protection Today and Tomorrow – Животните заслужават абсолютна защита днес и утре), която не подкрепя и се опитва да спре всякаква експлоатация на животни, било то за храна, дрехи, обувки, научни изследвания, циркове, родеота или други форми на поробване, малтретиране и убийство.
Той призовава към отваряне на очите, сваляне на капаците, действие, негласуване с пари за продукти на жестокост, призовава към превъзмогване на егоизма и към съпричастност, нежност и състрадание към всяко живо същество на тази планета. А аз бих добавила – Земята е дом за всички нас и всички сме равнопоставени деца на майката Природа.

Настъпва зима и оранжерията идва в помощ на запаления градинар. Ако една оранжерия не се отоплява какво може да се отглежда в нея – почти всякакви зеленолистни – спанак, марули, листно зеле, бок чой, магданоз, подправки, лук, чесън… (и със сигурност още много видове, но за тези имам личен опит). Най-разпространените оранжерии са с метална конструкция и стъклени стени и покрив или найлоново покритие. Напоследък се появяват и такива с поликарбонатни плоскости. Варианти много, но когато е налице парична недостатъчност, тогава се задейства креативността и иновативността, а когато и екосъзнанието се включи, тогава се впрягат в действие рециклирането на ценен материал като пластмасови бутилки например. Защо ценен материал, ами защото много често бутилката струва повече от съдържанието й. Както и опаковката често е по-скъпа като финансов разход, екологичен отпечатък и енергия, от нейното съдържание. Знае се, че за производството на 1 бутилка за минерална вода се изчерпва повече вода, от колкото тя побира.

Има много начини да се използва повторно пластмасовата бутилка от газирани напитки и минерална вода, като един от тях е за направата на оранжерия.  Сами може да се досетим за 3 големи предимства на една такава оранжерия пред нейния събрат, направената от найлон:

* използва се материал, който е вече произведен и не е оставен да гние на сметищата, които и без това са пълни с пластмаса и всякакви петролни отпадъци

* топлоизолация – наличният в бутилката въздух е естествен термо буфер

* безплатен ресурс – единствено се влага време и усилие в събирането на бутилките

Най-често този тип оранжерии са с дървена конструкция. Стените и покрива са запълнени с колони от вкарани една в друга бутилки, чието дъно се изрязва. Стълбовете от бутилки са плътно наредени подкрепени от метални нишки или въжета, така че да не пропускат въздух. Придържането на колоните е решено или с опъването на метални нишки по широчина на стената или чрез промушването на бамбукови пръчки през гърлото на бутилката:

Демонстрация на оранжерия от бутилки на Malvern Show 2010.

С малко креативност и въображение могат да се създават цветни петна и фигури – така помещението се изпълва с вълшебна светлина.
Освен за построяването на оранжерия бутилките могат да се ползват и за целите на други постройки като например кучешка къщичка или кокошарник:

“Това трови ТЕЖКО И БЕЗВЪЗВРАТНО хората в голям периметър. В САЩ са опустошени ЦЕЛИ ЩАТИ С ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ. Франция забрани добива на своя територия, Великобритания също ПОРАДИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ! НА 16.06.2011г тази година министерството разреши на американската компания Шеврон да проучва за шистов газ в пет областни града – Шумен, Разград, Силистра, Варна и Доброч. Не трябва да позволяваме добивът да бъде разрешен! В събота подкрепете каузата ни! Или гледайте как България загива!”

За повече информация тук.

“Taste the Waste“ — the trailer from tastethewaste.com on Vimeo.

Повече от половината храна се изхвърля на боклука.

“Живеем в свръх изобилие.
Като клиент в супермаркета,
това означава, че плащам за всичко това, също,
защото не всичко успява да се продаде.”
“Какво клиентите консумират няма как да се предскаже,
което е много тъжно. Трябва да отиде на боклука.”

90 милиона тона храна се изхвърлят в Европейския съюз всяка година.
Това се равнява на 3 милиона камиона наредени около екватора.

“Около 40-50% след сортирането /на картофите/се изхвърлят
и това те кара да размислиш.”
“Компютъра проверява цвета /на доматите/ дали е правилния,
и ако са грешен цвят се отделят и хвърлят.”

Домакинствата в Европа изхвърлят храна за 100 милиарда евро всяка година. Това е колкото годишния оборот на Нестле, най-голямата в света корпорация за хранителни изделия.

“Има пекарни с 20% излишък. Това е твърде много.
Хлябът има приблизително същата калоричност като дървото – гори прекрасно.
Ако всички пекарни в Германия горят еднакво, бихме могли да затворим атомна електроцентрала.”

3 милиона тона хляб се изхвърлят всяка година в Европейския съюз.
Достатъчно, за снабдяването на цяла Испания.

“Тези зеленчуци идват от моята родна страна, Камерун.
Когато ги видя изхвърлени на боклука, ме боли много.
Невероятен боклук.”
“Попитайте жена ми и децата ми дали може да си позволим месо. Дори не се пада и веднъж на година.”

Храната, която се хвърля в Европейския съюз, е двойно повече от количеството, необходимо да се нахранят всички гладни хора по света.

“Методът, който използват за добиване на шистов газ, се нарича “хидравличен удар”. Той включва вкарването на вода, пясък и химикали на 2.500 метра дълбочина под земята. Самият “удар” е като малко земетресение. Огромният натиск разцепва скалата и освобождава газа. За да се постигне “удар” имате нужда от пробивна течност, смес от над 596 химикала, от непроизносимите и неизвестните, до твърде добре известните! Инхибитори на корозия, сгъстители, киселини, биоциди, изсушаващи елементи, желиращи елементи. А отстрани на цистерните пише: “Просто добавяме вода”. Всяко пробиване изисква между един и седем милиона галона вода! Всеки път, когато се връщат и използват вече пробита шахта, трябва отново да се добавят от един до седем милиона галона вода. Една шахта може да се използва до 18 пъти!

Естествено, никаква технология не е способна да канализира целия освободен газ и той свободно се разпространява в почвата и всички подпочвени води по пътя си към земната повърхност. За капак остатъчните води от процеса се изхвърлят в реките и полетата, като водят след себе си болести и смърт.

Без вода, няма живот.”

ВОДА… НАВСЯКЪДЕ ВОДА И НИТО КАПКА ЗА ПИЕНЕ!

Ето какво последва след действията на Шеврон в Еквадор:

Жаби от джунглата на Амазонка.

“Ще игнорирам токсичните отпадъчни ями в моето селище.” Шеврон изхвърли над 18 милиарда галона токсични отпадъци в Амазонка.

“Ще се опитам да нямам спонтанен аборт.” Токсичния добив от Шеврон в Еквадор причинява аборти, рождени дефекти и рак.

Всичко това предстои да се случи и в България ако навреме не застанем пред управляващите ни и кажем своето НЕ! България е красива и все още чиста, нека я запазим такава!

За повече информация и участие в предстоящите събития:

*  GasLand или целия филм тук

* още информация

* предстоящ флашмоб на 15 август и национални протести на 1 септември 2011 г. в София и страната (за Пловдив, фейсбук групи за други градове)

ЗАЩОТО  ОБЕДИНЕНИ  НЕ  МОЖЕМ  ДА  БЪДЕМ  ПОБЕДЕНИ!

Учудващо е колко много храна може да се отгледа в една сравнително малка градска градина, от която да се изхранват минимум 4ма и да се осигури зимнина в доволни количества от: ягодов компот, сладко от ягоди, замразени ягоди, доматен сок за пиене, доматен сок за готвене, цели домати в буркани, лютеница, лютивка, сладко от смокини, голяма кутия замразен касис, печени чушки във фризер, 4 касетки картофи, изсушени подправки, кисело зеле, мариновани люти чушки и доста други артикули, които варират всяка година. Работата в градината не само, че не е тежка, но я определям като изключително приятна (освен в моментите, когато ти дойде музата за работа в 9 часа вечерта, а тогава се оказва, че комарите стават доста активни……. в случай на тежко нападение от тяхна страна само чесъна лекува пораженията). Прекараното време в задния двор сред растенията, дърветата и жужащите насекоми е лечебна терапия най-вече при умствена и психична умора, след дълго стоене пред компютъра или пренатоварване с градски шум, електронно облъчване и хорска суета.

Това са част от видовете, които имаме в градината тази година:

за първа година садя бамя и се оказа една красавица:

за първа година опитахме крушата – ранна и много сладка

не успях да снимам само слънчогледите в цял ръст – станали са едни гиганти и се подават над всичко останало – виждат се 2 в заден план, този на преден план е декоративен, но отдалече бива забелязван от хвъркати буболечки и работливи пчели

невен – привлича полезни опрашващи насекоми

копф салата или салата, която завива листата си на глава – много крехка и свежа

новозенландски спанак:

земен крес и главесто резене (fennel) – още бебе

босилек много мирише,
та сичко живо събуди…

и пак за първа година чери домати – вчера опитах първия узрял – мммм един сладък и вкусен

никога не усещам вкуса на краставицата, купена от пазара, но тази е просто симфония от аромати и наситен вкус

перуански физалис – надявам се да оцелее тази зима, имам и от ягодовия физалис, който се самозасява вече 3та година:

грах и зелен фасул

тиквички и тикви цигулки

алабаш

последните ягоди – малки, но най-сладки

кейла – вече е станал цял храст

рукола и магданоз

аспержи – още не мога да им намеря място, къде да ги засадя за постоянно

касис – вече обран, превърнат в няколко смутита и част от него замразен – и това само от един храст

и един миниатюрен приятел

автор Полина Куфарова

Оказва се, че в Пловдив е почти невъзможно да се намерят био зеленчуци, било то по пазари или други магазини, които да се произвеждат в района. Ако изключим и малкото био зеленчуци в големите супермаркети, които нямат постоянно зареждане, трябва да се разчита на собствено производство или на ферма като тази, която искам да представя.

Запознахме се на една среща на био производители във вече несъществуващият Био Бутик I Feel Good в Пловдив и така половин година получавам у дома си истински и много вкусни зеленчуци. Оказва се обаче, че въпреки интереса към био храните и срещата на място на група заинтересовани, фермата не може да се развива, защото няма постоянни клиенти. И това е най-големия проблем, защото се е стигнало дори до изхвърляне на готова продукция.

Този модел на разпространение – от производител направо до потребителя /описан и в линка по-горе/ е не само удобен, но и спестява много разходи и надценки.

Ако има желаещи, които искат да се хранят здравословно и в същото време нямат източници от където да си набавят такава храна, ще правим среща в началото на декември, където могат да се обсъдят възможните варианти на доставка и заявка за следващата година.

А ето и кратко представяне на Биоферма „Топалови”:

Атанас Топалов се занимава с био земеделие от 1994 г. Преминал е курс на обучение при проф. Каров към ВСИ Пловдив. Първата му ферма е близо до Пловдив, в която отглежда плодове, зеленчуци и подправки. Продава ги на Събота пазара, но след 2005 г. и ново земеразделяне мястото се оказва вече на друг човек и той започва всичко отначало.

Новата земя се намира на 650 м надморско равнище, над с. Извор /до Храбрино/. Мястото е силно пресечена местност, обградено с гора, има и собствен извор. Разполага още с 15 дка ниви и 5 дка овощна градина с орехи. За сега отглежда предимно зеленчуци, а от другата година ще засажда и различни овошки и лозя. Земите са изолирани от химически и други замърсявания.

За да изпълни условията за био земеделие, цикълът на производство ще бъде затворен: растениевъдство -> животновъдство –> готов продукт –> съхранение, консервиране и консумация на място. За целта са изградени помещения за животни, компостираща яма за аеробно компостиране, хладилни камери, шоково замразяваща камера, кухня и столова за хранене.

За почивка са предвидени 8-10 бр. къщички от слама, глина и дърво, без използване на метали. Пречиствателната станция за отпадни води ще е биологична с повторно използване на водата. Осветлението е на 12 волта с зареждащи се от слънцето батерии. Топлата вода и част от отоплението също е със слънчева енергия.

По същото време ми беше изпратен мейл от Митко Смилянов, отнасящ се до същата био ферма:

Здравейте приятели,

Запознах се с един много приятен, сериозен и искрен човек – Атанас Топалов. Той се занимава с биологично земеделие и има ферма в с. Извор (намира се близо до с. Храбрино). По късно направихме “група за солидарно земеделие”, която ще си партнира с него.

Солидарното земеделие се опитва да възстанови връзката на хората от града с храната и земята. Повече за този тип земеделие можете да прочетете тук: www.solidarno.com/node/5
По принцип всичко се базира на лична договорка и личен контакт между фермера и потребителя. Всеки, който има желание, може да се включи в тази група, като може да участва като потребител, като доброволец в някои дейности във фермата, може да ходи във фермата, за да види как се гледа продукцията и т.н. Може дори да се договори да произведе култура, която не е включена в списъка по-долу.
Направихме и група в Google със същата цел. Ако желаете да участвате в нея, пишете ми и аз ще ви изпратя покана. Планираме да правим срещи на тази група. На следващата (която засега се очертава да бъде в началото на декември) ще обсъждаме какво и по колко желаем да ни произведе Наско. Ще обсъждаме и какво да включва договора (или по-скоро споразумението) между него и всеки потребител.

Очаква се информация за предстоящата среща.
За въпроси и повече информация коментирайте по-долу и следете коментарите.

Нужни са спешни мерки, и то сега!

Какво ще кажете, ако ключът към решението на този проблем е в … чинията на всеки от нас!?!

Фактите:

– според доклада на ООН „Дългата сянка на животновъдството” от 2006 год. животновъдният сектор произвежда повече парникови газове от всички коли и камиони на света

– според последни данни на Worldwatch Institute вече повече от 50% от всички парникови емисии с антропогенен произход са свързани с животновъдството

На 12 декември – Международният ден за борба с измененията на климата – ви каним на екологичен семинар, на който ще ви запознаем с тези и други факти, свързани с глобалното затопляне. Ще ви предложим и най-разнообразни решения – във вид на вкусни вегетариански блюда и сборници с рецепти, по които да си ги приготвяте.

Елате, научете повече и направете своя съзнателен избор!

Кога: 12 декември (събота) от 16 часа

Къде: Зала Мусала
Математически факултет на СУ
бул. „Джеймс Баучър” 5
(до семинарията)

EcoVege.org – сайт за екология и вегетарианство

Може да го гледате директно от VBOX7 или да си го свалите от обичайните сайтове.

Дали е късно да направим нещо, за да спасим нашия Дом – Земята. Дали всеки един от нас е способен да доведе до ПРОМЯНАТА. Дали да не променим малките неща, които зависят от нас, пък да видим дали няма да доведем до промяната, а именно:

да станем вегани

да станем разумни консуматори или да се придържаме към всеизвестния ни принцип reduce – reuse – recycle

да употребяваме био продукти (храна, козметика), био разградими препарати и материали

…всъщност, всички знаем какво да направим (а и във филма е обощено), остава само наистина да действаме….

Как ще оползотворим този час на Земята, в който ще изгасим всички лампи и електроуредите? Ето какво са споделили феновете на Earth Hour във фейсбук за миналогодишния час.

Ще уча на свещи. Предстои ми изпит… но това няма да ме спре да покажа моята подкрепа

Вечеря на свещи… малко вино…

Ще играем игри на светлината от свещите…

Ще изведа кучето си на разходка и ще видя как другите хора в града участват в това.

С цялото ми семейство ще играем на настолни игри и може да започнем да правим това всяка година.

Ще пеем “Turn off the Light” на Нели Фуртадо и ще слушаме “Dim All the Lights”.

Мисля, че ще пиша, рисувам или чета на свещи. Може би ще хапна нещо или ще започна новия си проект, хахаха. Но нищо няма да е включено в моята стая и в по-голямата част от къщата.

Ще гледам звездите с телескоп.

Ще изведем кучетата на разходка и ще съзерцаваме звездите. Може с чаша вино, за да се сгреем.

Добра идея е да спестя енергия вкъщи като бъда по активна и се разходя с кучето, тъй че това ще правя… ще спестя енергия като изгоря малко моя енергия.

Ще чета книги с помощта на фенерче за четене (с презареждащи се батерии).

Семейно обединение – ще се съберем под един покрив и ще разказваме на децата ни истории от нашето детство.

По време на Часът на Земята тук в Канада докато са изгасени светлините, аз ще седя удобно и ще се опитам да се вглъбя в себе си, да изчистя негативната енергия и тогава да изпращам благословия, молитви и Рейки на приятели, семейството ми и към целия свят по принцип. И когато светлината се върне ще продължа с четенето на “Peace is the Way” от Дийпак Чопра.
Няма ли да е страхотно ако през този час всеки извиква само позитивни мисли и изпълни с признателност сърцето си. Каква връзка би се получила. Може да осветим Земята само с нашата енергия.

Аз и мъжът ми ще разказваме на децата ни истории на свещи.

Само ще кажа на мъжете… чувствам напрежение, защото вие ще трябва да издържите цяяяял час… хахаха. За жените… предстои дъъъълго време… Позволете си малко романтика и релакс, вечеря, свещи… всичко е до настроението в тази вечер. Не бързайте…

Ще запалим камината в задния двор и ще се наслаждаваме на играта на карти.

Аз прекарах времето с още няколко приятели, разходихме се и играхме на “истината или се осмеляваш”. Много забавно беше, трябва да има по-често Часът на Земята .

Гледах Начо Либре на моя малък ДиВиДи плейър.

Правих упражнения в моята току що изчистена стая. Беше страхотно.

Пях песни с малката си дъщеря на тъмно, перфектно.

С мъжа ми отидохме на вечеря в 7:30. Тайландският ресторант, където отидохме да вечеряме, имаше обява на вратата си, която гласеше, че светлините ще бъдат изгасени от 8 до 9 и че ще се вечеря на свещи. Бях много развълнувана от това, че и те участват. Ядохме вкусни тай ястия на свещи – това направи вечерта по-вълнуваща и забавна.

Изгасихме всичко, моят приятел свиреше на китара за около час, а аз си взех вана на свещи.

Простичко. Медитирах в чиста тъмнина много е релаксиращо така в тъмното.

Парти за Часът на Земята в моя дом – свещи, акустични китари, тарамбуки, храна, напитки, приятели и роднини.

Играхме монополи.

Секс на свещи, разбира се!

Ще изключа всичко и ще отида на центъра, за да видя как светлините на Торонто ще загаснат. Не мога да дочакам да видя как ще изглежда площада без всичките светещи рекламни табла.

Живея в малък град в южна Финландия, който реши да участва в Часът на Земята. Организирана е разходка със свещи от центъра на града до месната църква, където ще има малък концерт на свещи. Тъй че, натам сме се запътили с моя годеник.
Иска ми се повече хора, селца и градове да участват заедно в тази инициатива, мислейки за всички възможни начини да се възобнови чистотата на Земята. Така че нека да мислим позитивно и да разпространяваме информацията за това събитие на всички около нас!

Ние може да добавим още идеи и мнения…

Запиши се за Часът на Земята!

Остават 11 дни!

“През 2009 София ще бъде център на Часът на Земята в България, като угаси светлините си и създаде по този начин информираност и обществено съзнание за проблемите на глобалното затопляне. Разгръщайки успеха на инициативата, Столична община вече заяви още по-сериозна подкрепа за кампанията, насочена към икономии на енергия и потвърди, че фасадните светлини в центъра на града ще бъдат угасени.
Катедралният храм-паметник „Св. Александър Невски”, най-голямата източноправославна катедрала на Балканите, ще стане централна точка на Часът на Земята в София. Други знакови сгради като няколко национални музеи и галерии, столични театри и обществени сгради също ще се включат в инициативата. Хиляди хора ще се присъединят към световната инициатива срещу глобалното затопляне.
През 2009 милиони хора, различни по раса, националност и религия ще се обединят в Часът на Земята, за да покажат на света, че се налагат спешни действия срещу глобалното затопляне.
Присъединете се към Часът на Земята 2009, угасете осветлението си в 20,30 часа на 28 март 2009, събота! Заявете своята съпричастност и участие в Часът на Земята на earthhour.org”

Миналата година загасих светлините за 1 час. Не усетих как измина. Използвах този час, за да се вгледам в пламъка на една свещ. Мечтаех. Бленувах. Реех се. В друг свят или в този свят, по-чист и по-ведър. Видях Земята толкова зелена, живописна и прекрасна. Усмивката ми не слизаше от лицето дълго време след това.

Прекарайте времето сами или с любимия човек, или с децата си. Играйте, разговаряйте, прегръщайте се, мечтайте. Всеки знае, че този час без електричество надали ще направи чудеса, но си струва да го направим само заради идеята, че в един и същи час милиони хора по света правят това и отправят една и съща мисъл към вселената – красива и чиста Земя.

… мисли, тревоги, надежди, мечти…

Въпреки, че храната на суровоядците е здравословна и изцяло пречистваща, тя рядко е отглеждана в екологично чист район – в по-голямата част от плодовете и зеленчуците могат да се открият нитрати, пестициди, изкуствени торове. Въздухът, който дишаме е наситен с вредни газове и елементи, които се натрупват в тялото ни. Водата, която пием, също не е най-добрата за нас. В нея вече може да се открие цялата Менделеева таблица. Въобще, околната среда за съжаление става все по-токсична с всяка изминала година. Тъй като живеем в общество, подчинено на парите, всички закони, ако има такива, се заобикалят с пари и природата се прецаква съзнателно заради пари.
Всички знаем за глобалното затопляне, всички знаем за вредата от разхитителното ползване на найлонови торбички, всички знаем за мръсотията, която бълват заводите и фабриките в България, но държавата ни постоянно си затваря очите и не предприема никакви мерки – няма глоби, санкции за замърсителите. Факт е, че сметищата растат с всеки изминал ден, постоянно се появяват нови незаконни такива. Когато пътуваме в прелестните Родопи много често ще видим в някое деренце наскоро оформено сметище, а така е из цялата страна. До стената на язовир Въча се събират тонове боклуци от пластмасови бутилки и това не е единствения язовир с такъв проблем (и после пием тази вода, в която са се разлагали тонове пластмаси). Рилските езера са завъдили едни водорасли и мазни петна се носят по повърхността на водата. Вече не са кристално бистри, както по времето на Учителя Дънов.

Защо хората изхвърлят боклуци навсякъде? Защо рибарите оставят след себе си купища боклуци – всеки един язовир, посещаван от рибари, е заобиколен от триметров пръстен от всевъзможни боклуци. Нали те са рибари най-вече заради спокойствието и красотата на природата. А защо тогава не я пазят и не я уважават? Защо и туристите с палатки, оставят след себе си сметище на мястото, на което са пребивавали за един или няколко дена? А живеещите в жилищни блокове с каква съвест изхвърлят през прозорците какви ли не боклуци? Главата ми не побира цялата тази човешка немарливост.
Има тука някаква цялостна обърканост – старателно чистим повърхността на тялото си с каква ли не химия, мажем се с какви ли не изкуствени, дори отровни мазила, парфюмираме се със скъпи парфюми, за да прикрием вонята, излъчвана от затлаченото ни тяло, а от вътре не се интересуваме дали сме чисти. Така постъпваме и с природата – старателно изчистваме дома си с какви ли не препарати от токсични по-токсични, изливаме ги щедро в канала, изнасяме боклуците навън, кой през прозореца, кой около коша за смет, а по-добрите от нас в кошовете за разделно събиране на боклуци (а някой дали със сигурност знае каква е тяхната съдба). Домът ни е чист, а извън него не ни интересува. Колкото време отделяме, за да почистим тялото си отвън, толкова трябва да отделим да го почистим и отвътре, същото е и с мястото където живеем.
Дали всичко това може да се промени? Ако аз се променя, дали няма да променя и още 5 човека около мен? Дали тези 5 няма да променят още 5х5? Но това значи да не премълчавам, а да изразявам гласно мнението си – на този който е пуснал уж несъзнателно опаковката от вафла в тревата, на продавача, който щедро ми подава найлонова торбичка, на пчеларите, които явно не са загрижени за природата ?!!? защото все пъхат бурканчетата с мед в 2 НЕбиоразградими торбички, на рибарите и на туристите, които явно не уважават реката и планината, на кмета, който е поставил чистотата на последно място в програмата за благоустройство на града и … още един куп НЕпремълчавания.
Нали всеки иска да отиде на приказно място с девствена красота и нарича това място рай. Всеки търси най-чистата природа. Тогава всеки трябва да се погрижи да остане чиста.
Необходимо е да спрем да бъдем егоисти и да изтрезнеем. Защото България е толкова красива.
Вижте я. Пазете я!

Пия много фреш от портокали тия зимни месеци. И купувам по много портокали от най-различни места и количества. Последния път купих 11 килограма от една сергия, отидох в къщи, изцедих 3 портокала и какво да видя. Ръката ми се беше оцветила в наситено розово. Направената снимка е след старателно измиване със сапун. И друг път са ми се оцветявали ръцете, но едва в леко оранжево. Защо тези портокали са боядисвани и каква е тази боя?

Една от най-вероятните причини е, че са ги понапръскали малко с някаква боя с цел да изглеждат по-привлекателни. Понеже не ми се искаше всеки път да си боядисвам ръцете в цвят, който трудно се маха, ги измих. Напълних мивката с вода и много сода и изсипах вътре портокалите. След 15 мин. водата вече беше оцветена в розово. Изплакнах ги добре и след това вече нямах този проблем.
Но въпросът си остава – безопасна ли е тази боя и ако някой има повече инфо може да сподели. На мен лично не ми се вярва да е безопасна като се има предвид, че червените бои Е120, Е122, Е123, Е124, Е127, Е129, които се ползват в сладкарските изделия най-често, са всъщност опасни и забранени в много страни. В България все още не. И децата на България си похапват разни червени близалки и бонбони… Но това вече отива в друга тема.

Преди да направим свежи и хрупкави салати или ароматни смутита и сокове, добре е да измием и почистим хубаво плодовете и зеленчуците. По тях може да има остатъци от химикали от неорганично земеделие: хербициди, пестициди, листни изкуствени торове; може да са покрити с восък или да са приютили паразити, бактерии и техните ларви и яйца. Едно е сигурно – ние искаме да хапваме плодове и зеленчуци, освободени от целия този багаж. Ето как да направим това:

* сол – потопете ги в силен воден разтвор на сол за десетина минути. Ако има живи организми по тях, то след тази процедура няма да са много живи. Това е много подходящо за зеленолисти зеленчуци като спанак, коприва, киселец, рукола, зелени подправки и други. Най-накрая изплакнете с чиста вода.
* сода – разтворете 1 чаша сода в няколко литра вода и с нея измийте зарзавата.
* гореща вода – за десетина секунди потопете плодовете и зеленчуците, освен най-крехките, в гореща вода, като последвате с измиване със студена вода. Това измиване е особено подходящо за плодове, покрити с восък.
* лимонов сок – в няколко литра вода прибавете сока на 1-2 лимона. В получения разтвор накиснете за няколко минути плодовете и зеленчуците. Към лимоновата вода може да добавите и няколко лъжици сол за още по-добро измиване.
* истински ябълков оцет – също както с лимоновия сок.

Ако искате да измиете наведнъж по-голямо количество плодове и зеленчуци, може да направите горните разтвори или в голям съд или директно в мивката – измийте я с био препарат или със сода, запушете я, напълнете я с вода и добавете лимонов сок, сол, сода или ябълков оцет. Накиснете вътре всичко за 10тина минути. Тръкнете всяко с ръце, ако има нужда, махнете запушалката и изплакнете с течаща вода. Така ще имате скърцащи от чистота и освежени плодове и зеленчуци.

Внимание – децата попиват всичко от родителите си. Това по принцип е добре на пръв поглед, така безспорно те се учат на важни неща от живота и порастват по-бързо. Но родителите притежават доста лоши навици, а отношенията в някои семейства са много неблаготворни за малките детски души.

Има много примери от ежедневието за това как малките деца копират дословно изразни средства, действия, постъпки. В детските градини постоянно децата се бият помежду си, псуват се (без разбира се да знаят какво значи това, което казват), имитират неща, които са видели от своите родители. Ето един безобиден пример – едно 2 годишно детенце се научи да си облизва чинията, понеже видял дядо му така да прави. Едно друго дете нарича хората с такива лоши думи, които моят ум дори не ги побира, то разбира се не знае какво означават и най-вероятно ги е чуло от друго детенце в детската градина, чийто родители дефакто така си говорят помежду си. Не знам защо по-често се копират лошите навици и думи. Толкова ли много те присъстват в нашето ежедневие. Битово насилие има много в България, а децата все още не се възприемат като отделни развиващи се човечета, на които трябва да отдадем цялото си същество, а по-скоро като същества, безпомощни, несъвършени, бреме или нежелано задължение, неспособни да имат собствено индивидуално мнение, различно от това на родителите. Така както се отнасяме сега със собствените си деца, това което ги заобикаля в ежедневието им, такова ще е тяхното отношение към света и към техните бъдещи деца. Много е вероятно. Но аз няма какво повече да обяснявам, долното клипче много добре показва това.

Ще ги описвам по ред на грубост като започна с най-нежните ексфолианти:
1. Пшеничени трици – продават се във всички по-големи магазини за хранителни стоки.
Как се използва: взимаме в шепа малко трици леко ги навлажняваме с вода и започваме да масажираме кожата на лицето и деколтето около 1 мин. След което отмиваме с вода. Кожата остава мека и гладка.
2. Сода бикарбонат – обикновено купувам 1 голям пакет, защото го използвам не само за почистване на тялото си, но и на дома. Взимаме в шепа малко сода и без да я мокрим започваме да масажираме върху навлажнена кожа. Този ексфолиант е особено полезен за кожа, която образува черни точки и се омазнява често. Кожата отново става много гладка и подсушена, а черните точки по-незабележими. Също е подходящо да поръсите със сода това, с което търкате тялото си. Дори може да не използвате други почистващи средства като сапун и гел. Содата почиства доста добре.
3. Сол – с нея също може да загладим загрубялата си кожа, когато няма с какво друго, но солта не може да отмие и себума, затова след ексфолиране трябва да измием лицето си с още нещо пенливо (гел, сапун).
4. Кафе – взимаме в шепа кафе или утайката от кафе и разтъркваме цялото тяло. Може и лицето, но е доста силно абразивно и трябва много внимателно да масажираме. С кафе е добре да ексфолираме лицето, когато доста дълго време не сме го правили и кожата е станала по-груба. За да смекчим силата му може да добавим капка гел за измиване на лице и така да масажираме.
5. Захар – захарта действа също като кафето и се използва най-вече за тялото, защото е също толкова груба. Разликата е, че след известно масажиране, кристалчетата започват да се топят и намаляват размера си.
Вие преценете кое от по-горните да използвате.
А ето по долу и някои рецепти за страхотни ексфолианти за тяло. С тях освен че ексфолирате, но също омекотявате и тонизирате кожата си:

Сладък ексфолиант за тяло
Състав:
Кафява захар
Мед
Розова вода
Растително масло (бадемово, пшеничено, кайсиево, сусамово, от гроздови семки, от жожоба) – комбинацията е пожелание
Етерични масла – лавандула, портокал, грейпфрут, мандарина, салвия, бергамот, чаено дърво, лимонова трева (комбинацията е пожелание в зависимост от търсения ефект и очакваното настроение)

Ето предпочитани комбинации на етерични масла:
грейпфрут, портокал, лимон, бергамот, копър – тонизира, ободрява, против целулит и застаряваща кожа, регулира мастната секреция, действа противовъзпалително

портокал, лавандула, салвия, здравец, и петигрейн – понижават напрежението при умствена умора, дават свобода на фантазиите и повишават усещането за здраве и благополучие

портокал, сантал, тамян, смирна, бергамот и иланг-иланг – запазва сияещия и младежки вид на кожата, съхраняват дълготрайно влагата в нея и забавят процесите на стареене

грейпфрут, лимон, джинджифил, тамян, розмарин и мента – прочистват мислите и изцеляват тялото и душата, повишават жизнената ни енергия и сила, оставаме бодри и в добро настроение.

портокал, лавандула, хвойна, розмарин и ветивер – отнемат напрежението и болката в мускулите отмиват стреса и претоварването, чувстваме се бодри и в добро здраве.

Антицелулитен ексфолиант
кафе или утайка от кафе
мед
растително масло от пшеничен зародиш и жожоба (или друго пожелание)
няколко капки етерични масла от грейпфрут, лимонова трева, портокал, копър, пачули

Масажираме достатъчно дълго и след това престояваме така известно време, за да може маслата да попият добре в кожата. Кафето пуска кафяво-черно оцветяване, което лесно се отмива.
Този ексфолиант освен че се бори с целулита, оставя кожата ни мека и еластична и след това няма нужда да я мажем с кремове и лосиони.
Най-добре да приготвяме количество колкото за 2-3 пъти. Маслото от жожоба е естествен консервант, тъй че може да добавим малко от него ако искаме козметиката да трае по дълго време.

~ при пазаруване може да отказваме найлоновите чантички от продавачките ако нямаме необходимост от тях (например да решим да носим покупката на ръка или да я пъхнем в дамската чанта или в друга чанта, която носим в момента, или да я оставим направо в колата), т.е. да се опитаме да не ставаме притежатели на найлонови чантички, които ще хвърлим в коша за боклук почти веднага. Просто се замислете, колко пъти сте приемали чантички от продавачите и реално не сме имали нужда от тях. Другото решение на проблема с “найлонките”, е да си носим с нас чанта/и от плат, в които да слагаме покупките. Аз лично имам 5 такива – 1 за дрехи, книги, 2 за покупки от магазина, и 2 за зарзавати.

~ да избягваме ползването на предмети с еднократна употреба (например чашки и чинии за еднократно ползване). Дори когато ходим на пикник да не използваме такива, а да вземем стандартните от вкъщи, така ще ни е по-вкусно и след това няма да ни гризе съвестта , просто прибираме всичко в чанта и у нас измиваме. А ако взимаме кафе от машина докато сме на работа, самата машина има опция “без чаша” – просто слагаме нашата любима порцеланова чаша за кафе и натискаме бутона.

~ да се опитаме да събираме боклука, който може да бъде рециклиран, а именно хартията, стъкления амбалаж, пластмасови и найлонови опаковки и др. Може да жертваме малка част от жилището си, където да събираме хартия и бутилки, буркани, пластмасови кофички, кутии, опаковки и т.н. и след това изхвърлим в съответните цветни контейнери за разделно събиране. А за по-големите ентусиасти също има вариант с предаваме на пунктове за изкупуване на вторични суровини, а такива има почти във всеки квартал.

~ преди да изхвърлим поредното непотребно нещо, да се замислим дали не можем да му намерим алтернативно приложение или да дадем на някой, който ще има по-голяма нужда. Ето няколко статии, от които да прочетете повече:

Старото ново – една от страхотните статии на Горичка, за алтернативното приложение на стари вещи.
gorichka.bg – от тук може да се информирате въобще за всичко, свързано със зеления начин на живот.
Посетете и този сайт за да намерите нови собственици на вече непотребни за вас вещи.

~ факт е, че потреблението нараства все повече с нарастване на икономиката. Колкото повече ни се увеличават приходите, толкова повече купуваме. Купуваме повече храна, повече козметика, повече предмети за бита. Дори понякога се получава така, че купуваме повече отколкото ни е нужно и след това изхвърляме залежалата козметика или развалената храна или нещата, които са ни омръзнали или неща, които въобще не сме ползвали даже. Заедно с тях изхвърляме пластмасови опаковки и найлонови чанти, които са силно токсични и трудно “смилаеми” от природата. Също така съществува и следния момент – решаваме, че имаме нужда от нещо и като начало купуваме евтиното пластмасово, като си обещаваме, че по нататък ще си купим същото нещо, но по-стилно и по-качествено и от по-надежден материал. И какво се получава – след 2 месеца първата ни покупка е вече захабена, скъсана или неработеща, затова я изхвърляме и отиваме да си купим по-качествената. Така ни излиза по-скъпо (защото сме купили тази първа покупка, която можеше да си я спестим), а и на всичкото отгоре сме добавили още един боклук към многобройните сметища.

~ да компостираме растителните си отпадъци, а заедно с това и хартията – ако живеем в къща е чудесно, защото може да си направим компост, който да използваме за подхранване на земята за зеленчуци и плодни дръвчета. Най-простото изпълнение – правим една недълбока дупка, в която ще слагаме трева, листа, обелки от плодове и зеленчуци, накъсана хартия, картон и др. Хартията трябва да е повече, за да балансира компоста. Нищо не губите ако пробвате. Хем не хвърляте в общата смет, хем си обогатявате почвата. Това е толкова ценно – не го пропилявайте.
~ да се водим от правилото ‘reduce, reuse, recycle’, което буквално преведено е ‘намали, използвай пак, рециклирай’, а съвсем надълго и нашироко означава: 1. когато придобиваме неща да се замислим дали реално имаме нужда от тях, 2. преди да изхвърлим нещо да се замислим, дали всъщност не може да го обновим или да го пригодим за други цели, или да го подарим на някой, който има нужда 3. и вече ако наистина трябва да се разделим с нещото, да се замислим, дали то може да се рециклира
~ когато купуваме вещи за дома да мислим в перспектива – дали ще дойде момент, когато ще се разделим с тази вещ и ако това е така да потърсим на опаковката дали е от материал, който се рециклира, а най-добре да е от биоразградими материали

Това са едни от най-простите и най-малко костващи ни усилия действия за опазване на околната среда. Със сигурност съществуват още и ако живеем с малко мисъл, а не по инерция, ще открием много други, които ще са свързани с нашето ежедневие. След като прочетем това нека в следващите няколко дни да се наблюдаваме и да се замислим кои от по-горните разсъждения може да приложим и да решим дали искаме да се опитаме да променим към по-добро света около нас, а със сигурност и самите нас. Толкова е лесно.