Category — 9) Пермакултура

Началото на лятото от изминалата година леко се бях пристрастила към черниците. По време на курса по пермакултура в Шипка се катерих често на една огромна черница (и тук да благодаря на Ник, Софи, Таня и Пол, че ни позволяваха да се катерим по дърветата в градините им). А тази черница за мен беше уникално дърво – огромна корона, разстилаща клони до земята. Тя започна да дава зрели сладки плодове, точно когато обрахме и последната череша. И колкото и да берях и избирах най-сладките плодове, за една нощ тя успяваше да направи чудо и на сутринта да намирам още повече сладост. Плодовете й първо бяха бели големи сочни черници, след това преминаваха в светло лилави и накрая – най-сладките и сочните бяха черно-лилавите. Но интересно ми беше, че във всичките си фази на узряване бяха сладки и вкусни…. Никога преди не съм оценявала този плод така както тази година. На улицата, на която живеех като малка, имаше много черници, и бели и черни. Те капеха по тротоарите и минувачите ги заобикаляха от далече, за да не си изцапат обувките. А в Щатите сушените черници се продават като супер-храна за мнооого пари, внос от Турция най-вече. За щастие в България си имаме черници доста и ходейки по реки и поляни, много пъти съм попадала на такива. Сега като видя и се втурвам да ям от дървото и благодаря, че съм я забелязала. Та, след Шипка, апетитът ми за черници се беше увеличил още повече и в първия момент малко съжалих, че нямаме в нашия двор, но след това се сетих за черниците, които съм подминавала, когато карахме колелета покрай Марица. Поразходихме се до там и намерихме едни прекрасни бели и черни черници, толкова узрели, че почти изсушени на дървото. Ядохме, брахме, пълнихме кутии и което не изядохме, замина във фризера. Точно такива черници, леко засушени от слънцето и то на дървото са най-благоприятни за замразяване, защото след като се размразят не си променят формата, вида, вкуса, цвета, сладостта. Докато ги хапвах, слънцето ярко напичаше в стаята ми и сякаш отново беше месец юни. [Прочети още →]

Учудващо е колко много храна може да се отгледа в една сравнително малка градска градина, от която да се изхранват минимум 4ма и да се осигури зимнина в доволни количества от: ягодов компот, сладко от ягоди, замразени ягоди, доматен сок за пиене, доматен сок за готвене, цели домати в буркани, лютеница, лютивка, сладко от смокини, голяма кутия замразен касис, печени чушки във фризер, 4 касетки картофи, изсушени подправки, кисело зеле, мариновани люти чушки и доста други артикули, които варират всяка година. Работата в градината не само, че не е тежка, но я определям като изключително приятна (освен в моментите, когато ти дойде музата за работа в 9 часа вечерта, а тогава се оказва, че комарите стават доста активни……. в случай на тежко нападение от тяхна страна само чесъна лекува пораженията). Прекараното време в задния двор сред растенията, дърветата и жужащите насекоми е лечебна терапия най-вече при умствена и психична умора, след дълго стоене пред компютъра или пренатоварване с градски шум, електронно облъчване и хорска суета.
[Прочети още →]

В тази статия описах как създадохме няколко повдигнати лехи и обещах, че ще разкажа за предимствата им. Лехите може да са много видове, но по-важното е да са ясно обозначени, за да не се стъпва в тях, да са мулчирани и всяка точка от тях да е на една ръка разстояние. А защо повдигнати….. : [Прочети още →]

Повдигнати лехи чакат разсади на домати, чушки, ароматни подправки, между тях чесън, лук, физалис, тиквички… Има много методи и начини за направа на този тип лехи. Обикновено изборът ни зависи от това с какво разполагаме и какво искаме да постигнем. В двора, в който ги направихме, имаше много камъни и счупени тухли с най-различен размер и вид, също така събрани на купчина дребни клонки и пръчки, зелена тучна трева, която чакаше да бъде изкосена и огромна купчина с добра почва. [Прочети още →]

Последните месеци се въведох в очарованието на пермакултурата. Участвах в курсове, уъркшопи, практикувах в Португалия, правих компостни купчини, течни торове, повдигнати лехи, дизайни… след това самите ние направихме лекции и уъркшопи за почвите, био дървени въглища, компост с червеи и фертилайзъри, не сама, а заедно с моето пермакултурно племе (така от самосебе си нарекохме сродните по душа хора, които се запознахме на курса по пермакултурен дизайн в Истанбул и някакси се свързахме завинаги в сърцата си). Търсихме кравешки тор по поляните, брахме сладки, сочни и огромни портокали от съседните портокалови градини и ги захапвахме с нетърпение под дървото след като цяла сутрин та до обед преместваме клони и дървени трупи, които ще се превърнат в стърготини или в дървени въглища и в последствие в мулч и почва, катерихме се по огромни лимонови дървета, за да направим лимонов пай или суровоядски чийзкейк, търсихме риган в близкия хълм, мариновахме дребни диви маслини, правехме сладко от чила тиква, брахме ядливи треви, които ставаха част от див пай, пихме първия (за някои) зелен сок от лапат, кориандър и лимони, играхме мач на зелената трева пред прозорците ни, а след това импровизирахме с балафон, диджириду и джембета, карахме колелета от следобед до здрач и след това до зори, гледахме залези и изгреви и ванилови облаци, плувахме в студения океан и след това попивахме пясък и слънчеви лъчи с мелодията на една хармоника……. Беше магично, интензивно и наситено… незабравимо. [Прочети още →]

автор Полина Куфарова

Оказва се, че в Пловдив е почти невъзможно да се намерят био зеленчуци, било то по пазари или други магазини, които да се произвеждат в района. Ако изключим и малкото био зеленчуци в големите супермаркети, които нямат постоянно зареждане, трябва да се разчита на собствено производство или на ферма като тази, която искам да представя.
[Прочети още →]