Понякога е необходимо да сменим малко ъгъла, под който сме свикнали да гледаме, да разширим прозорците на душата си и се опитаме да си спомним или забележим ценното, с което сме заобградени. За миг да притаим дъх и да се погледнем отстрани, да се вгледаме в собствените си постъпки и действия и за малко допуснем, че грешката е в нас, че всъщност ние трябва да се променим или ние трябва да направим първата стъпка, да кажем мила дума, или просто едно благодаря, че те има и че си до мен. Раят и адът са тук и сега на таза земя в този живот – от нас зависи кое хапче ще изберем – синьото или червеното.

Поздрав за едни обикновени мъж и жена. Притча от книгата “Енергията на живота” от Владимир Мегре.

***

Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше – красива и нежна.”

Веднъж когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:

-Може мой, Боже мой! Несполучлив излезе живота ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение.

И внезапно чул Иван тих глас Божи:

-Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.

-Благодаря ти Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?

-Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро.

Влязъл в къщи Иван, седнал креслото, взел вестника о пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне – дали пък поне мъничко не се променила жена му?

Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря.

Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”.

Елена като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:

-Защо ме гледаш така внимателно,Иване?

Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:

-Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…

-Съдовете? Да ми помогнеш? – тихо повторила удивената жена смъквайки мръсната престилка, – ами аз вече ги измих.

“Наистина, направо пред очите ми се променя, – помислил Иван, – изведнъж се разхубави.”

И започнал да бърше съдовете.

На другият ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.

“А ако изведнъж много е станал богиня?А аз както преди не съм се променил. За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.”

Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена.

Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.

“Ах колко са прекрасни на богините ресниците ! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!”

И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.

Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:

-Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.

-Не ми е нужен телевизора, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, – Иван й отговорил искрено, – по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.

Съвсем изумена, Елена го попитала:

-А ти?

-Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.

Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля достойна за богиня”, затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна.

“О Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? – мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.”

-Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? – Елена питала мъжа си.

А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е – дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел, как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил:

-Не знам…Ще може ли…Аз…исках да кажа…Отдавна…Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.

Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи, сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.

“ Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!”-мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.

Това са откъси от книгата “За силата на мисълта” от Петър Дънов.
Мисълта, която ти изпращаш в света, е един физически принцип. Независимо дали мислиш право или криво, ти вече твориш в света. Тази сила, мисълта, която е излязла от твоя ум – тя твори.

Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи. Ако не може да направлява мисълта си както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, което е придобил: знание, богатство, сила.

Всички посветени хора, всички адепти, знаят законите на предаване на мисълта, поради което се притичат на помощ на човечеството. Човешката мисъл е сила, която, употребена на място, дава добри резултати.

Каквото помисли човек, това става. Затова казваме, че мисълта определя положението и мястото на човека в живота му. Мисълта определя да бъде човек богат или беден. Затова именно човек не трябва да се страхува от нищо. Ако мисълта определя богатството, тя определя и сиромашията. Ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието. Ако мисълта определя нещастието, тя определя и щастието. Зад мисълта седи Разумната сила, която определя човешкия живот.

Едно трябва да знаете: бъдещия живот, бъдещата култура зависят от мислите, които се поставят за основа. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, мислите ви трябва да бъдат свели, възвишени. Те ще послужат като материал за съграждане на бъдещата култура.

Една добра дума, казана на място, отваря сърцето и на най-големия скъперник. Така може човек да си помага и при различни заболявания. Ако сте хремави, мислете за здравето. Често повтаряйте мисълта – “Аз съм здрав” – и в скоро време хремата ще ви напусне. Здравият често мисли за болестта и я привлича. Правете точно обратното: мислете за здравето, за да го привлечете и усилите и да се освободите от болестта. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите.

Прилагайте добрите и положителни думи и мисли като формули, с които можете да си въздействате. Ако си песимист, повтаряй по няколко пъти на ден думите: “Аз съм оптимист”. Ако си нарушил мира си, повтаряй думите: “Аз имам вътрешен мир”. Прилагайте положителното на мястото на отрицателното, доброто на мястото на злото, правдата на мястото на неправдата и така ще изправите погрешките си.

Ако кланиците имаха стъклени стени всички щяха да са вегетарианци. ~ Пол Маккартни

Докато човек продължава безмилостно да унищожава живота на живи същества няма да достигне добро здраве и мир. Докато хората колят животни те ще се избиват един другиго. ~ Питагор

Наистина човекът е цар на зверовете, защото неговата бруталност надвишава тяхната. Ние живеем от смъртта на другите: ние сме гробище за трупове. От ранни години имам непоносимост към ползването на месо, и ще дойде времето, когато хората, както мен, ще гледат на убийството на животно като на убийство на човек. ~ Леонардо да Винчи

Според мен животът на агнето е не по-малко ценен от този на човешко същество. Не желая да вземам живота на агне в името на човешкото тяло. ~ Махатма Ганди

Човек с моята дълбока духовност не се храни с трупове. ~ Джордж Бърнард Шоу

Животните са мои приятели…. а аз не ям приятелите си. ~ Джордж Бърнард Шоу

Когато човек иска да убие тигър, нарича това спорт; когато тигърът иска да убие човек, наричат това свирепост. ~ Джордж Бърнард Шоу

По мое мнение вегетарианския начин на живот, чрез своя чисто физически ефект върху човешкия темперамент, ще доведе до най-благоприятно влияние върху цялото човечество. ~ Айнщайн

Човекът е част от цялото, наречено от нас Вселена, част, ограничена във времето и пространството.  Той изживява себе си, своите мисли и чувства, като нещо отделно от останалото – вид оптична илюзия (заблуда) на съзнанието му. Тази заблуда е затвор за нас, ограничаваща до нашите персонални желания и до привързаността ни до няколкото хора най-близко до нас. Нашата задача е да се освободим от този затвор и да разширим нашия кръг от състрадание като прегърнем всички живи същества и природата в цялата си красота. Никой не е способен да постигне това напълно, но стремежът към такова постижение  само по себе си е част от освобождението и основа за вътрешен мир. ~ Айнщайн

Нищо няма да подобри човешкото здраве и да увеличи шансовете за оцеляване живота на Земята, толкова колкото преминаването ни към вегетарианска диета. ~ Алберт Айнщайн

Докато има кланици, ще има и бойни полета. ~ Толстой

Ненасилието води до най-висша етика, която е целта на всяка еволюция. Докато не престанем да нараняваме всички живи същества, ние все още ще сме диваци. ~ Томас Едисон

Човек може да живее и да бъде здрав без да убива животни за храна; следователно, ако яде месо, то той участва в убийството на животни единствено, за да задоволи апетита си. ~ Лев Толсой

Д-р Атанас Гълъбов – Световната конспирация срещу здравето

Едно интересно интервю с д-р Гълъбов.

Вече няма кокали на щанда за месо. Спусната е завеса между нас и мястото, откъдето идва храната ни. Индустрията не иска вие да знаете какво наистина ядете, защото ако знаехте, може и да ви се отяде. Ако се върнете по пътя на тези опаковани в найлон парчета месо, откривате съвсем различна действителност. Действителността е фабрика. Не ферма. Фабрика.

Месото се обработва от огромни международни корпорации, които нямат почти нищо общо с ранчото и фермера. Сега храната ни идва от огромни конвейери, където се малтретират както животните, така и работниците. А храната е станала много по-опасна, но това нарочно остава потулено. Има малка група международни корпорации, които контролират цялата хранителна система. Контролират храната от семената до супермаркета. Не става въпрос само за това какво ядем. Става въпрос за това какво ни е позволено да говорим и да знаем. Не само здравето ни е изложено на риск. Компаниите не искат фермерите да говорят. Те не искат тази история да се разчува.

Всичко е наука. Сметнали са го. Ако можеш да отгледаш пиле за 49 дни, защо ти е такова, което се отглежда за 3 месеца? Това са повече пари в джоба ти. Тези пилета не виждат дневна светлина. Почти през цялото време са на тъмно. Тук е гнусно. Навсякъде има прах. Пълно е с фекалии. Това не е фермерство. Това е серийно производство- като заводски конвейер. Започвате с пиленце и след 7 седмици получавате 2,5 кг пиле. Костите и вътрешните им органи не смогват на бързия растеж. Много от пилетата тук правят по няколко крачки и се тръшват на земята. Просто не могат да носят тежестта си. Това е нормално. В храната им се слагат антибиотици, които, разбира се изяждаме с пилето. Бактериите стават резистентни и антибиотиците вече не действат. Когато в помещенията е тъмно, пилетата се отпускат. Не се съпротивляват толкова, когато ги хващат. Няма значение дали пилетата са болни. Всички пилета се обработват в завода.

Голяма част от индустриалната храна е просто хитро преработена царевица. Царевицата завладя света по много начини. Тя е забележително растение. Преди 100 години американските фермери добивали около 200 кг на декар. Днес и 2000 кг не са проблем. Това е удивително постижение, за което трябва да благодарим на селекционерите, на производителите на изкуствени торове и на пестициди. Произвеждаме много царевица, затова измислиха какво да я правим. Сега конструираме храните си. Знаем какво да направим, за да имаме дадено качество – вкус, аромат. Сглобяваме парчетата и конструираме нови храни, които не се развалят в хладилника, не гранясват. Разбира се, най-големият напредък в последните години беше високофруктозният царевичен сироп. Предполагам, че ако погледнете по рафтовете на супермаркетите 90% от стоките съдържат царевица или соя, обикновено и двете. Царевични продукти: кетчуп, сирене, кексчета, батерии, фъстъчено масло, крекери, дресинг, кока кола, желе, подсладител сироп, сок, въглища, бебешки пелени, ибупрофен, месо, бързи храни. Царевицата е страхотна суровина. Вземете това огромно зърно нишесте, разбийте го и го пренаредете. Можете да си направите високофруктозен сироп, ксантанова гума, малтодекстрин, диглицериди и аскорбинова киселина. Всички неясни вещества на преработената храна – забележително е колко от тях се правят от царевица. И, освен това, с нея може да храните животни. Царевицата е основна част от хранителните смеси – пилета, прасета, добитък – каквото си искате. Все по-често даваме царевица и на риби-тилапия, сьомга от развъдник.
Учим рибата да яде царевица. Фактът, че имаме толкова много евтина царевица, ни позволява да понижим цената на месото. Кравите са еволюирали, за да ядат трева, а не зърно. А ние ги храним със зърно, защото то е много евтино и от него наддават бързо. Диетата с много зърно води до киселиноустойчиви бактерии E. coli. Това са по-вредни щамове на E. coli. Животните са затънали до глезените в тор, по цял ден. Щом едната крава го има, и другите го прихващат. Когато отидат в кланицата, кожите им са покрити с тор. И ако в кланицата се колят по 400 животни на час, как пазиш месото, за да не се замърси с тор? Така месото се замърсява с тор. И никому неизвестната бактерия влиза в системата за храни….
(откъси от филма Food Inc.)

трейлър в youtube

ОЧНА ЛИНИЯ И МОЛИВ ЗА ВЕЖДИ
Купете си молив от чист въглен (само черен) от магазин за снабдяване на художници.
Опитайте няколко (носете си огледалце), за да определите подходящата за вас твърдост на молива. Може да се наложи да го овлажните предварително с вода или витамин Е. Не поставяйте никакви химикали върху клепачите си, тъй като те проникват до очните ябълки. За да се убедите, затворете плътно очите си и поставете върху клепачите си с леко потупване лимонов сок. Скоро ще ви запари! Всичко, поставено върху кожата, прониква през нея. Ако не беше така, нямаше да вършат работа никотиновите и естрогеновите лепенки. Дори сапун не трябва да слагате върху клепачите си! Моливите от въглен са евтини. Купете си половин дузина различни видове за различни цели.

Можете да използвате и капсула активен въглен. Изпразнете капсулата в чинийка и добавете глицерин и вода в съотношение 1:1 до получаване на необходимата ви консистенция. За миглите използвайте четчица, а за веждите — пръста си.

ЧЕРВИЛО
Червено цвекло на прах + 100% растителен глицерин
Смесете в чинийка по 1/2 чаена лъжичка от двете вещества. Разбъркайте добре до пълното им сливане. След това прибавете 1/2 чаена лъжичка течен витамин Е или една капсула от витамина. Вместо витамин Е можете да прибавите зехтин с голяма гъстота. Нанесете червилото на устните си с пръст или специална четчица. Не използвайте устните си за разнасянето му. За да бъде по-трайно червилото, можете да нанесете по малко царевично нишесте върху устните с леко потупване. След това нанесете още един слой от червилото. Съхранявайте го в хладилника в малко стъклено шишенце (пластмасово контейнерче), плътно завито в пластмасово пликче.

ПУДРА ЗА ЛИЦЕ
Използвайте царевично нишесте направо от оригиналната опаковка. Можете да опитате и с нишесте от обикновени или китайски картофи. Нанасяйте пудрата с пръсти или парченце плат, тъй като апликаторите могат да са бактериално замърсени.

РУЖ
Сложете в чинийка и смесете 50% глицерин с царевично нишесте до получаване на кремообразна субстанция. Прибавете бавно червено цвекло на прах до получаване на желания цвят. За да получите по-тъмен цвят, можете да добавите малко прах от капсула с активен въглен. Една капка алкохол (зърнен) също ще направи цвета по-тъмен. (50% глицерин се прави, като се смесват равни части глицерин и вода.) Постарайте се да постигнете консистенцията на купешкия руж, който употребявате. Можете дори да използвате празна кутийка от купешки руж.

Всичко, което днес притежаваме – машини, жилища, дрехи, дори тази книга – първоначално са били мисъл, която след това е приведена в действие и е застинала в твърдата материя. Всичко в света, което е създадено от човека – без нито едно изключение, първоначално е било нечия творческа мисъл.

Плюс всичкия боклук, който ни заобикаля – „модерното” изкуство, филмите с хорър, силиконовите импланти…
Мисълта е първопричината на всяко битие и про-изход на всяка реалност. Всичко, което има място в живота ни, е предизвикано от нашите мисли, желания, страхове според Закона/За резонанса, защото подобното винаги привлича подобното. В космическото духовно поле (хрониките на Акаша) всяка мисъл създава форма, която колкото повече храним, толкова по-бързо влиза в реалността. Такъв е законът. Тази мисъл-форма се задържа в космическото поле, докато в живота ни се появи подходяща ситуация, в която тя да манифестира. Това може да стане много скоро, но може да се случи и в следващ живот. Зависи от нашата карма и от мислите, с които живеем.
Възниква въпросът: ако ние сме причинителите на сегашните си житейски условия – за неприятните, както и за приятните – как да преоформим нашето бъдеще?
Със съзнателно манифестиране. Съзнателно, защото при повечето хора сегашните условия на живот са плод на тяхната несъзнателност. Например, когато някой каже: „Не мога да слушам повече!”, а после се чуди защо години по-късно, след като е повтарял това поне по един път на ден, има нужда от слухов апарат.
Но това вече е минало! Днес имаме нужда от добро творчество, не от игрички. Ние желаем да подредим начисто живота си и да създадем възможно най-добрите условия.
При манифестирането решаващият момент е вярата, т.е. трябва да сме убедени. Нека повторя за нестинарството. Ако участникът е убеден, че може, без да пострада, да ходи по горещи въглени, ще успее. Но ако започнат съмненията: „Е, да, но май не съм много сигурен, всъщност май не искам да го правя, сигурно ще се изгоря…”, наистина ще се изгори.
Същото е и с плацебо ефекта. Ако пациент приеме едно захарно хапче, за което е убеден, че съдържа субстанция, която ще му помогне, ще оздравее. Но ако лекарят му съобщи, че става дума само за захар, резултатът е нулев.
И е логично, нали? Защото негативната, раздвоената мисъл – неутрализира позитивната мисъл. Затова трябва убедено да формулираме положителната идея, която искаме да материализираме, и изобщо да не стигаме до представата, че тя би могла да не се случи. В допълнение, материализацията става реалност, когато манифестираме желанието си, без да го споделяме с никого. Чуждото съмнение е пагубно за нас.
Важно е целите, които искаме да манифестираме, да не са прекалено завишени. Те трябва да изглеждат правдоподобни за самите нас. Например, ако съм обикновен работник и си пожелая за няколко години да стана ръководител в голям концерн, аз самият няма да си повярвам. Ако, напротив, си пожелая в близко бъдеще да стана ръководител на отдел или да бъда самостоятелен в бранша, в който работя, душата ми ще го приеме и вероятността това да се случи нараства чувствително. Защо? Защото вярвам в желанието си.
Когато говорим за възможността да реализираме целите си, е добре да се вслушваме в душите си. Сърцето, т.е. божественото в нас, познава първичния план на живота – личната матрица, и ако тя и нашето желание съвпадат, целта ни ще се реализира.

На въпроса: защо сме принудени да слушаме постоянно разни слова за Бога от всевъзможни проповедници, защо не ни говори Бог със свои слова?- Анастасия отговори:»Слова? Толкова много думи със смисъл различен има у земните народи. Толкова много различни езици и наречия. И има един език на Божествените възвания. И той е изтъкан от шумолене на листа, от песните на птици и вълни. Езикът Божи има цвят и аромат. С този език Бог дава отговор на всяка молба.»
Бог говори с нас във всеки миг, но дали не от своя духовен мързел ние не го чуваме? Ето сега ще изпея мантра, ще подскачам, и ще се посипе от небето манна небесна, и ще ме ощастливи, и ще ме направи над всички други избраник. Хоп и готово! А тук трябва с години да устройваш своя рай, да чакаш докато порастат дърветата, раждащи плод, да пораснат цветята… Но, като не правим това, ние не само отхвърляме Бог, но и го оскърбяваме.
Унижаваме го с демагогията си и с кълченето.
Може да не слушате Анастасия и още по-малко мен. Но, в крайна сметка, влезте в пролетна градина или в гората, и мълчаливо се заслушайте в сърцето си. Сърцата на мнозина непременно ще чуят гласът на Отеца, който по думите на Анастасия на въпроса; »Какво може да направи Той, Бог, когато на земята преобладава енергията на разрушението, когато на себе си в угода тълкувайки Го, хората замислят да подчинят на себе си другите?»- е отговорил:» Ще се издигна със зората на настъпващ ден. И слънчевият лъч творенията всички на земята без изключение погалвайки, ще помогне на дъщерите мои и на синовете да разберат, че всеки може сам с Душата своя, да разговаря с моята Душа.» Той е вярвал и вярва в нас, твърдейки:
»Многообразието на причините към улица задънена повеждащи, към никъде, главно препятствие ще има – преграда то ще бъде на всичко, що лъжа донася. Стремеж към осъзнаване на истината има у моите дъщери и синове. Лъжата свои рамки има винаги, но безгранична истината е – и като осъзнатост само тя в Душата на моите синове и дъщери ще съществува.»
Ето, затова нека всеки, без да го мързи да потърси в своята душа и да осъзнае, че е Божи син, а не роб или биоробот, скачащ под звънчетата.
И докога ще молим своя Отец: “дай, поднеси, освободи”? Не е ли време самите ние нещо приятно да направим за своя Отец? И какво би могло да бъде приятно Нему, да му донесе радост? Анастасия, отговаряйки на подобен въпрос, каза нещо простичко, с което може да се проверят множеството духовни обединения и направления. Тя каза: «Когато Душата ти се разтревожи от дошло от нечия уста твърдение, уж от името на Отец, ти обърни внимание на това, как живее самият проповедник. После си представи какво ще стане със света, ако всички започнат да живеят така.» С помощта на този прост тест могат много неща да се проверят. Аз се опитах да си представя, какво ще стане с човечеството, ако всички хора до един започнат от сутрин до вечер да пеят мантри, както правят кришнарите – веднага се появи края на света. Сега си представете, че всеки човек на земята отгледа своя градина, тогава разбира се, в цъфтяща райска градина ще се превърне и цялата земя.
Аз съм предприемач, дори и засега да съм бивш, но все пак съм предприемач, и на мен разбира се ми е по-близко конкретното, и може би заради това смятам: за духовен може да бъде смятан човек, способен да предприема действия, угодни на земята, на неговото семейство, на неговите родители, а значи и на Бог. Ако наричащият себе си духовен не може да направи щастлив сам себе си, своята любима, своето семейство, своите деца, то това е лъжедуховност.