Плънка:
тя би могла да бъде много разнообразна, но в случая е от смес от спанак, лук, настъргано цвекло и маслини.

2 чаши покълнал слънчоглед или накиснат за няколко часа
кашата от ядковото мляко – в случая бадемово (това, което остава след прецеждането на млякото)
1-2 шепи спанак
малко коприва
няколко стръка пресен лук
щипка кимион
черен пипер
хималайска сол

Всичко се блендира (може зелениите да се нарежат на ситно и да се добавят към крайната смес ако искаме да са отличаващи се) и сместа се оформя на малки кюфтенца, които се изсушават в дехидратор или във фурна на 50 градуса.

* направа на ядково мляко
* подквасване при определени условия

1) Как да си направим ядково (соево, зърнено) мляко:
накисваме ядките, зърната, соята във повечко вода за 10-12 часа. Отцеждаме водата, промиваме добре с чиста вода и ги слагаме в блендер. Доливаме с няколко чаши топла вода (около 45 градуса) и блендираме за минута-две, докато млякото стане фино. Прецеждаме през тензух или фина цедка (с цедка става много бавно). И така получаваме топло мляко (ще наричам прясно мляко по-долу). Нужно е да бъде топло за целите на подквасването.

2) Как да подквасим:
така приготвеното топло прясно мляко доливаме в бурканчета. В купичка слагаме няколко лъжици готово соево кисело мляко (от магазина закупено) и добавяме малко от прясното мляко, колкото да разбъркаме и разредим закваската (разбъркваме много добре – да няма парцалчета, но това може и да не е критично важно). Разсипваме закваската в бурканчетата и отново разбъркваме добре. Млякото трябва да е все още топло. Пълните бурканчета затваряме и увиваме в дебели дрехи или одеяла, за да запазят температурата си. Важно е подквасването да се извършва на постоянна температура от около 42 градуса. За целта може и да пъхнем във фурна (поддържаща ниски температури) включена на минималните градуси (ако температурата е по-висока може да открехнем вратичката). И така оставяме за няколко часа (първия път не засякох колко време съм го оставила да се подквасва, но може би някъде около 6-7 часа).

И воала – имаме си кисело мляко. Ще се отдели цвик, но количеството му зависи от това колко гъсто прясно мляко сме направили.

А как направих кайсиевото кисело мляко – по гореописания метод, но с 2 разлики. След накисването на кайсиевите ядки ги обелих от кафявата им ципа. И след блендирането, не прецедих млякото, а го оставих така гъсто. Крайния резултат не беше фино кисело мляко, но и така много ми хареса. Който не обича горчиви кайсиеви ядки, може би ще предпочете бадемово кисело мляко. Другият път ще пробвам и с него и ще споделя . В момента заквасвам соево мляко и ако се получи ще пиша пак.

А сега ето какво направих с първото си домашно кайсиево кисело мляко. Естествено първо направих таратор, мммм колко хубав беше само – 2 дена ядох все това (ще пусна рецептата тези дни). Също си направих и изсушени тиквички, заляти с кисело мляко с чесън и копър (ммммм, отново много вкусно). Също не пропуснах да пробвам и любимата си комбинация – кисело мляко с мед (и орехи). Въобще, оползотворих го както си му е реда. И се почувствах като дете тия дни.

Ето една примерна рецепта за соево кисело мляко. Първо си правите соево мляко. Трябва ви 1ч. соя и закваска (от соево кис.мляко, или бактерията на прах – 2 капсули пробиотик на прах или нещо такова, или в краен случай от обикновено кис. мл. за първия път само; след което ще си запазвате 2 с.л. за закваска за следващия път). Кисне соята в 8 чаши вода за 8-10 часа.
След това се оцежда и изплаква и се прибавят 10 чаши топла вода и се миксира в блендер за 3-4 мин. Готовата смес се прецежда през тензух(за да се отделят твърдите частици). На готовото соево мляко температурата трябва да е 42-45C, тъй като бактериите се развиват чудесно само м/у тези градуси. Прибавяте 1/4 чаша готова закваска и го разбърквате добре. Слага се в йена и се покрива с кърпа за 10-12ч.да престои. Или във фурната на 42-45C за 5-6ч., докато се сгъсти. Ако се остави за по-дълго време не е проблем; ще се сгъсти и ще киселее повече; това значи, че има повече от полезните бактерии.
*** Ако искате да ви е по-гъсто, когато си приготвите соевото (ядково, зърнено и т.н.) мляко, смесвате с 1 ч.л. пектин, слагате го на котлона, лекичко сипвате и бъркате до сгъстяване.

Една рецепта за кокосово кисело мляко: 6-8 кокоса, от тях 1ч. вода, и 4ч. кокосово месце )
Смесвате всичко в блендер. Добавяте закваска и по горепосочения начин го приготвяте (трябва да го стоплите на 42-45C или да се постави във фурната на тези градуси за 5-6ч). То е годно за употреба около 7-10 дни. Докато е бяло е годно,стане ли розово или лилаво се хвърля.
Успех и весели празници!!!:))))))))))))))

източник

Тази рецепта ми бе изпратена от наша дружка по суровоядство още преди седмица, но чак сега седнах да я споделя и тук. Ето част от мейла:

“Искам да ви “подаря” супата, която си приготвих за Великден, докато около мен всички тъпчеха агнешко, ме стимулираха да измисля нещо различно:

Първо, набрах от градината каквито зелени неща имаше – спанак основно, врабчови чревца, овчарска торбичка, глухарче.
Това пасирах с накиснати семена (слънчоглед, орехи и лен) и половин авокадо.
Затоплих до “кожна” температура и подправих с малко хималайска сол и сока на половин лимон (падам си по кисело в този сезон).
Накрая поръсих с покълнала и изсушена на слънце елда и така и се нахвърлих, че чак на средата се сетих да я снимам!!! Затова чинията е полу-празна .”

Не се стърпях да публикувам и тази част от мейла й:

“Аз с приятели създаваме т.нар. “retreat center” в Родопите, който ще е място за отдих от цивилизацията, контакт с природата, релаксация и т.н. Акцентът е върху веган (и силно rawfood) и органик/автентик според терминологията на Казънс. Отскоро започнах и блог, в който засега пиша какво се случва в нашата био-градинка:
http://organica-dobrostan.blogspot.com
Всеки е добре дошъл за коментари и съвети!!!”

Страхотно начинание!!!

Една от многото разновидности на ядково “сирене”, на което малко хора ще могат да устоят.

1 чаша кашу (или макадамия, или бразилски орехи), накиснати за няколко часа във вода
няколко листа див чесън (левурда)
магданоз с корените (2 или 3), измиват се добре и при нужда се обелват
3-4 стръка прясна мащерка (ползват се само листата и нежните дръжки)
сока от 1-2 лимона
щипка, две черен пипер
щипка морска сол (пожелание)
2 лъжици хранителна мая (nutritional yeast)
малко студено пресовано масло
малко вода при необходимост

на снимката: филийки от млада тиквичка със сирене и лист див чесън

Всички съставки се слагат в блендер или кухненски робот. Допълнително вода се слага ако желаем да направим по-кремообразна сместа или да получим по-течен сос за салата, например. Получената смес може да намажем върху крекери или зеленчуци (в случая тиквичка) или да изсушим във фурна на 45 градуса за няколко часа, за да получим нещо като кашкавалени резени, които да ползваме в сандвичи. Хранителната мая допълнително обогатява усещането за вкус на сирене или кашкавал, а също е богата на витамин В12. И без нея се получава много вкусно.

на снимката: сирене върху подложка от листа див чесън и резени тиквичка

1 краставичка, нарязана на тънки ивички
1 авокадо, нарязано на ивички
няколко листа рукола (или други зелени листа)
снопче житени поници (пожелание)

кори нори
соев сос
уасаби (пожелание)

В кухненски робот или блендер слагаме семките, лимоновия сок, водораслите и чесъна и пасираме до желаната консистенция. Върху кора нори сипваме 1-2 лъжици от получената смес и разстиламе. Отгоре се нареждат зеленчуците. Навиваме на руло и пристягаме. Нарязваме с остър нож на парченца. Пожелание когато консумираме, може всяко парченце да потапяме в соев сос, а уасабито може да разтворим в соевия сос или да намажем с малка част от него корите нори. Внимавайте с него, то е доста пикантно.

Напоследък много ми се услаждат изсушените гъбки, овкусени по най-различен начин. Ето един от вариантите.

300 гр печурки или други гъбки
сос песто
маслинова паста
1-2 скилидки чесън, нарязани на резенчета
сокът от 1 лимон
малко зехтин

Нарязваме гъбките на резенчета (не много тънки) и ги объркваме с останалите съставки. Слагаме ги в тавичка и ги изсушаваме за около 3-5 часа до 48 градуса (ако ги искаме по-сочни ги изсушаваме по-кратко време). Трябва да имаме предвид, че количеството на гъбките ще намалее няколкократно.

за доматения сос:
5-7 сушени домата, накиснати във вода за 1-2 часа
1/2 чаша орехи, накиснати предварително във вода
1 скилидка чесън или стрък зелен чесън
1/4 чаша зехтин
няколко стръка магданоз или листа босилек
1 фурма (не е задължителна)
малко вода или лимонов сок

Съставките за соса се слагат в блендер или кухненски робот без водата. Ако е твърде суха сместа може да се добави малко вода или лимонов сок. Сушените домати са доста солени и затова е по-добре да не се добавя допълнително сол (дори може да смените няколко пъти водата на доматите, в която се киснат, с цел да изхвърлите излишната сол).
Аранжиране: в чиния сложете спагетите от тиквички, отгоре соса, поръсете с нарязани на ситно листа босилек или копър, или с прясно смлени сусамови семена.

Може да добавите и маслинова тапенада, или паста, или маслини нарязани на шайби, става още по-страхотно на вкус.

Това, както може би се досещате, не са печени тиквени семки. Преди често си правих такива – нали знаете – измиваме семките, овалваме ги в брашно и сол и хоп, за десетина минути в парти грила или фурната. От година не бях правила и изведнъж ми хрумна да си направя, но този път изсушени. А брашното и солта замених с нещо по-здравословно и много приятно.

белени тиквени семки
около 1 с.л. ленено семе, смляно на брашно
около 1 с.л. сусам, смлян на брашно
който иска може да поръси с щипка морска сол (в случая не съм ползвала)

Накисваме семките във вода за няколко часа или за през нощта. Изцеждаме ги добре от водата. Разстиламе ги в тавичка и поръсваме с лененото и сусамовото брашно (така както са мокри). Количествата на брашната не са точни, зависи от количеството на семките. Добре е да ги разстелим по-рехаво, за да не се налага да ги разбъркваме (при междинни разбърквания сусама и лененото семе се отронват от семките). Изсушаваме на около 45 градуса за 3-5 часа. Може да ги похапваме още топли – тогава са по-меки и много ароматни, или като изстинат – тогава стават хрупкави.

Ето за любителите на пица и един вариант по принципите на суровоядството – пълна е с полезни витамини, ензими и енергия. Първо ще опиша поотделно основните съставни части и след това ще ги съединим в хрупкава пица.

Блат:

1 чаша покълнала елда
1 чаша смляно ленено семе
1 чаша бадеми, накиснати във вода (или други ядки)
1/2 глава лук, нарязана на ситно
2 лъжици зехтин
1 малка лъжичка мед
сухи подправки:
риган, мащерка, майорана

~ Вземете елда, накиснете я за 1 ден във вода, на другия ден я изплакнете и до вечерта вече ще е покълнала. Досега съм успяла да покълна само светлата елда, тази която е по-тъмно кафява не ми покълва (но по принцип елдата може да се ползва дори само след накисване за 1 ден във вода).
Смелете ленено семе на брашно или си купете готово. Накиснете го във вода, колкото да го покрива за 1 час. То ще я абсорбира и сместа ще стане малко лигава.
С пасатор или в блендер пасирайте всички съставки до получаването на тесто. Разстелете тестото в плоска тавичка върху фолио или хартия за печене. Оформете кръг. Изсушавайте до 48 градуса от двете страни за няколко часа.

Доматено пюре:

6-7 сушени домата (зависи от големината им), заделете 2 за тапенадата
малко свеж или сушен босилек
малко вода

~ Накисваме сушените домати във вода и след 1 час изхвърляме водата. След това ги накисваме за още около 1-2 часа във вода, но само колкото да ги покрие. Изваждаме доматите и със съвсем малко количество от водата, в която сме ги киснали, пасираме до получаването на пюре. Количеството добавена вода е индивидуално. По-добре е да се получи не много водно пюре.

“Крем-сирене”:

1 чаша макадамия или кашу, накиснати за около 4 часа във вода
(може да добавим кашата останала от ядково мляко – в случая от кайсиеви ядки)
сока на 1 или 2 лимон (зависи от количеството сок и киселинността им)
1 скилидка чесън
1-2 лъжици студено-пресовано масло
щипка черен пипер
пожелание щипка морска сол, но имайте предвид, че доматеното пюре най-вероятно ще е достатъчно солено)

~ Всичко се пасира добре до получаването на еднородна кремообразна или едрозърнеста структура, зависи от индивидуалните предпочитания.

Маслинова тапенада:

1 чаша маслини без костилката – черни или зелени, може и кафяви
2 сушени домата, накиснати във вода
щипка сух босилек или няколко листа пресен
няколко лъжици зехтин

~ Пасирайте всичко добре. Добавете съвсем малко зехтин, колкото да спомогне самото пасиране.

Аранжиране:

Вземете готовия блат и поставете в плоска чиния за сервиране. Намажете с доматеното пюре с желаната дебелина, отгоре разпределете както ви се харесва сиренето и тапенадата. Аранжирайте с подходящи парченца зеленчуци – в случая тиквичка, броколи, домат (може краставичка, целина, парченца маслини …). Отгоре може да сложите и свежи листа от магданоз, босилек (сега нямах подръка). Нарежете на триъгълни парчета и е готова за хапване.

Пицата може да хапвате напълно студена, или с топъл блат, аранжиран веднага след изваждането му от фурната, или може след аранжирането да изсушите за още 1-2 часа на 48 градуса. Последното е добре, когато искате да хапвате топла пица, но трябва да имате предвид, че ако доматеното пюре е леко по-водно, блатът се овлажнява. Ето как изглежда пицата, изсушена за час и половина:

Другия път ще сложа много повече тиквички, защото много ми харесаха така върху пицата.

Тази комбинация е наистина страхотна и лесна за изпълнение и няма нищо общо с кюфтенца, освен формата. Може да си ги хапвате самостоятелно или със салата, а може и с хумус, варианти хиляди.

2 чаши орехи, накиснати във вода
около 150-200 грама гъби, количеството варира според вкуса ви
3 с.л. зехтин
1 скилидка чесън
1 ч.л. майорана или риган, или и двете
1 ч.л. розмарин
щипка морска сол пожелание

Слага се всичко в блендера или кухненския робот. Бърка се до смилане на съставките, но не много фино, по-добре ако е на гранули. И след това може да изберем някое от следните решения:
* може да хапваме веднага, като върху зелени листа от маруля сложим част от сместа и навием на руло (или готовите рула да пъхнем в кутия и да занесем на работата си)
* оформим нещо като кюфтенца и за 2 часа поизсушим във фурната на 48 градуса най-много и след това хапнем така както са топли с гарнитура от настъргани моркови например
Получената смес или изсушените кюфтенца може да се съхраняват в хладилник до 2-3 дена. Подправките може да са както сушени, така и пресни листа. Сушените са по-малко ароматни, но ако изсушаваме сместа, те предостатъчно си пускат аромата.

2 чаши соеви кълнове
1 чаша кълнове от люцерна, синап, рукола (ако нямате, може и без тях)
3-4 с.л. сусам или 2 с.л. сусамов тахан
1 връзка магданоз, а може и други зелени подправки

1-2 скилидки чесън
сока от 1/2 лимон
2-3 с.л. зехтин
1 малка лъжичка смлян кимион
1 лъжичка соев сос или щипка морска сол, който пожелае

1. Ако ползвате сусамов тахан може да преминете към втора точка. Ако имате сусам е необходимо, преди всичко друго, да се смели на брашно.
2. В блендер или кухненски робот слагате всички съставки без магданоза. Миксирате докато се образува еднородна смес. След това добавяте и зелените подправки и пасирате за няколко секунди докато се наситнят. Може да ги оставите по-едри, или да ги пасирате, докато станат неразличими.
3. Ако е необходимо коригирайте вкуса с още малко кимион, лимонов сок или соев сос. А може би имате нужда от малко мед – на мен лично винаги ми допада да добавя 1 лъжичка мед към разни сосове и хумуси.

Тази супичка е така приготвена, че да се опази цялото богатство от полезни вещества.

1 шепа свежа коприва
1 морков
1/2 глава лук
1 узряло авокадо
няколко розички от броколи
няколко стръка кервиз или селъри (специален сорт целина, която образува предимно стъбла и малко листа и корени) – може и други зелени подправки
щипка куркума
1 картоф, приготвен на пара (само пожелание)
1 парченце пащърнак, сурово или приготвено на пара
зехтин
около 1 чаша вода, загрята до максимум 50 градуса

за гарниране:
1 лъжица от тази рикота или
1 лъжица соево крема сирене

пожелание:
щипка морска сол
щипка черен пипер или лют червен пипер
малко лимонов сок

* В блендер или кухненски робот се слагат морковът, авокадото, копривата, лукът, броколито, пащърнака и зехтина. Добавя се съвсем малко вода, колкото да спомогне работата на блендера и всичко се пасира за 10 секунди.
* След това се добавя 1 чаша топла вода и се бърка още няколко секунди. Водата е готова за ползване, когато по дъното на съда започнат да се образуват малки мехурчета. Добавяйте водата на малки порции, за да определите добре желаната гъстота.
* Добавят се и останалите съставки и за 2-3 секунди се разбърква отново.
* Кервизът или зелените подправки се нарязват и се добавят най-накрая като с лъжица се объркват в супата.
Който не обича сурово броколи може да го приготви на пара преди това или да го пропусне. Пожелание може да се добави варен на пара картоф нарязан на дребни кубченца и без пасиране да се добави към супата или ако искате супата да е изцяло кремообразна пасирайте и него заедно с другите съставки.

Сервирайте супата в дълбока чиния или купа. Сложете 1 лъжица от рикотата в средата, поръсете с черен пипер или лют червен пипер и пожелание капнете отгоре малко лимонов сок.

Тази рецепта може да се изменя по хиляди начини. Друг път вместо коприва, може да се пробва със спанак, или лапад, или киселец…

Супата стана толкова вкусна, че съвсем забравих, че трябва да снимам, тъй че аранжирането и снимките не са от най-сполучливите, но се надявам да добиете правилна представа.

5-6 чаши покълнала леща, смляна
1-2 чаши смляно ленено семе
1-2 глави лук, нарязани на ситно
няколко скилидки чесън
1-2 ч.л. кимион, смлян
1 ч.л. черен пипер, смлян
1/4 чаша зехтин
малко вода

пожелание:
1 щипка морска сол
1 лъжица мед
макови семена за поръсване
кълнове от слънчоглед

Слагаме всички съставки в кухненски робот и бъркаме докато сместа се раздроби. Може да смелим всичко поотделно и след това да смесим в купа. При необходимост добавяме вода ако сместа е твърде суха и се рони или ако пък е твърде водна добавяме още брашно от ленено семе. Оформяме кюфтенца, пожелание поръсваме или овалваме в макови семена и нареждаме в тавичка. Сушим във фурната на 40-45 градуса цяла нощ или за 6-8 часа. Страхотни са ако ги ядем докато са още топли, но дори и студени са много вкусни.

Това не е истинската рикота (вид меко сирене или по скоро извара – по италиански), но много прилича на нея. Ето необходимите продукти:

1 и 1/2 чаша кашу, предварително накиснато за няколко часа (между 2-4) във вода
1/3 чаша сусамово олио, или каквото друго имате под ръка (тиквено, конопено, зехтин…)
1 връзка зелени подправки – ако нямате свежи може и сушени
(магданоз, копър, босилек в случая)
1 скилидка чесън
сока от 1-2 лимона
щипка морска сол, ако все още сте зависими от солта
малко вода при необходимост

В кухненски робот или блендер разбиваме всички съставки, докато се получи кремообразна смес. Може да има нужда от добавянето на малко вода, колкото да помогне образуването на по- фина консистенция. Съхраняваме в бурканче до 2-3 дена в хладилник.
С това невероятно сирене може да си намажем филийка от любимия ни хляб, може да добавим към салатите или да използваме като дип – нарязваме зеленчуци на пръчици или накъсваме на малки парченца и топим в сиренето (чудесно става с броколи, карфиол, морков, тиквичка, чушка, краставичка …). Само внимавайте да не преядете с него, че лесно се увлича човек.
На снимката долу е филийка ленен хляб, намазана с рикота и резени био домат.

Това е един от многото варианти. Импровизирайте.

6-7 по-големи чушки
1 чаша ядки, смлени (предварително накиснати във вода)
1 чаша покълнали слънчогледови семки

7-8 сушени домата, нарязани на ситно
1/2 чаша нарязани маслини
1 авокадо, нарязано на малки парченца или смачкано
листа свеж босилек, нарязани на ситно

Почистваме чушките от семките. Всички други съставки смесваме в купа. С готовата смес пълним чушките. Така са готови за хапване по всяко време – на работа или на пикник. Ако ги поднасяме като предястие може да нарежем на колелца и да подредим в чиния.

Това не са пържени гъбки, но много наподобяват такива.

300 грама гъби (печурки)
1 връзка копър
2-3 скилидки чесън
1 лимон
1/2 чаша зехтин

Измиваме и нарязваме гъбите на тънки резени. Поръсваме със ситно нарязан копър. Чесъна наситняваме на ситно или пресоваме. Заливаме със сока от лимона и зехтина и объркваме много добре. Ако искаме може да оставим да се мариноват така за няколко часа, ако нямаме това време направо преминаваме към изсушаване – поставяме гъбите в тавичка и слагаме във фурната на 40-50 градуса, не повече, за няколко часа. Не забравяйте, че гъбите смаляват размера си драстично, тъй че го имайте предвид когато преценяте количествата.

Снимките са направени преди изсушаването.

Тази рецепта за суши не включва сварен ориз и риба. Влечението ми към суши ме вдъхнови да измисля следното:

(тези количества би трябвало да ви стигнат за 3 ролца)
за основата:
1 чаша киноа, накисната за няколко часа във вода
1 малък корен от джинджифил (около 2 см)
1/2 чаша ядки по ваш избор (предварително накиснати във вода)
1 ч.л. сусамов тахан
1-2 с.л ленено семе
сока на 1 лимон
1 скилидка чесън
1 ч.л. мед

3 кори нори
1 връзка рукола (може и други зелени листа – спанак, маруля …)
2 моркова, нарязани на тънки ивици
1 краставичка, нарязана на тънки ивици
1 чаша кълнове от люцерна
1 узряло авокадо (трябва да е меко на допир)

по желание за овкусяване (както е стандартно за суши):
соев сос
джинджифил
уасаби

Всички съставки за основата слагаме в блендер и бъркаме докато стане еднородна смес. След това върху кора нори слагаме 1-2 лъжици от сместа и разстиламе. Отгоре нареждаме всички зеленчуци и навиваме на стегнато ролце. С много остър нож нарязваме рулото на няколко части, големи колкото за 1 хапка, и нареждаме в чиния. Вижте по-долу стъпка по стъпка.

Как се консумира суши: в малка ниска чинийка или купичка сипваме соев сос и пожелание добавяме малко уасаби (придава лютивост) и разбъркваме докато се разтвори (а може с уасаби да намажем сушито). След това с помощта на пръчици взимаме 1 суши и потапяме в соса и хапваме така както е цяло (не се отгризва на 2 пъти). След всяко суши може да изядем един джинджифилов лист, за да неутрализираме вкуса в устата си (това се прави най-вече, когато ядем няколко вида суши, с цел да се усети максимално уникалния вкус на всяко).