Новата година по стария календар започна с протести, шумни, многолюдни, цветни… Хиляди българи изразиха своето недоволство от добиването на шистов газ в северна България по метода хидравлично разбиване. “Не за нас шистов газ!”, “Елате зад нас, стачкуваме за вас!”, “Чиста Земя, бистра Вода!” са малка част от скандираните слова.
Благодарна съм на хората, които стоят зад добре организираните протести, и на тези, които успяха да дойдат, за да изразят своето мнение! Благодарна съм на хората, които в студените дни събираха подписи! Благодарна съм за звуците на гайда, за танците на площада, за хорото! Благодарна съм на двамата роми, които така умело използваха тарамбуката и джембето и повдигаха настроението на протеста! Беше мирен и позитивен протест (въпреки естеството на протестите) с много млади хора, много цвят и топлота в зимния ден.
[Прочети още →]

Голяма част от територията на северна България е раздадена на концесионери за проучване.

“… Но когато на природата бъдат нанесени непоправими щети вследствие човешка дейност, ще бъде късно за каквито и да е действия и единственното, което ще можем да направим, е просто да го отчетем като факт, безвъзвратно преминал в историята. Ние сме част от тази планета и нямаме право да я променяме по начин, напълно отхвърлящ съществуването на други живи същества. “Такава е човешката същност … ” И наистина ние се проявяваме с пълната си сила, стане ли дума за ресурси, власт и пари. Понякога напълно забрявяме тези, които ни позволяват да съществуваме, а именно стоящите в основата на всяко сътворение – водата, въздуха, почвата. В стремежа си да добиваме и откриваме енергийни източници, в много случаи го правим за сметка на други, които приемаме за неизчерпаеми, възобновими… за даденост. Ние не сме единствените, зависещи от тези природни богатства, но като единствените такива – способни да ги променят и да им въздействат толкова глобално и мащабно, трябва да се отнасяме към тях с отговорност, загриженост и благодарност. Трябва да се вписваме в заобикалящата ни природа, а не да я моделираме спрямо личните ни нужди, защото в много случаи това е пагубно за нея.”

[Прочети още →]

“Методът, който използват за добиване на шистов газ, се нарича “хидравличен удар”. Той включва вкарването на вода, пясък и химикали на 2.500 метра дълбочина под земята. Самият “удар” е като малко земетресение. Огромният натиск разцепва скалата и освобождава газа. За да се постигне “удар” имате нужда от пробивна течност, смес от над 596 химикала, от непроизносимите и неизвестните, до твърде добре известните! Инхибитори на корозия, сгъстители, киселини, биоциди, изсушаващи елементи, желиращи елементи. А отстрани на цистерните пише: “Просто добавяме вода”. Всяко пробиване изисква между един и седем милиона галона вода! Всеки път, когато се връщат и използват вече пробита шахта, трябва отново да се добавят от един до седем милиона галона вода. Една шахта може да се използва до 18 пъти!

Естествено, никаква технология не е способна да канализира целия освободен газ и той свободно се разпространява в почвата и всички подпочвени води по пътя си към земната повърхност. За капак остатъчните води от процеса се изхвърлят в реките и полетата, като водят след себе си болести и смърт.

Без вода, няма живот.”

ВОДА… НАВСЯКЪДЕ ВОДА И НИТО КАПКА ЗА ПИЕНЕ!

[Прочети още →]