Земята не принадлежи на нас. Взели сме я назаем от нашите деца…
Random header image... Refresh for more!

Как да намалим собствения си боклук

Cредно всеки един от нас създава килограм и половина боклуци на ден, което като количество и токсичност е много, имайки предвид, че е образуван най-вече от найлонови чантички, опаковки от храни и пластмасови кутийки, кофички и чашки.
Боклуците ще ги срещнем навсякъде – опаковки от вафли на улицата, прелели от боклуци кошове, найлонови торбички по дърветата, или такива носени от вятъра в лицето ни, дори пейката изглежда странно без шлюпките разпръснати наоколо.

Естествено един човек е безсилен да се справи с такъв глобален проблем, но ако направим минимални усилия да намалим поне нашия боклук, то със сигурност около нас ще ни се стори по-чисто. Всички сме чували (или самите ние сме го преживявали), че това което се набива на очи при завръщане от чужбина е мръсотията и сивия цвят. И веднага започваме да обвиняваме държавата, управниците и всички останали, но не и нас самите. А дали не е време да поемем малко от отговорността и върху себе си. Ето какво можем да направим с почти нулеви усилия:

~ при пазаруване може да отказваме найлоновите чантички от продавачките ако нямаме необходимост от тях (например да решим да носим покупката на ръка или да я пъхнем в дамската чанта или в друга чанта, която носим в момента, или да я оставим направо в колата), т.е. да се опитаме да не ставаме притежатели на найлонови чантички, които ще хвърлим в коша за боклук почти веднага. Просто се замислете, колко пъти сте приемали чантички от продавачите и реално не сме имали нужда от тях. Другото решение на проблема с „найлонките“, е да си носим с нас чанта/и от плат, в които да слагаме покупките. Аз лично имам 5 такива – 1 за дрехи, книги, 2 за покупки от магазина, и 2 за зарзавати.

~ да избягваме ползването на предмети с еднократна употреба (например чашки и чинии за еднократно ползване). Дори когато ходим на пикник да не използваме такива, а да вземем стандартните от вкъщи, така ще ни е по-вкусно и след това няма да ни гризе съвестта , просто прибираме всичко в чанта и у нас измиваме. А ако взимаме кафе от машина докато сме на работа, самата машина има опция „без чаша“ – просто слагаме нашата любима порцеланова чаша за кафе и натискаме бутона.

~ да се опитаме да събираме боклука, който може да бъде рециклиран, а именно хартията, стъкления амбалаж, пластмасови и найлонови опаковки и др. Може да жертваме малка част от жилището си, където да събираме хартия и бутилки, буркани, пластмасови кофички, кутии, опаковки и т.н. и след това изхвърлим в съответните цветни контейнери за разделно събиране. А за по-големите ентусиасти също има вариант с предаваме на пунктове за изкупуване на вторични суровини, а такива има почти във всеки квартал.

~ преди да изхвърлим поредното непотребно нещо, да се замислим дали не можем да му намерим алтернативно приложение или да дадем на някой, който ще има по-голяма нужда. Ето няколко статии, от които да прочетете повече:

Старото ново – една от страхотните статии на Горичка, за алтернативното приложение на стари вещи.
gorichka.bg – от тук може да се информирате въобще за всичко, свързано със зеления начин на живот.
Посетете и този сайт за да намерите нови собственици на вече непотребни за вас вещи.

~ факт е, че потреблението нараства все повече с нарастване на икономиката. Колкото повече ни се увеличават приходите, толкова повече купуваме. Купуваме повече храна, повече козметика, повече предмети за бита. Дори понякога се получава така, че купуваме повече отколкото ни е нужно и след това изхвърляме залежалата козметика или развалената храна или нещата, които са ни омръзнали или неща, които въобще не сме ползвали даже. Заедно с тях изхвърляме пластмасови опаковки и найлонови чанти, които са силно токсични и трудно “смилаеми” от природата. Също така съществува и следния момент – решаваме, че имаме нужда от нещо и като начало купуваме евтиното пластмасово, като си обещаваме, че по нататък ще си купим същото нещо, но по-стилно и по-качествено и от по-надежден материал. И какво се получава – след 2 месеца първата ни покупка е вече захабена, скъсана или неработеща, затова я изхвърляме и отиваме да си купим по-качествената. Така ни излиза по-скъпо (защото сме купили тази първа покупка, която можеше да си я спестим), а и на всичкото отгоре сме добавили още един боклук към многобройните сметища.

~ да компостираме растителните си отпадъци, а заедно с това и хартията – ако живеем в къща е чудесно, защото може да си направим компост, който да използваме за подхранване на земята за зеленчуци и плодни дръвчета. Най-простото изпълнение – правим една недълбока дупка, в която ще слагаме трева, листа, обелки от плодове и зеленчуци, накъсана хартия, картон и др. Хартията трябва да е повече, за да балансира компоста. Нищо не губите ако пробвате. Хем не хвърляте в общата смет, хем си обогатявате почвата. Това е толкова ценно – не го пропилявайте.
~ да се водим от правилото ‘reduce, reuse, recycle’, което буквално преведено е ‘намали, използвай пак, рециклирай’, а съвсем надълго и нашироко означава: 1. когато придобиваме неща да се замислим дали реално имаме нужда от тях, 2. преди да изхвърлим нещо да се замислим, дали всъщност не може да го обновим или да го пригодим за други цели, или да го подарим на някой, който има нужда 3. и вече ако наистина трябва да се разделим с нещото, да се замислим, дали то може да се рециклира
~ когато купуваме вещи за дома да мислим в перспектива – дали ще дойде момент, когато ще се разделим с тази вещ и ако това е така да потърсим на опаковката дали е от материал, който се рециклира, а най-добре да е от биоразградими материали

Това са едни от най-простите и най-малко костващи ни усилия действия за опазване на околната среда. Със сигурност съществуват още и ако живеем с малко мисъл, а не по инерция, ще открием много други, които ще са свързани с нашето ежедневие. След като прочетем това нека в следващите няколко дни да се наблюдаваме и да се замислим кои от по-горните разсъждения може да приложим и да решим дали искаме да се опитаме да променим към по-добро света около нас, а със сигурност и самите нас. Толкова е лесно.

16 comments

1 Руми { 11.18.09 at 23:57 }

Чудесна статия, Mer! Само дето ме учудва, че не е коментирана досега. От скоро следя твоя сайт и изказвам своите комплименти.
Относно статията исках да споделя, че има светлина в тунела, след като и млади хора, като теб, като моя син, се замислят за намаляване на отпадъците и разделното им събиране. Синът ми например, винаги отказва найлоновите торбички в магазините (като в много от тях продавачките, които не го познават, го изглеждат едва ли не като бяла лястовица), да не говорим, че когато отиде да си купува сирене, в нашия квартал, си носи кутия от вкъщи. А що се отнася до разделното събиране на отпадъците е върл привърженик, но тук беше леко обезсърчен, когато е станал свидетел на събирането-изсипването на цветните контейнери в един и същи камион. Засега е било единичен случай и да се надяваме, че нещата ще се подобряват.
Действително малко е нужно, за да си направим живота по-чист!

2 VAL { 11.19.09 at 2:56 }

Когато попаднах на този сайт аз още в началото си признах, че съм суровояд но май само по отношение на храната, начин на живот, интереси и т.н.Не можех да се нарека истински суровояд, защото имах навика да пазаря с найлонови торбички, често купувах ненужни предмети, козметики, храни. Допусках и други грешки по стар, вреден навик и защото не се бях замислила. Мога да кажа, че още тогава си поставих за цел да се науча да спазвам и тези правила и почти на сто процента мога гордо да кажа, че успявам. Даже давам уроци и в къщи.Найлоновите торбички отдавна ги няма. Или много, много рядко съм взимала при истинска нужда. Защото тази земя не е само наша.

3 Jack { 11.20.09 at 20:59 }

Много добра статия с практически полезни съвети. Аз вече две години събирам разделно боклука, за съжаление и аз съм ставал свидетел как всичко се прибира от един камион, но нещата се поправят, вече има отделни камиони и сортиране на буклука в Суходол. Аз ползвам найлонови торбички, но винаги ги изхвърлям в контейнера за пластмаса. Лошото е, че много малко хора сортират боклука си, а има много такива, които и да искат нямат достъп до цветните контейнери. В подобни ситуации найлоновите торбички стават част от сивия облик на града ни. Бих искал да споделя малко известен факт относно стъклото и метала. И двете се рециклират, но за рециклирането на 1кг стъкло се изразходва количество енергия достатъчна за рециклиране на 4,7кг метал. Освен това камионите, които пренасят стъклени бутилки горят много повече гориво и отделят повече отровни газове отколкото за същия обем течности, но в метални/алуминиеви опаковки (просто стъклото е по-тежко). Така, че можем да се замислим дали да си купим бира в стъклени бутилки или в кен, в пластмасови не препоръчвам, че качеството на бирата е по-лошо. Има и много други подобни примери. Поздрави.

4 esti { 11.21.09 at 14:03 }

Аз изхвърлям боклука разделно! До магазина винаги ходя с моя т орба и мене саме гледали като „бяла лястовица“,когато отказвам торбички! Дори сами казали,че не се плащат,така че мога да ги взема!

5 talita { 11.22.09 at 13:18 }

Аз от скоро не съм в България, а в Дания. Аз винаги съм била привърженик на това да бъдем промяната която искаме да видим в света. Но тук видях, че нещата може да са и наложени и пак да са ефективни. Тук просто найлонови торбички няма, не съществуват. Ако искаш торба от магазина трябва да си я купиш, а тези торби са винаги от хубавите тип Метро, и не са ефтини – към левче долу горе излизат. Та представи си във всеки магазин да ти искат левче за торбичката, колко бързо всички ще се научат да си носят техни торбички, или да разтоварват директно в колата си, или да си носят покупките на ръка. Идея си нямам как са го постигнали всички магазини да са така, но факт е, че няма боклук. И много ми харесва така да не съм единствената дето си носи торба в дамската чанта:)

6 Руми { 11.23.09 at 17:16 }

И аз от известно време живея в Италия, където в супермаркетите, от рода на Метро, торбичките (те по-скоро са торби) се заплащат (струват около 1 евро) и не са като тези на Метро, а са много по-здрави (издържат повече от 15 кг), чудно оцветени и е за отбелязване факта, че накрая си възвръщаш сумата за покупката им, представяйки ги на касиерката, която ти начислява бонус-точки. Такива точки се начисляват, естествено, и от похарчената сума и когато решиш можеш или да си ги обърнеш отново в сума, с която да пазариш, или си избираш подарък от каталога на съответния супермаркет.
Да не говорим, че тук боклука се събира от входната ти врата, разделяйки го на 6 вида – органичен, хартия и картон, стъкло, зелено (ще рече окосената трева, съчки и клонки от орязани дръвчета и храсти), мултиматериал (найлонови торби и торбички, стереопорни опаковки, латините от кока-кола, бира и т.н. и накрая неразделимия материал. И всеки ден от седмицата се знае кой отпадък ще се събира и си го изнасяш пред входната врата. Да спомена, че на всяко семейство раздадоха и съответните пластмасови кофи в различен цвят или ти оставят торби за събиране на хартията – хартиени, за зеленото и органичното – биоразградими.
Та, думата ми е, че ако в България се направи така, че торбичките си ги плащаш, със сигурност ще се намалят „ветреещите се знаменца“ по дърветата. Защото няма „безплатни торбички“ – всичко един ден го плащаме и то скъпо и прескъпо.

7 Jack { 11.23.09 at 20:49 }

Изумен съм и възхитен от информацията за Дания и Италия, кога ли и у нас ще се случи нещо подобно?

8 fly_to_rainbow { 11.25.09 at 0:09 }

Добре би било да помислим как намалим употребата на колите до минимум. аз от почти година в града ходя пеш а колата използвам за извънгрдско или в случай на крайна нужда.
Резултат: По малко замърсяване, спестени пари, разхода не време е почти съшия пред вид трафика, имам взможност да се разходя и разтоваря и гледам небето и света наоколо, а и докато шофира човек е фокусиран и дори напрегнат, а докато ходи има възможност да релаксира и се разтовари и не на последно място ходенето пеш и по стълби си е полезно за здравето. Колата и седенето в офиса съм забелязал че са най-големите врагове на дупето на жената 😉 а, забравих: асансьори също не ползвам а също и телевизор, не съм пускал тази говореща кутия от месеци намирам го за перфектно средство за дезинформация и загуба на време…няма по хубав филм от живота, не мислите ли? 🙂

9 steli4ka { 09.15.10 at 16:26 }

Първо, благодаря за страхотния сайт.
Искам да споделя своя опит в компостирането, макар и малък. Винаги ми се е свивала душата като видя огромната торба с битовия ми боклук (части от зеленчуци и плодове, листа, стари манджи, хартия) и като си представя, че хвърляйки я в кофите за боклук тя заминава на сметището, за балиране, за депониране в други градове и т.н., навсякъде, но не и там където трябва да отиде – обратно в природата. Ама си мислех, че живеейки в апартамент, нямам друг избор. Ако човек има двор може да храни животни или да прави открито компостиране, както е описано по-горе. За апартамент също има вариант – компостиране с червей. Благодарение на червейте ( най-добре с червен калифорнииски червей) е необходимо по-малко място, става по-бързо и без миризми. На еко фест на Беглика се запознах с хора, който са правили такова компостиране в банята си или на терасата, необходимо е пространство от около 1 квадратен метър и няколко щайги. Аз вече от един месец експериментирам с метода. Оказа се елементарно, а не мога да ви опиша радостта си от това да виждам как боклука ми се превръща в най-ценната почва – биохумус при това давайки живот на някакви макар и миниатурни същества. Правя го заради земята – почвата е едно от най-застрашените ни богатсва, а сметищата едно от най-грозните неща, който съм виждала. Какво ще правя с биохумуса- най-вече този въпрос ми задават мойте познати. Ами ще го използвам като тор за домашните растения, после ще подарявам на приятели или просто ще зарадвам с него градските дръвчета (всеки път се възхищавам на Софийските дървета, как растат в тия дупки по тротарите и все пак ни осигуряват глътка въздух в смога).
Който се интересува от това компостиране, интернет е пълен със статий и инструкции за вермикомпостиране. Ще се радвам да обменяме опит.

10 Таня { 01.10.11 at 19:53 }

Супер материал !!!
Повечето неща ги прилагам, без компоста, понеже живея в апартамент !!!

Всички заедно може да облекчим планетата и в частност да разкрасим България 🙂

11 Darina { 03.18.11 at 17:57 }

steli4ka, отдавна искам да компостирам, но няма възможност защото съм в апартамент. Може ли да ме снабдиш с малко червеи и съвети?

12 steli4ka { 03.19.11 at 10:58 }

Дарина, аз моите червеи си ги купих миналата година на екофеста на Беглика от Димо (от нет-а изрових тези контакти -wastenomorefarm@gmail.com и +359 88 6738267). Димо има ферма за червеи. Не бяха скъпи и може да ти изпрати по някого или по куриер. Понеже моите ги гледам вече зад блока зимата нещо се зазимиха. Чакам да се стопли и се нядявам да се излюпят нови от яйцата. Ако ти се чака само да се размножат и ще ти дам. Иначе за съвети – хубаво е, ако ги гледаш в апартамент да имаш тераса и да ги защитиш от слънце и студ. Най лесно се гледат в касетки (тези за плодове дето ги има навсякъде), мисля че се продават и компостери, но що да дава пари човек. Не е трудно да се гледат. Не съм мерило за съвети, а по-скоро начинаещ, но ако нещо друго те интересува – питай и ще споделям опит.

13 Darina { 03.19.11 at 11:37 }

Kaк пък няма компостер да си купувам :). Ще сътворя нещо сама с подръчни материали. Ще се обърна към Димо значи, сега ми предстои смяна на къща, и като се пренеса ще гледам да им намеря чудесно местенце в новото жилище. Много благодаря и дано имаш червейски бебета скоро 🙂 !

14 Албена { 03.27.11 at 14:14 }

Здравейте,
Интересуваме къде може да се предадат празни газови бутилки от типа на туристическите. Имам вече няколко броя, но не искам в боклука, а не мога да намеря къде. Става дума за София.
Предварително благодаря

15 MayAlex { 06.30.11 at 10:50 }

Опитвам се за живея разумно и в хармония с природата. Не винаги се получава, но от ден на ден е все по-добре 🙂 Важното е да вървим напред, а не назад. Някои вещи ги претворявам в нови (може да си откраднете някоя идея от сайта ми:)), други рециклирам, събираме отпадъците разделно, ограничаваме потреблението. Боклука, който ни остава най-много са главно хранителни отпадъци и затова търся информация как да си направя компостер на терасата. Разбрах за една ферма за червеи близо до Пловдив, в Крумово, но не мога да открия координати на жената, но в краен случай ще отидем на място да я търсим 🙂 Гледах разни клипчета в ютуб, може в най-обикновена голяма пластмасова кутия с капак да се гледат червейчетата, но да се направят дупки, за да влиза въздух. Така че, ще опитам и това. Оптимист съм и вярвам, че ако всеки промени поне 1 свой вреден навик, свързан с околната среда, ще започне всичко да се променя главоломно. 🙂
Поздрави за чудесния сайт!

16 Thelampisgone { 08.20.19 at 17:48 }

Здравейте! Много ми е интересно дали в България има фирма, която да събира боклука разделно? Често гледам, че в други държави самите фирми им пращат кутии , в които домакинствата да рециклират и изпратят отпадъците.
Питам , защото колкото и да ми се иска да си рециклирам….едва ли като ги изхвърля в съответните контейнери ще пристигнат така…..

Leave a Comment