Земята не принадлежи на нас. Взели сме я назаем от нашите деца…
Random header image... Refresh for more!

Който ходи добре не оставя следи

босоходене

“Който  ходи  добре  не  оставя  следи”

Дао Дъ Дзин

автор на статията – yoda, с цитати от „Родени да тичат“ от Кристофър МакДугъл

Живеем във времена, в които информацията е всичко. Информацията е в толкова големи количества, че истината може да бъде изопачена по десетки, дори и хиляди различни начини. Двигател на съвременните заблуди са стремежа на определени групи хора да контролират  ресурсите на обикновените хора, обобщено наречени пари. Ерик Хофър – социолог и психолог дефинира проблема така: „всяка велика кауза започва като движение, става бизнес и накрая се превръща в мошеничество“. Проблемът е, че мошеничеството се отразява пряко върху здравето ни и привидно нормално нещо като съвременната обувка се оказва пряк виновник за купища заболявания на ходилото и двигателния апарат. Разбира се нещо с подобни мащаби на употреба оказва огромен ефект, макар и често индиректен върху здравето на цялото тяло на човека. Знаете ли, че нервите на стъпалата са същите като тези на гениталиите? Човешкото тяло е снабдено от мрежа от сензорни неврони, всеки от които е в търсене на дразнения. Дори лекия стимул на тези нерви дава отражение върху нервната система. Това е причината гъделичкането на стъпалата понякога да води до спазми на цялото тяло. Проблемът в случая е съвременната обувка и в частност маратонката. Според Леонардно Да Винчи човешкото стъпало с неговата фантастична способност да поема тежеста, стъпалото, в което се намират една четвърт от човешките кости, е : „шедьовър на инженерството и изкуството“. Обвивайки го в черупка ние намаляме драстично силата на този шедьовър. Обувките напрактика блокират болката, не натоварването.

Ето какво казва д-р Хартман, който е водещ експерт по рехабилитация и част от елитния спорт в САЩ : „да поставиш краката си в обувки е все едно да ги напъхаш в гипс. Когато кракът се гипсира за шест седмици се стига до 40-60% атрофия на мускулатурата. Нещо подобно се случва и с краката, когато са затворени в обувки. Когато носим обувки сухожилията се схващат, а мускулите закърняват. Краката обичат съпротивлението и се чувстват добре под натиск. Работил съм с над 100 кенийски бегачи. Общото между всички тях е невероятната гъвкавост на стъпалата им. Причината за това е, че те никога не обуват обувки, преди да навършат 17 години.“

Ако направите отпечатък на ходилото, ще видите едно чудо, което архитектите от векове се опитват да повторят. В средата на стъпалото се намира сводът. Няма друга конструкция, която да понесе по-голяма тежест. Красотата на всеки един свод се състои в това, че той става по силен под натиск. Колкото по-голямо е напрежението, толкова по-здрава е арката. Никой уважаващ себе си строител няма да сложи опора под свода. Ако се подпре отдолу, цялата конструкция отслабва. Сводът на краката е укрепен от всички страни с гъвкава мрежа от 26 кости, 33 стави, 12 сухожилия и 18 мускула, които се разтягат и огъват като висящ мост, устойчив на земетресения.

Според д-р Пол Бранд ако се откажем от носенето на обувки, в рамките на едно поколение можем да изкореним всички разпространени заболявания на ходилата.Още през 1976г. д-р Бранд посочва, че почти никое от заболяванията на ходилата, от които страдат пациентите му – не съществувало в страните, където повечето хора ходят боси. Босият крак получава непрекъснат поток от информация за повърхността, по която стъпва и за своята връзка с нея, докато обутият крак дреме в една непроменлива среда. Проблемът на съвременното общество е, че се опитваме да контролираме вичко и издигаме комфорта на пиедестал, но комфорта е само илюзия в повечето случаи. Проблемите остават като тлееща жарава, която пали от време на време огромни пожари. Съвременното общество се опитва да унифицира живота. Създало е стандарти за всяко нещо. Всичко различно от парадигмата се игнорира, за да не пречи на конвейра произвеждащ един орязан до неузнаваемост продукт, какъвто е съвременното общество. Разбира се все още са запазени общества на Земята, които са съумели да се дистанцират от болните амбиции на западното общество.Ето един цитат от книгата „Родени да тичат” – „ако наистина искаш да разбереш рарамурите, трябва да видиш как 95 годишен старец изминава 25 мили през планините. Дали знам как е могъл да го стори? Защото никой не му е казвал, че не може. Никой никога не му е казвал, че трябва да умре в старчески дом. ЖИВЕЕШ СПОРЕД СОБСТВЕНИТЕ СИ ОЧАКВАНИЯ,ЧОВЕЧЕ.”

рарамури

Ние сме станали толкова зависими към това да ни казват кое е добре и кое не ,че живеем по шаблон, проектиран по образ и подобие на група хора направили милиони и милиарди на гърба на всички нас. В един момент трябва да спрем да избираме постоянно „проверените” пътеки и да търсим собствената истина, така както старецът е съумял да изиска от живота си най-ценното качество – своята индивидуалност и уникалност.

Из „Родени да тичат” :  „… Тед преглътнал и за 300 долара си поръчал от Швейцария най-пружиниращите маратонки в света… Ядосан и недоволен той свалил обувките от краката си.Нямал търпение да метне глупавите маратонки в кутията и да ги прати обратно в Швейцария с указания там да ги метнат още по-далеч. Закрачил към къщи БОС. Бил толкова бесен и разочарован,че едва към края на разходката забелязал какво става. Гърбът не го болял. Не го болял ни най-малко…Обувките толова ме убиваха,а щом ги събуех краката ми се чувстваха като риби, които скачат обратно във водата след като са били хванати .Накрая просто оставих обувките вкъщи…“.

Ето малко статистика. На пазара вече има маратонки със стоманени пружини, вградени в подметките и обувки с микрочипове. За последните 30 години обаче честотата на контузиите не е намаляла ни най-малко. Всъщност дори се е повишила. Разтяганията на ахилеса са се увеличили с до 10%. Маратонките съществуват горе-долу толкова отдавна, колкото и космическите кораби. Преди това бащите ни са носели равни гуменки, а дядовците ни – кожени цвички. В продължение на милион години хората са вървели без опора на свода,без контрол на пронацията и без стелки с гел под петите си. Пронация се нарича лекото извиване,което поема натиска и позволява на свода да компенсира.Според д-р Даниел Либърман,професор по биологична антропология в Харвардския университет: „много от контузиите на стъпалата и коленете,с които се занимаваме в момента,всъщност са по вина на хора бягали с обувки,които отслабват стъпалата,предизвикват прекомерна пронация, причиняват проблеми с коленете. Всички тези процеси са обратими. Оказва се, че със скъпи маратонки не можеш да си купиш здраве и това го доказва Алън Уеб. Той е републикански спринтьор и рекордьор на редица дължини . Ето до какви изводи е стигнал, благодарение на „магическата” развръзка в неговия живот: „човекът е създаден да тича без обувки. Носех 46-и номер обувки и бях дюстабан, сега нося 43-и или 44-и. С подсилване на мускулите на ходилото сводът ми стана по-висок.“

Разбира се Nike няма как да печелят по 17 млрд. долара годишно, ако оставят тези факти да диктуват модата. Надушвайки зараждащата се революция на босия крак, компанията се замислила как да изкара пари от проблема, който сама била създала. Изправена пред почти неизбежното заключение, че продава боклуци, Nike решила да се измъкне от положението. На света била показана реклама, в която могат да се видят толкова много боси спортисти, че след известно време било трудно да си спомниш кой носи обувки и защо. Върху образите проблясвали мотивиращи послания: „твоите крака са основата, на която стъпваш. Събуди ги! Дай им сила! Докосни земята с тях… естествената технология позволява естествено движение…“ После идва грандиозният финал. На фона на мотивираща музика се връщаме към кенийците, чиито боси крака сега са обути в тънки обувчици. Това са новите „nike free“. Знаете ли какво е мотото им? : „БЯГАЙ БОС“.

босоходене, бягане на босо

През 1960г. Абебе Бикила (етиопски бегач) печели маратона на олимпийските игри в Рим бягайки бос. От тази дата започва регресивна революция и завръщане към корените. Причината да бяга бос на маратона става малкия номер маратонки, които са му осигурили от Adidas. През 1962г.  Брус Туло печели европейското на 5000 метра бягайки бос. От 2003г. насам Рик Рубър завършва над 50 маратона, 2 ултра-маратона или  27,539 км избягани изцяло бос.Трябва разбира се да споменем и иконата на босоногите Кен Боб Сакстън,който има завършени над 400 състезания,от които 79 маратона и един ултрамаратон пробягани изцяло бос.Сякаш,за да е по-силен контраста Кен има и един маратон бяган с обувки.

Легендарният Джо Виджил веднъж заявява: „Аз не мога да докажа това, но вярвам, че когато моите бегачи тренират боси, те бягат по-бързо и страдат от по-малко травми”. Тук искам да допълня, че Джо Виджил е най-титулования треньор на далечни разстояния в света. Подготвил е хиляди състезатели и стотици победители,  често привидно неспособни за физическо натоварване от състезателен характер. Това е причината да приемам думите му като аксиома, без нужда от доказване, тъй като съгласете се в съвременния свят на парите, за да създадеш подобна армия от шампиони са ти нужни спонсори. Ако заяви открито, че фирмите, които са го хранели десетки години и са били катализатор за материализиране на идеите му са шарлатани, най-малкото ще изпадне в немилост.

босоходене

„… бягането е първото човешко изкуство, наше изначално, вдъхновено творение. Много преди да започнем да рисуваме по стените на пещерите или да отмерваме ритъма върху дънерите, ние сме усъвършенствали изкуството да постигаме хармония между дишането, разума и мислите си, за да се приведем в гладко движение в дива местност. А когато нашите предци започнали да рисуват по стените на пещерите, какво изобразявали първите им рисунки? Отвесна черта, няколко гръмотевици, а сред тях – Бягащият човек.

Бягането на дълги разстояния било на почит, защото било неизбежно. Това бил начинът да оцелеем, да се множим и да се пръснем по цялата земя. Хората бягали, за да се нахранят и за да не бъдат изядени. Бягали, за да си намерят партньорки и да ги впечатлят, а след това бягали с тях, за да започнат нов живот заедно. Трябвало да обичат бягането, иначе нямало да имат възможност за каквото и да било друго. И като всичко, което обичаме и сантиментално определяме като страст или желание, бягането всъщност е генетично предопределена необходимост. Родени сме да тичаме. Родени сме, защото предците ни са тичали, Ние всички сме Бягащи хора…“

рарамури

На финала се вижда началото. Ние преоткриваме себе си и връзката си с природата. Човечеството започна да излиза постепенно от пубертета и все по-малко се мръщи на майката-природа. От нас зависи кога този процес на осъзнаване ще стане част от ежедневието ни.Завършвам с думите на легендарният ортопедичен хирург и педиатър-изследовател д-р Мерцер Ранг:

„Обувките помагат толкова на краката,колкото шапката на мозъка”

източници: интернет, „Родени да тичат“ от Кристофър МакДугъл
снимки: личен архив и интернет

19 коментара

1 Petar Petrov { 08.01.13 at 10:38 }

Едно време като е нямало обувки в каменната ера – нямало е избор, ама сега да рискуваш да ти се забие нещо в крака, от който да не казвам какви може да са последствията е меко казано – тъпо.
Като искате – ходете си боси на плажа, а и никой не ви кара да си купувате NIke все пак нали?
Ако майката природа искаше да се разкарваме боси, щеше да се раждаме с подкови или железни ходила 🙂

2 mariana { 08.01.13 at 10:45 }

Чудесна статия, благодаря!

3 mer { 08.01.13 at 11:22 }

Ще споделя и моя опит в отделна статия, но засега само ще кажа – общо 7 месеца ходя боса навсякъде, непрекъснато – в града, в чужбина, на плажа, в гората, в планината…. досега нямам забито стъкло, само от време на време бабини зъби, но те излизат лесно, а и вече само се закачат леко, без да могат да пробият… кожата еволюира, за толкова кратко време се променя значително, последствията от босоходенето са повече от положителни… и разбира се, всеки е свободен да направи своя избор 🙂

4 yoda { 08.01.13 at 18:18 }

Петър,от твоята логика излиза,че майката-природа е създала nike,adidas… или може би са били открити в свещения кивот 🙂 😀 изкуствената среда която създаваме около себе си ни кара да игнорираме еволюцията,за да съхраним телата си, но предпазвайки ги прекалено ние единствено ги отслабваме и закърняване.разбира се градските условия не са много благоприятни,но с времето крака се приспособява и към тях!на мен наскоро ми се заби стъкло с големината на фъстък и влезе почти цялото в предната част на ходилото.за мое най-голямо учудване, след като го извадих свойствата на кожата бяха променени от времето когато носих обувки постоянно и раната се затвори моментално,а кръв пусна само веднъж.ето ти за пример кучетата и котките(живеят в градска среда).къде са им на тях копитата?ще чакаме с нетърпение mer да сподели личния си опит и тогава най-вероятно ще ти се промени мнението 😉

5 Ина { 08.02.13 at 23:16 }

Имам начало на спаднал свод и статията ме впечатли. Качих много килограми през бременността и мисля, че тогава започна. Досега се чудех как се е получило ВЪПРЕКИ, че носих ортопедични обувки, въсможно ли е да е ИМЕННО поради това??

Как мога да го подсиля и да го вдигна? Просто като ходя боса ли?

6 mer { 08.03.13 at 2:39 }

Първо ще споделя моето мнение. По-надолу ще пусна интересни цитати по случая. При теб проблемът се е появил отскоро, тоест не ти е от детството например. Има шанс да се оправи по-лесно отколкото очакваш. За да се възвърне старото положение на арката на стъпалото ти, трябва да я използваш и натоварваш постепенно все повече, за да заякнат мускулите, сухожилията, ставите, връзките…. От ходенето ми на босо за 7 месеца и моите стъпала претърпяват промени към по-добро, но не съм имала такъв проблем и не говоря от личен опит, а от усет и от това, което съм чела и разбрала (затова ти прецени дали да последваш съветите). И така – за да заякне част от тялото логиката е да не се слага протеза и да не се обездвижва, а да се подсилят мускулите чрез постепенно физическо натоварване и чрез използването й. Затова първо може да започнеш да ходиш боса, а постепенно да започнеш да бягаш и да скачаш боса, до колкото ти е възможно, без пресилване. Избирай най-различни повърхности и най-вече разнообразието в природата – трева, горски пътеки, камъни … или за най-лесно не подбирай, а просто бъди възможно повече боса навсякъде. За този проблем се съветва да се правят масажи с топче… ако се направи един преход в планината на босо ефекта ще е в пъти по-внушителен. Природата лекува многостранно :). Не мисли, че ще е проблем да си боса в града – забавно е дори :).

Все още съм втрещена, но не и изненадана, имайки предвид състоянието на днешната медицина, от това, че ортопедите най-вече ще отричат очевидното….

Едно е сигурно, босоходенето няма как да навреди, то само ще доведе до положителни промени на много нива.

Алън Уеб споделя (а и не само той) – „Носех 46-и номер обувки и бях дюстабан, сега нося 43-и или 44-и. С подсилване на мускулите на ходилото сводът ми стана по-висок.”

Ето друг пример (надявам се, разбираш английски, а ако ли не – пиши ми да преведа текста):

That is, the “cure” for the problem is not putting your foot in a cast (which is essentially what an orthotic is), it’s using it, working on strengthening it.

One reason that running in bare feet could help strengthen your feet and arches is that landing with a mid-foot or forefoot strike can actually engage the muscles in your feet.

Think about it: When does immobilizing something make it stronger? Never!

Personally, I had flat feet my whole life. If I stepped out of a pool, my footprint looked like an oval. After a few months of running and walking barefoot, I started developing arches! I ruined all the family jokes about the flippers I had at the end of my legs.

Now, I get out of the water, step on the ground, and you see the outline of a FOOT. Granted, I don’t have drive-a-bus-under-them arches but, again, that’s genes. All I know is that I haven’t used my expensive shoe inserts in years and my feet haven’t had problem in all that time.

Ето друго обяснение:

Flat Feet and Barefoot Running

Flat feet occur when the arch of the foot flattens toward the ground. Up to 30 percent of all people experience flat feet. Despite common belief, there is little correlation between your foot type and potential running injuries during barefoot running. If you are running barefoot, your foot should strike the ground on your forefoot or midfoot, continuing until the heel touches the ground. For this action, arch height is irrelevant. Running barefoot can actually increase flexibility and strength in your feet, which can counter some of the negative effects of flat feet.

7 Ина { 08.03.13 at 9:56 }

Благодаря за отговора Мер.

Не се чувствам готова да ходя боса в града. Ще започна постепенно при всяка вьзможност. До нас има огромен парк, ще взема да започна с бьрзи разходки сутрин на бос крак или ще помисля как да се организирам.

Чудесна статия. Много научих от нея и дойде точно навареме, защото смятах септември да се обьрна кьм специалист за подложки.

8 Ина { 08.12.13 at 0:31 }

Пробвах няколко дьлги боси разходки и чувството наистина е прекрасно. Явно действа добре и на крьвообращението, защото ме побиват трьпки чак нагоре до бедрата (идеално за другитя ми проблем-разширените вени). Вьзникнаха ми няколко вьпроса, ако намериш време ми отговори, не е нито спешно, нито важно:
Как се справяш с напечения от сльнце асфалт на града? А в студеното време?
Как се промени кожата на стьпалата ти?
Напукват ли ти се петите?
Как си почистваш краката? (моите станаха черни като катран и ги тьрках с камьк)

9 кристиан { 08.17.13 at 21:34 }

Ако не си оставил…нещо след себе си…дори то да е глупост…като цялата източна -псевдо-човешка-философия…….То тогава,защо си живял……ООО забравих–за да бъдеш,поредната преродена калинка…..Е..НИЕ хората умеем да мислим,и затова не сме калинки….затова правим грешки,затова искаме прошка……….И впрочем заради това оставяме диря след себе си–било тя добра или лоша…………Да му мислят мъртвите калинки,който живеят за да не оставят нищо след себе си …?????

10 Vesi { 08.27.13 at 9:30 }

Върху ходилото има много точки, които ходейки боси масажираме и така въздействието върху целия организъм е изключително здраваословно и релаксиращо.

11 Ина { 09.02.13 at 16:15 }

От ходенето боса много ми се нацепиха петите. Бих искала да знам дали и при други, които го практикуват е така, дали е временно и как да го избегна.

Благодаря ви ако ми отговорите

12 кристиан { 09.02.13 at 21:10 }

Щом ти се нацепиха табанчетата,значи въобще не си им позволила….да дишат…..Но за сметка на това–ти се изправиха гънките под косата–Това е нормално,не се притеснявай…..Просто яж повече моркови–МОЖЕ БИ …някога ще ти помогнат,за да започнеш да мислиш…..Просто си яж морковите,друго да не те интересува…..Добре дошла в поредната секта ,на яденето……А къде ли е сектата на –Мисленето……Със сигорност – не е в Нета….Хи-хи-хи

13 mer { 09.18.13 at 12:24 }

Ина, извинявай, че отговарям толкова късно.
От ходенето на босо кожата с времето еволюира, най-малкото променя се към все по-издръжлива. Миналата година ходих от края на септември до 1ви декември. Кожата имаше време да свикне със студа, но не и със снега (това с времето и според желанието). Кожата се нацепва тогава когато ходим предимно по твърда повърхност, но ако сменяш терена – трева, утъпкани пътеки, каменист терен… напукванията се лекуват. Иначе в началото се налагаше по-усърдно почистване на кожата на стъпалата, докато след време тя се промени до толкова, че трудно да задържа мръсотия. Може да ги миеш с пемза и сапун и на няколко дена да ги накисваш в топла вода и да ги поизтъркваш по-стабилно с пемзата. Другия вариант е четка с твърд косъм. Ще почувстваш подобрения във всички нива, не само за разширените вени, просто се наблюдавай – много е интересно. Също скачай на въже всеки ден боса :).

14 Ирена { 12.26.14 at 22:34 }

Момичета аз си реших проблема със ходилата със един керамичен масажор.Керамиката е във формата на конуси има по-високи за свода на ходилото ,уникален уред нарича се биомат и е южнокорейски само за една година забравих за болките в краката.

15 Йорданка Йовкова { 05.16.15 at 14:38 }

Интересувам се къде мога да видя и къде се продава описания по-горе уред биомат.

16 Йорданка Йовкова { 05.16.15 at 14:39 }

Интересувам се къде мога да видя и къде се продава описания по-горе уред биомат.
Зашо не?

17 SISO { 12.14.15 at 10:47 }

Относно финалната реплика „Обувките помагат толкова на краката,колкото шапката на мозъка” не забравяйте, че шапката наистина може да ни предпази от слънчев удар, например, а каската от физически удар, това не означава че трябва да я носим 24/7, по същата аналогия и обувките ни предпазват от наранявания от остри предмети, точно за това ви съветвам да си ходите бос във вкъщи но да не рискувате със разходки навън, особено в градска среда, но пък и на поляните има тръни, както по улиците има счупени бутилки и камачета.. аз така реших да си направя сутришен крос и си порязах палеца, сега поне седмица-две ако не и повече няма да мога да тичам, а чувството когато стъпвам е доста неприятно, буквално ми се разпра кожата на згъвката на палеца, сега съм си я закрепил със няколко лепенки и ще ходя да ми я залепят, или да ми я зашият, но предпочитам лепенето

18 Momchil { 02.06.16 at 9:41 }

Ние сме станали толкова зависими към това да ни казват кое е добре и кое не ,че живеем по шаблон, проектиран по образ и подобие на група хора …
Важи и за тази статия! Краката на хора които ежедневно ходят боси не са като на съвременния градски човек. Няма как ако живееш в мръсния град, да рискуваш толкова много живота и здравето си с ходене бос. Ако живеех на плажа – друга работа 🙂

19 bat.galin { 03.24.16 at 19:37 }

Това е най-великата книга !
Единствената равностойна на нея книга е „Яж и тичай“, Скот Юрек, http://www.scottyurek.com

Leave a Comment