Земята не принадлежи на нас. Взели сме я назаем от нашите деца…
Random header image... Refresh for more!

Духът владее материята!

откъс от книгата “Не пипай тази книга” от Ян Ван Хелсинг
Със силата на мисълта си ние можем да постигнем всичко, което си пожелаем – дори в този момент това да ни изглежда невероятно.

Духът владее материята!

Всичко, което днес притежаваме – машини, жилища, дрехи, дори тази книга – първоначално са били мисъл, която след това е приведена в действие и е застинала в твърдата материя. Всичко в света, което е създадено от човека – без нито едно изключение, първоначално е било нечия творческа мисъл.

Плюс всичкия боклук, който ни заобикаля – „модерното” изкуство, филмите с хорър, силиконовите импланти…
Мисълта е първопричината на всяко битие и про-изход на всяка реалност. Всичко, което има място в живота ни, е предизвикано от нашите мисли, желания, страхове според Закона/За резонанса, защото подобното винаги привлича подобното. В космическото духовно поле (хрониките на Акаша) всяка мисъл създава форма, която колкото повече храним, толкова по-бързо влиза в реалността. Такъв е законът. Тази мисъл-форма се задържа в космическото поле, докато в живота ни се появи подходяща ситуация, в която тя да манифестира. Това може да стане много скоро, но може да се случи и в следващ живот. Зависи от нашата карма и от мислите, с които живеем.
Възниква въпросът: ако ние сме причинителите на сегашните си житейски условия – за неприятните, както и за приятните – как да преоформим нашето бъдеще?
Със съзнателно манифестиране. Съзнателно, защото при повечето хора сегашните условия на живот са плод на тяхната несъзнателност. Например, когато някой каже: „Не мога да слушам повече!”, а после се чуди защо години по-късно, след като е повтарял това поне по един път на ден, има нужда от слухов апарат.
Но това вече е минало! Днес имаме нужда от добро творчество, не от игрички. Ние желаем да подредим начисто живота си и да създадем възможно най-добрите условия.
При манифестирането решаващият момент е вярата, т.е. трябва да сме убедени. Нека повторя за нестинарството. Ако участникът е убеден, че може, без да пострада, да ходи по горещи въглени, ще успее. Но ако започнат съмненията: „Е, да, но май не съм много сигурен, всъщност май не искам да го правя, сигурно ще се изгоря…”, наистина ще се изгори.
Същото е и с плацебо ефекта. Ако пациент приеме едно захарно хапче, за което е убеден, че съдържа субстанция, която ще му помогне, ще оздравее. Но ако лекарят му съобщи, че става дума само за захар, резултатът е нулев.
И е логично, нали? Защото негативната, раздвоената мисъл – неутрализира позитивната мисъл. Затова трябва убедено да формулираме положителната идея, която искаме да материализираме, и изобщо да не стигаме до представата, че тя би могла да не се случи. В допълнение, материализацията става реалност, когато манифестираме желанието си, без да го споделяме с никого. Чуждото съмнение е пагубно за нас.
Важно е целите, които искаме да манифестираме, да не са прекалено завишени. Те трябва да изглеждат правдоподобни за самите нас. Например, ако съм обикновен работник и си пожелая за няколко години да стана ръководител в голям концерн, аз самият няма да си повярвам. Ако, напротив, си пожелая в близко бъдеще да стана ръководител на отдел или да бъда самостоятелен в бранша, в който работя, душата ми ще го приеме и вероятността това да се случи нараства чувствително. Защо? Защото вярвам в желанието си.
Когато говорим за възможността да реализираме целите си, е добре да се вслушваме в душите си. Сърцето, т.е. божественото в нас, познава първичния план на живота – личната матрица, и ако тя и нашето желание съвпадат, целта ни ще се реализира.

8 коментара

1 Neda { 11.10.09 at 13:44 }

Много хубава статия! Благодаря!
Да, ако вярваш ,че можш-ти си прав. Ако вярваш, че не можеш-пак си прав! Весел ден!

2 пчеларчо { 11.13.09 at 20:34 }

🙂 И на мен ми хареса . Обаче се чудя защо когато се говори за мисълта се пропуска (вероятно за улеснение) значението на морала. Защото това което мислим(как го мислим) е предизвикано от нравствеността на човек . Затова някои искат щастие без да знаят какво представлява,не знаят какъв образ да създадат, лутат се безцелно давйки противоречиви значения.Изглежда това не е същото като да мислиш и усещаш как ще се издигнеш на работното си място.Но е вярно ,че всичко става реално щом знаеш как точно да го поискаш.

3 пчеларчо { 11.13.09 at 20:48 }

,,Защото негативната, раздвоената мисъл – неутрализира позитивната мисъл. Затова трябва убедено да формулираме положителната идея, която искаме да материализираме, и изобщо да не стигаме до представата, че тя би могла да не се случи. В допълнение, материализацията става реалност, когато манифестираме желанието си, без да го споделяме с никого. Чуждото съмнение е пагубно за нас.,,
,,Когато бях млад, вярвах,
че животът би трябвало да се разгърне в определен ред,
съгласно моите надежди и очаквания.
Но сега разбирам, че Пътят се вие като река – постоянно се мени,
винаги тече напред, следвайки гравитацията на Бога
към Великия Океан на Битието.
Моите пътувания разкриха, че самият Път създава вòйна,
че всяка пътека води към мира,
а всеки избор – към мъдростта.
И че животът винаги е бил и винаги ще бъде възкръсващ
в Тайнството.
ИЗ ДНЕВНИКА НА СОКРАТ,, -Това е от книгата на Дан Милман ,,Пътуванията на Сократ,,
Човек създава ценности . Без тях няма да има между какво да избира ,това е от мен 🙂

4 spaska { 11.22.09 at 16:03 }

mnogo mi xaresva,za viarvam i sam ybedena dulboko,praktikybam sas silata na misalta i moga da vi spodelia 4e vpreki sama postigam vsi4ko koeto si pojelaia,prosto niamam problemi,vsi4ko stsva kakto derejiram az,ni6o ne e sly4aino na tozi sviat viarvaite dulboko i 6e se ybedite vuv tazi sila na velikata vselena tia ni se razkriva i vinagi e do nas poviarvaite samo,s mnogo obi4444444444444444,kam vsi4ki\\\\\\\\\\\\\\\\\

5 без име { 11.30.09 at 13:44 }

…. Целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние “живеем, движим се и притежаваме свое битие….

6 без име { 11.30.09 at 13:50 }

…. Разбирането на Великия Херметичен принцип на менталността позволява на индивида лесно да схване законите на Менталния Свят и да приложи същите за собственото си благополучие и напредък. ….

7 V12 { 12.06.09 at 4:28 }

Пълни глупости, създадени от автора с единствената цел да продаде писанията си на балами, с чиито пари да живее добре, без да му се налага да работи 🙂 Познавам десетки наистина успели бизнесмени, които водят живот много над средното ниво и мога да ви уверя, че никой от тях не си “визуализира” някакви цели и не вярва в духовни сили. Хората просто работят здраво и нямат никакви задръжки и скрупули при постигане на целите си, за това успяват.

Ако си обикновен работник, както е в дадения пример, и само си представяш и мечтаеш как ще станеш началник отдел, така и ще се пенсионираш като бачкер. Виж, ако успееш да натопиш прекия си шеф, че спи със секретарката на регионалния мениджър, има реална вероятност да заемеш мястото му 🙂

8 Дима { 12.07.09 at 1:42 }

Прочетох статията и коментарите към нея. Лично съм се убедила, толкова неща ми се случиха както съм ги пожелала. Поисках да имам син и дори името бях измислила преди да забременея и за дъщеря ми бе така, осъзнаването доиде впоследствие мислех се за щастливка. Исках любов имам я, давам я.Пътувах веднъж с кола и в един момент усетих разминаващите ни коли и пеизажи като енергия много енергия струпана на едно място която премина през мен. Това странно усещане затвърди у мен, че всички в основата си сме едно. Но и влиянието на близките ни (черногледство) понякога пречи, “уручасват” реализацията ни. И както кава един велик за мен мъж Шибенду Лахири ” Не вярваите, знаите!”

Leave a Comment