Духът владее материята!
откъс от книгата „Не пипай тази книга“ от Ян Ван Хелсинг
Със силата на мисълта си ние можем да постигнем всичко, което си пожелаем – дори в този момент това да ни изглежда невероятно.
Всичко, което днес притежаваме – машини, жилища, дрехи, дори тази книга – първоначално са били мисъл, която след това е приведена в действие и е застинала в твърдата материя. Всичко в света, което е създадено от човека – без нито едно изключение, първоначално е било нечия творческа мисъл.
Плюс всичкия боклук, който ни заобикаля – „модерното“ изкуство, филмите с хорър, силиконовите импланти…
Мисълта е първопричината на всяко битие и про-изход на всяка реалност. Всичко, което има място в живота ни, е предизвикано от нашите мисли, желания, страхове според Закона/За резонанса, защото подобното винаги привлича подобното. В космическото духовно поле (хрониките на Акаша) всяка мисъл създава форма, която колкото повече храним, толкова по-бързо влиза в реалността. Такъв е законът. Тази мисъл-форма се задържа в космическото поле, докато в живота ни се появи подходяща ситуация, в която тя да манифестира. Това може да стане много скоро, но може да се случи и в следващ живот. Зависи от нашата карма и от мислите, с които живеем.
Възниква въпросът: ако ние сме причинителите на сегашните си житейски условия – за неприятните, както и за приятните – как да преоформим нашето бъдеще?
Със съзнателно манифестиране. Съзнателно, защото при повечето хора сегашните условия на живот са плод на тяхната несъзнателност. Например, когато някой каже: „Не мога да слушам повече!“, а после се чуди защо години по-късно, след като е повтарял това поне по един път на ден, има нужда от слухов апарат.
Но това вече е минало! Днес имаме нужда от добро творчество, не от игрички. Ние желаем да подредим начисто живота си и да създадем възможно най-добрите условия.
При манифестирането решаващият момент е вярата, т.е. трябва да сме убедени. Нека повторя за нестинарството. Ако участникът е убеден, че може, без да пострада, да ходи по горещи въглени, ще успее. Но ако започнат съмненията: „Е, да, но май не съм много сигурен, всъщност май не искам да го правя, сигурно ще се изгоря…“, наистина ще се изгори.
Същото е и с плацебо ефекта. Ако пациент приеме едно захарно хапче, за което е убеден, че съдържа субстанция, която ще му помогне, ще оздравее. Но ако лекарят му съобщи, че става дума само за захар, резултатът е нулев.
И е логично, нали? Защото негативната, раздвоената мисъл – неутрализира позитивната мисъл. Затова трябва убедено да формулираме положителната идея, която искаме да материализираме, и изобщо да не стигаме до представата, че тя би могла да не се случи. В допълнение, материализацията става реалност, когато манифестираме желанието си, без да го споделяме с никого. Чуждото съмнение е пагубно за нас.
Важно е целите, които искаме да манифестираме, да не са прекалено завишени. Те трябва да изглеждат правдоподобни за самите нас. Например, ако съм обикновен работник и си пожелая за няколко години да стана ръководител в голям концерн, аз самият няма да си повярвам. Ако, напротив, си пожелая в близко бъдеще да стана ръководител на отдел или да бъда самостоятелен в бранша, в който работя, душата ми ще го приеме и вероятността това да се случи нараства чувствително. Защо? Защото вярвам в желанието си.
Когато говорим за възможността да реализираме целите си, е добре да се вслушваме в душите си. Сърцето, т.е. божественото в нас, познава първичния план на живота – личната матрица, и ако тя и нашето желание съвпадат, целта ни ще се реализира.
8 comments
Много хубава статия! Благодаря!
Да, ако вярваш ,че можш-ти си прав. Ако вярваш, че не можеш-пак си прав! Весел ден!
🙂 И на мен ми хареса . Обаче се чудя защо когато се говори за мисълта се пропуска (вероятно за улеснение) значението на морала. Защото това което мислим(как го мислим) е предизвикано от нравствеността на човек . Затова някои искат щастие без да знаят какво представлява,не знаят какъв образ да създадат, лутат се безцелно давйки противоречиви значения.Изглежда това не е същото като да мислиш и усещаш как ще се издигнеш на работното си място.Но е вярно ,че всичко става реално щом знаеш как точно да го поискаш.
,,Защото негативната, раздвоената мисъл – неутрализира позитивната мисъл. Затова трябва убедено да формулираме положителната идея, която искаме да материализираме, и изобщо да не стигаме до представата, че тя би могла да не се случи. В допълнение, материализацията става реалност, когато манифестираме желанието си, без да го споделяме с никого. Чуждото съмнение е пагубно за нас.,,
,,Когато бях млад, вярвах,
че животът би трябвало да се разгърне в определен ред,
съгласно моите надежди и очаквания.
Но сега разбирам, че Пътят се вие като река – постоянно се мени,
винаги тече напред, следвайки гравитацията на Бога
към Великия Океан на Битието.
Моите пътувания разкриха, че самият Път създава вòйна,
че всяка пътека води към мира,
а всеки избор – към мъдростта.
И че животът винаги е бил и винаги ще бъде възкръсващ
в Тайнството.
ИЗ ДНЕВНИКА НА СОКРАТ,, -Това е от книгата на Дан Милман ,,Пътуванията на Сократ,,
Човек създава ценности . Без тях няма да има между какво да избира ,това е от мен 🙂
mnogo mi xaresva,za viarvam i sam ybedena dulboko,praktikybam sas silata na misalta i moga da vi spodelia 4e vpreki sama postigam vsi4ko koeto si pojelaia,prosto niamam problemi,vsi4ko stsva kakto derejiram az,ni6o ne e sly4aino na tozi sviat viarvaite dulboko i 6e se ybedite vuv tazi sila na velikata vselena tia ni se razkriva i vinagi e do nas poviarvaite samo,s mnogo obi4444444444444444,kam vsi4ki\\\\\\\\\\\\\\\\\
…. Целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние „живеем, движим се и притежаваме свое битие….
…. Разбирането на Великия Херметичен принцип на менталността позволява на индивида лесно да схване законите на Менталния Свят и да приложи същите за собственото си благополучие и напредък. ….
Пълни глупости, създадени от автора с единствената цел да продаде писанията си на балами, с чиито пари да живее добре, без да му се налага да работи 🙂 Познавам десетки наистина успели бизнесмени, които водят живот много над средното ниво и мога да ви уверя, че никой от тях не си „визуализира“ някакви цели и не вярва в духовни сили. Хората просто работят здраво и нямат никакви задръжки и скрупули при постигане на целите си, за това успяват.
Ако си обикновен работник, както е в дадения пример, и само си представяш и мечтаеш как ще станеш началник отдел, така и ще се пенсионираш като бачкер. Виж, ако успееш да натопиш прекия си шеф, че спи със секретарката на регионалния мениджър, има реална вероятност да заемеш мястото му 🙂
Прочетох статията и коментарите към нея. Лично съм се убедила, толкова неща ми се случиха както съм ги пожелала. Поисках да имам син и дори името бях измислила преди да забременея и за дъщеря ми бе така, осъзнаването доиде впоследствие мислех се за щастливка. Исках любов имам я, давам я.Пътувах веднъж с кола и в един момент усетих разминаващите ни коли и пеизажи като енергия много енергия струпана на едно място която премина през мен. Това странно усещане затвърди у мен, че всички в основата си сме едно. Но и влиянието на близките ни (черногледство) понякога пречи, „уручасват“ реализацията ни. И както кава един велик за мен мъж Шибенду Лахири “ Не вярваите, знаите!“
Leave a Comment