Земята не принадлежи на нас. Взели сме я назаем от нашите деца…
Random header image... Refresh for more!

От технокрацията към природата

Зелената топка

Когато се родих, ми дадоха топка,

(топката беше зелена и синя)

Майка ми каза – споделяй я и се грижи за нея

тя принадлежи и на другите.

Поддържай я чиста, и нека зелените части останат зелени.

Опитай се да направиш сините части по-сини.

Ако обичаш тази топка – тя никога няма да остарее,

и всъщност ще става все по-нова.

И така аз правих всичко това,

и всъщност още неща.

Защото обичам тази топка много,

и се надявам и ти да я обичаш,

защото тя е Единствената, която имаме.

Само 2 седмици сред природата и чувстваш как ставаш все по-себе си, все по див и естествен, чист от преструвки и маски…

По време на випасаната аз имах аналогия с раждането…

Как излизането от технократичния свят на цивилизацията към природата е като излизане от майчината утроба, в която всичко ни е
предоставено наготово, целия комфорт, храна, топлина, ласка… а сега тук в свободата на зеления свят  незнаем нищо.
Тепърва проглеждаме, прохождаме, проговаряме… кое кога се сади, колко се полива, как пораства… всичко ни е като на новородени…  и незнаем ще ни потръгне ли, ще ни бива ли… но е красиво и звучно и ухаещо.

Разбрах защо се празнуват рожденните дни, преди не ги понасях изглеждаха ми изкуствени, а не, то просто сме загубили… смисъла преоткрих на празника и подаръците, символ на изненадата от новия свят, защото, както си в утроба на тихо и спокойно, изведнъж те натикват в тясна черна дупка и мислиш че… умираш, край, свършва се, а то напротив… озоваваш се в един друг свят, свободен да ходиш, да скачаш, да бягаш, да се храниш и дори да дишаш сам и там на всичкото отгоре е шарено, пъстро, шумно и пълно … с приятели и подаръци. Това е момента, когато осъзнаваш, че не си умрял, а си се оказал на място с други като теб и те имат изненади за теб. Идеята е да се пресъздаде точно този момент на изненадата при преминаването през самотния момент на  паника и страха в осъзнаването на предоставената ни свобода и независимост. И сега нашето излизане от града в гората е същото – там в гората ни е непознато, но всъщност дивите животни са наши приятели, които отдавна ни чакат да се събудим и са ни приготвили изненади и подаръци….”

От ЖиВ

“На хората е дадено великото знание за биологичните възможности на развитие, но те имат пълна свобода да заменят биологичните възможности с технократските. Те решават дали да използват заложените дълбоко вътрешни възможности. Например на живото дърво, което расте, усеща биологичните ритми и се приспособява към тях, като регулира състоянието си в съответсвие  с външните условия. Или ще използва външните повърхностни възможности на мъртвото дърво. Хората, тръгнали по технократския път на развитие, използват повърхностните възможности, като изработват от дървото оръдия на труда и го употребяват като гориво или строителен материал. Неясно защо, но хората винаги избират технократския път. А той неизбежно ги води към катастрофа. Вече се е случвало неведнъж. Всичките планетарни катастрофи са следствие на човешката мисъл.

Наистина има вероятност човекът, намерил начин да спре поредната катастрофа, да успее да предотврати и следващата. Възможно е малко преди поредната катастрофа да озари душите на хората с разбирането за погрешния им избор и да я предотврати. Тогава човечеството ще е в състояние да избере нов път, като постепенно изостави смъртоносните си изобретения. Трудно е обаче да бъдат озарени душите на хората от технократския свят.  В течение на технократския живот хората престават да са разумни същества. Необходимо е обръщане не към разума, а към чувствата им и чрез тях да им се разкрие същността на Божествения промисъл. …

Това означава ли, че човекът е създаден, за да прави всичко около себе си все по-красиво? За да осъвършенства подарения му от Създателя свят? В това ли се състои основното предназначение на човека?”

“Творчеството в живата природа усъвършенства твореца. Това е процес без край и достижими върхове, защото подобно велико творчество е безкрайно”

“… Ако напусналите долината не бъдат унищожени, те ще следват своя технократски път. Ще се размножават и поколение след поколение ще рушат, унищожават и променят великата земна хармония. Ще ибиват животните. От жив материал ще направят разнообразни бездушни механизми. Ще оправдават действията си със звучни думи като “индустриализация”, “научно-технически прогрес” и в тях ще влагат смисъла на разумното развитие. А разумно ли се развиват? Те ще рушат като безумци ненадминати творения и ще наричат варварските си действия “прогрес”. Цялата човешка цивилизация е поразена от… антиразума”

“Самият човек не е нищо друго освен материализиран образ и като такъв той може да създава с мисълта си и да материализира образи. В това се състои неговата изключителна Вселенска сила”

“Естественият свят притежава способността да се самовъзпроизвежда и тази дарба го прави вечен. Създателят сътворил вечността, също сам по себе си е вечен. Той е алфата и омегата и отново алфата”

“Сине мой, ти безкраен, вечен си, защото в теб са твоите мечти творящи……”

Откъси от Анаста – Владимир Мегре

0 comments

There are no comments yet...

Kick things off by filling out the form below.

Leave a Comment