Земята не принадлежи на нас. Взели сме я назаем от нашите деца…
Random header image... Refresh for more!

Помощник и възпитател на вашето дете

Това е откъс от книгата на Владимир Мегре “Анастасия”, за това как да възпитаваме нашите деца и как да се отнасяме към тях, за да израснат те умни, самостоятелни и да не загубят връзката с природата. Това е доста различен възглед и ще бъде разбран от тези, които са готови да разберат.

“Като зададох на Анастасия въпроса, по какъв начин поземления участък с насаждения, дори и посадени по специален начин и намиращи се в контакт с човека, може да помогне за възпитанието на децата, аз очаквах да чуя от нея отговор от рода на това, че е необходимо децата да се приучват на любов към природата. Но сгреших. Казаното от нея ме потресе с простотата на аргументацията и в същото време с дълбочината на философския си смисъл.
-Природата, Разумът на Вселената са направили така, че всеки нов човек се ражда като властелин, цар. Той е подобен на ангел- чист и непорочен. Още отвореното теменце, приема огромен поток от вселенска информация: способностите на всяко новородено му позволяват да стане най-мъдро същество във Вселената, Богоподобно. Съвсем малко време му трябва да надари родителите си със щастие и благодат. Времето , в което той осъзнава същността на мирозданието, смисълът на човешкото съществуване, е само 9 години, и всичко, което му е необходимо за това, вече съществува. Родителите просто не трябва да изкривяват реалното естествено мироздание, но технократския свят не им позволява да направят това. Какво вижда младенеца с първия си осмислен поглед- тавана, края на креватчето, някакви парцалчета, стени, атрибути и ценности на изкуствено създадения от технократското общество свят. И в този свят е неговата майка, нейната гръд. “Навярно, така и трябва”,- мисли той. Неговите усмихващи се родители, като скъпоценност, му поднасят пищящи и тракащи предмети-играчки. Защо? Той дълго ще пищи и трака, осмисляйки това с подсъзнанието си. После същите тези усмихващи се родители ще го връзват с някакви парцалчета- на него ще му е неудобно. Той ще се опитва да се освободи, но напразно, и единствения начин на протест е неговия вик, вик на протест, възмущение, молба за помощ. От този момент ангелът и властелинът става просяк, роб, молещ за подаяние. На детето, един след друг му поднасят атрибутите на изкуствения свят. Като благо – нова играчка, нова дрешка, фъфлят насреща му, и с всичко това се отнасят към него, като към несъвършено същество, и даже в тези заведения, където, както вие мислите, че се извършва обучение, на него пак му говорят за достойнствата на изкуствения свят. Едва към деветата му година, някак между другото му споменават за съществуването на природата, като приложение към нещо друго, главно, подразбирайки при това ръкотворното. И мнозинството хора до края на дните си не са в състояние да осъзнаят истината. Привидно простият въпрос:”В какво е смисълът на живота?”- така и остава неразрешен.
А той- смисълът на живота – е в истината, радостта и любовта. Деветгодишното дете, възпитано от естествения свят, има повече възможности за осъзнаване на мирозданието, от научните учреждения на вашия свят.
-Спри, Анастасия. Ти, сигурно имаш предвид познанието на природата, ако животът му ще преминава така, както твоя. Тук мога да се съглася с теб. Но нали съвременния човек е принуден, за добро или за зло- това е друг въпрос, но той е принуден да живее именно в нашия технократски свят, както ти го наричаш. Природата той ще познава, ще я чувства, а в другото ще се окаже пълен профан. Има и такива науки като физика, математика, химия, необходимо е просто познание за живота, за неговите обществени явления.
-Всичко това за позналия навреме същността на мирозданието, са просто дреболии. Ако той поиска, или счете за нужно да се прояви в някоя от областите на тези науки, то с лекота ще надмине всички останали.
-Откъде пък това изведнъж?
-Човекът от технократския свят не е изобретил още нищо такова, която да го няма в Природата.
-Добре, така да е, но ти нали обеща да разкажеш, как може да се възпитава детето в нашите условия, да се развият неговите способности. Само говори за това разбираемо, дай конкретни примери.
-Ще се постарая,- отговори Анастасия, – аз вече моделирах такива ситуации и се опитах да подскажа на едно семейство, какво е нужно да се направи, само че те никак не могат да осъзнаят ключовият момент и да зададат на своето дете въпрос…Родителите идват с тригодишното си дете на своя участък и носят със себе си любимите му играчки. Да се прави това не е нужно. То може да бъде ангажирано и увлечено от друга, по-интересна работа, отколкото с безсмисленото и даже вредно общуване с ръкотворните предмети. Преди всичко го помолете да ви помогне, само че го правете напълно сериозно, без всякакво там фъфлене, още повече, че то наистина ще ви окаже помощ. Ако садите, помолете го да подържи подготвените за посев семена, или да разрови лехите, или самото то да сложи в подготвената ямка семенцето. При това му разказвайте, какво вие правите, например така:
“Ние ще сложим семенцето в земята и ще го засипем с пръст. Когато слънчицето грее и стопля земята, и на семенцето ще му стане топло, и ще започне да расте, ще поиска да погледне слънчището и ще излезе от земята зелено кълнче, ето такова.” Покажете му някаква тревичка. “Ако на кълнчето му хареса, то ще става все по- голямо и по-голямо и може да се превърне в такова дърво или пък по-малко. Иска ми се то да ни даде вкусни плодове, и ти ще ги ядеш, ако ти харесат.”
Всеки път, когато идвате с детето на своя участък, или когато то се събужда сутрин, първата работа е да му предложите да погледне, дали не се е появило кълнче. Ако вие видите кълнче, зарадвайте му се. Когато садите не семена, а разсад, необходимо е също да се обясни на детето, какво правите. Ако садите доматен разсад, то нека то ви носи по едно стръкче. Ако счупи някое неволно, вземете в ръце счупеното стръкче и кажете:”Мисля, че този няма да живее и няма да ни донесе плод, той се счупи, но хайде да опитаме”. И посадете наред с другите поне един счупен разсад. След няколко дни, когато отново отидете с него при лехата, с вече укрепналите стъбълца на доматите, покажете счупеният увяхнал стрък и напомнете на детето за това, че е бил счупен при посаждането. При това не говорете с детето с назидателен тон. С него трябва да се говори като с равен на вас човек. Във вашето съзнание трябва да се наложи, че в някои отношения то дори ви превъзхожда, например по чистота на помислите. То е ангел. Ако разберете това- вие ще можете да действате по-нататък вече интуитивно и действително с вас ще бъде човек, който ще ви направи щастливи.
Когато спите под звездното небе, вземете със себе си и детето, сложете го до себе си, нека и то погледа звездното небе, но в никакъв случай не му обяснявайте нито названията на планетите, нито това как разбирате произхода и предназначението им, тъй като и сами не го знаете, и догмите съществуващи във вашия мозък, само ще отклоняват детето от истината. Неговото подсъзнание знае истината, и тя ще премине в съзнанието му сама. Вие само можете да му кажете, че ви харесва да гледате светещите звезди, и да попитате детето, коя от звездите му харесва повече от другите. Въобще много е важно да умеете да задавате на детето въпроси. На следващата година на детето трябва да се предложи собствена леха, да я украси, да му се даде възможност да прави там всичко, което поиска. В никакъв случай да не се заставя да прави нещо насила или да се оправя направеното от него. Може да се пита какво иска. Може да му се помогне, само след като му поискате разрешение да поработите заедно с него. Когато започнете да засявате зърнени култури, дайте му да хвърли в лехата със своята ръка зърна.
-Добре, – отбелязах аз, – действително, така детето ще прояви интерес към растителния свят и ще може да стане добър агроном, но откъде все пак ще се появяват у него знания и в другите области?
-Как откъде? Работата не е само в това, какво той ще знае и чувства как и какво расте. Главното е, че ще започне да мисли, да анализира, и неговия мозък ще се събудят клетчиците, които ще работят вече през целия му живот. Те ще го направят по-умен, по-талантлив в сравнение с тези, при които тези клетки спят. Що се касае до вашето битие, това, което вие наричате прогрес, той може да се окаже ненадминат във всяка област, а по-голямата, отколкото у другите, чистота на помислите му, ще го направи най-щастлив. Установеният контакт със своите планети ще му позволи постоянно да приема все нова и нова информация, и да обменя информация. Всичко това ще се приема от неговото подсъзнание и ще се предава на съзнанието във вид на нови и нови мисли и открития. Външно той ще бъде обикновен човек, но вътрешно… Такива вие ги наричате гении.”

4 коментара

1 Desislava { 07.12.08 at 18:58 }

Благодаря ти за това, което правиш 🙂

2 mer { 07.15.08 at 16:43 }

Много се радвам, че ти е полезно и ти харесва!

3 Алия { 03.18.09 at 15:15 }

Невероятно,Мер !Жалко,че не винаги успявам да говоря спокойно на сина си!Учааа сее ,всеки ден,всеки час,мин. прекарана с детето!

4 Observer { 04.06.09 at 1:02 }

Смята се че възпитанието на детето трябва да започне от възпитанието на родителите.
Общо взето аз не съм предразположен към “вноса на революция” от Русия 🙂

има българска школа, в която са дадени методи за усъвършенстване и природосъобразен живот, подходящи за нашето време и място – в Учението на Петър Дънов

Leave a Comment