Началото на лятото от изминалата година леко се бях пристрастила към черниците. По време на курса по пермакултура в Шипка се катерих често на една огромна черница (и тук да благодаря на Ник, Софи, Таня и Пол, че ни позволяваха да се катерим по дърветата в градините им). А тази черница за мен беше уникално дърво – огромна корона, разстилаща клони до земята. Тя започна да дава зрели сладки плодове, точно когато обрахме и последната череша. И колкото и да берях и избирах най-сладките плодове, за една нощ тя успяваше да направи чудо и на сутринта да намирам още повече сладост. [Прочети още →]