Няколко дни прекарах неотлъчно в градината. Бях забравила колко е прекрасно да се събудиш, да излезнеш бос дори и да завреш ръце в малините, после да се преместиш в ягодите, накрая да се покатериш на черешата… е, това последното с черешата е само спомен от детството ми. Не че сега не бих се покатерила, просто черешовото дърво е още малко, но тази година за първи път ни подари 20тина /най-вкусни и сладки/ череши. [Прочети още →]