Прекалените емоции, както добри, така и лоши, не са полезни. Някои проблеми, предизвикани от тях, сами сме установявали в дадени моменти. Ето два типични примера – малко дете в момент на уплах да се напикае или жена в пристъп на силна радост или еуфория – да припадне. Следният откъс описва как 7 чувства влияят на нашето здраве.
“Според древните мъдреци, болестите се причиняват както от външни, така и от вътрешни фактори. Външните причини включват промени във времето, замърсяване на водата и въздуха, заразяване с болестотворни елементи, леки природни явления и нараняване. Вътрешните причинители на болестите са предимно седемте силни чувства – радост, гняв, тревога, замисленост, скръб, страх, ужас.
Радостта засяга сърцето, което се смята за вместилище на духа. Ето защо буйна радост, предизвиква еуфория и уврежда сърцето. Това води до безсъние, раздразнителност, задъхване и високо кръвно налягане.
Гневът по подобен начин уврежда черния дроб – органа, произвеждащ кръв. В резултат на това кръвообращението се блокира, също и потокът енергия. В най-лошия случай човек може да припадне и дори да умре в пристъп на гняв.
Прекалено силната тревога поразява далака, който регулира храносмилането, абсорбирането и разпределението на следродилната енергия.
Прекалено силната замисленост вреди на стомаха, а това води до лошо храносмилане, липса на апетит, запек, диария, язва и други стомашни проблеми.
Силната скръб въздейства на белите дробове и може да предизвика заболяването им, както и кашлица, задушаване, блокиране на енергията, а оттам патологични проблеми в клетките.
Силният страх уврежда бъбреците, а това води до бъбречна недостатъчност, запек, напикаване, полюция и др.
Силната уплаха поразява сърцето и пикочния мехур, като в крайния случай предизвиква спиране на потока енергия…”
Share
3 март, 2009 в 11:08
3 март, 2009 в 18:18
И все пак силната радост е толкова приятна…. на мен като млад човек ми е много позната. Пък и един баланс на чувствата ми звучи малко като апатия. Някакви допълнителни мнения и коментари по темата?
3 март, 2009 в 18:54
Ами за мен, всички позитивни чувства са много приятни и полезни за духа и не бих си притъпила добрите емоции. Но например, силната, прекомерна радост може да доведе до превъзбуденост, до безсъние, задъхване и да ни изцеди силите – има такива хора, които дори понякога припадат или им прилошава, заради резките промени в кръвното (имам такава приятелка). Това е важно да се знае за тези, които имат проблеми със сърцето (порок на сърцето), че не е добре за тях да се вълнуват силно. За останалите хора не би имало значение.
Аз самата съм усетила как влияят лошите чувства на органите ми и по специално описаното за гнева и замислеността (например преди много често се ядосвах и веднага ме стягаше областта на черния дроб). Може би е добре да се замислим и за този аспект, защото дори и да пречистим до перфектност черния си дроб, ако всеки ден се гневим, завиждаме и се ядосваме, няма да има смисъл от това, което правим. А всъщност, всички лоши чувства си ги пораждаме самите ние, а не някой друг, който с лекота обвиняваме за това, и от нас зависи дали ще станем спокойни или светът ще продължи да ни е крив.
3 март, 2009 в 19:00
А защо ги разделяме на лоши и добри , след като следствието е пагубно за човешкото същество?
3 март, 2009 в 21:08
Явно зависи какво значение отдаваме на тези думи и за всеки значението е различно. За мен лошите са тези, които ме карат да се чувствам в последствие не добре.
.
Обясни, ако искаш, твоите мисли по този въпрос, по-горният ти коментар може би крие интересно по-задълбочено значение
8 март, 2009 в 13:53
А защо не се чувстваме не добре? Защо не ни се поглежда никой, защо вибрираме?… Просто питам и си мисля, че …щом следствието предизвиква болест, то няма значение, дали те са добри или лоши ?!:)… Да имаше как да си останем РАВНИ, като езеро преди залез , през лятото
…..
8 март, 2009 в 23:22
Разкошно сравнение!! Напълно съм ЗА – да се издигнем над емоциите и да останем равни!!
10 март, 2009 в 23:28
Емоциите, наистина много често погрешно усилват некачествените мисли и чувства до степен, при която тези чувства заемат доминираща позиция. Въпреки, че това става без съгласието на истинското същество на човека, все пак след това наистина настава мрак….
Но Христос е казал: “Аз съм светлината на света” 
…. и друго – че е много опасно влошаването на качеството на емоционалното тяло на човека, на емоционалния свят, защото това въздейства върху сърцето и на свой ред често превръща целия живот на човека в една каша от съмнения и оспорване….
10 март, 2009 в 23:31
… сетих се …. дишането
– много помага 
да не се вкопчваме и да не си носим емоцията в себе си дълго време, ..като товар на гърба…
22 март, 2009 в 18:15
Zdravejte,Prijateli!Tova e mnogo vajna tema,hubavo e da se razbere pravilno.Estestveno NIE sme hora i imame emocii,kak bez tjah,nikoj ne e protiv emociite,no te e hubavo da se kontrolirat.Estestveno i e hubavo,kogato ni se smee da se smeem,radvame,obi4ame,da pla4em,tajim,no da se kontrolirat v razumni grannici,inae daje i radostta vlijae neblagotvorno.Bihte li si zadali po tozi povod vaprosa-kakvo e dobro i kakvo losho?Kakvo e radost i kakvo taga?Molja zamislete se i otgovorete!Zastoto ako VI dam otgovora moje da mi zapratite metla ili kakvoto imate podraka,ako neste gotovi za otgovora.Zatova nebarzaite s krajni izvodi,priemajte mnenijata,no prez vashata gledna to4ka za momentnite VI razbiranija.Mnogo hubavi sa VI razsajdenijata,vse okolo istinata.SUPER!
13 юли, 2010 в 9:39
Не знам от къде е статията, но не съм съгласна нито с нея, нито с коментарите.
Кой и защо ограничи чувствата до тези 7. При това 1 позитивно, срещу 6 негативни? Къде отиде Любовта? Щастието, хармонията, омиротворението? А чувството за хумор?
))
Ами завистта, ревността, гордостта???
Защо да сдържаме емоциите си? Напротив! Подтискайки ги, слагаме начало на проблеми. И защо да оставаме “равни”? Това ми звучи като права линия… смърт. Водата лишена от всякакво движение е само в блатата.
Движението е живот! Синусоидата е символ на живот. Всяко нещо има своя ритъм. Вселената го доказва милиарди години вече…
Аз съм изключително емоционален човек. При това здрав!