Разкарвахме се в гората в Сакар планина и търсихме долмени. Но както си вървяхме нехайно, съвсем неочаквано какво да видим – насреща ни едни сърнели, гордо ни препречват пътя. Зарадвахме им се, наснимахме ги, погледахме ги и ги откъснахме. Добре се появиха точно в този момент, че бяхме огладнели. Слънцето нежно огряваше цялата полянка, още там изядохме 3-4 сърнели, така сурови и свежи, опитахме дори една естествено изсушена на пънчето си. Суровите имаха страхотен ненатрапчив и нежен аромат, по нищо непреличащ на култивираните гъби, и лек ядков вкус. Ето част от нашето находище:
Малко по-късно последва и пикник. И каква салата сътворихме…..
домати
краставици
листа киселец (откъснахме го от една поляна)
стръкове люцерна (от друга поляна)
слънчогледови семки
сърнели
8 октомври, 2009 в 1:13
Я колко се радвам да науча, че и някой друг обожава гъби. Сега е сезона на боровата масловка, манатарката и сърнелката. Приготвям ги на пара с малко сол и зехтин.
http://picbg.net/u/31252/31331/356583.jpg
http://picbg.net/u/31252/31331/356584.jpg
8 октомври, 2009 в 14:50
Печурки или кладница от магазина или пазара пробвали ли сте сурови? Дали е безопасно?
8 октомври, 2009 в 15:33
Аз ям сурови печурки,от другите видове ме е страх,защото не ги познавам.Маринованите гъби са си сурови.Аз ги мия,режа и посолявам с едра сол за около половин час,като от време на време ги понамачквам.След това ги накисвам във вода,като я сменям докато се обезсолят така,че да стават за ядене.Малко оцет и бон апети!
9 октомври, 2009 в 11:08
И на мен ми беше любопитно дали суровите печурки могат да се консумират в сурово състояние и питах Гугъл – отговора …ДА – много хора си ги хапват ,а след статията на Мер, нещо много ми се преядоха гъби и си забърках и аз една салата с печурки като преди това ги накиснах за няколко минути в разтвор от морска сол с няколко капки лимон ( http://www.zemianazaem.com/?p=129 ).Днес съм още сред живите и нямам никакво неразположени,а уникалния вкус на суровите печурки ме изненада приятно
9 октомври, 2009 в 20:17
Вкусно ми се струва, но не съм пробвала сурови гъби…а какво стана с долмените, иткрихте ли
9 октомври, 2009 в 21:03
Валентин, благодаря за интересните снимки. Все още не съм имала честта да срещна манатарки и масловки.
Отдавна ям сурови печурки, а сега за пръв път и сърнела, други сурови гъби не съм пробвала – само сушени или маринови и леко изсушени след това. Иначе знам от доста време, че например в Италия е практика да слагат сурови гъби на готова пица или в салати.
Долмени намерихме, цели 3. Има още, но времето ни стигна само за толкова. Дори спахме вечерта върху най-големия от тях – 3-камерен е и плочата отгоре ни побра.
10 октомври, 2009 в 21:21
в САЩ също съм яла различни салати с пресни печурки. а пък според мен и мирисът на суровите гъби е много по-вкусен от този на печените, маринованите изобщо не споменавам, те са една чиста пластмаса
11 октомври, 2009 в 17:59
a psilocybinnite gybi kak gi konsumirate?:)
p.s.malko izvun temata..
12 октомври, 2009 в 0:23
Да ви разкажа какво ми се случи. Сурови печурки ям от дълги години. По пазарите сте виждали култивирана печурка в двата и варианта, кралска кафява и бяла обикновена. Кралската е с по силен аромат и я предпочитам. Отличен източник на лесноусвоим селен, и е вкусна без значение сурова или печена със сол. При последното ми ходене в гората имаше огромни манатарки и набрах доста. За вечеря се полакомих и изядох сумарно 300 грама сурови манатарки. Сърнелки и печурки съм ял многократно през годините но манатарки не съм. Около 20 минути след като се натъпках със сурови манатарки, едва успях да стигна до банята и се започна яко повръщане. На следващия ден правих пици с манатарки, готвих и пържени, гощавах 6 човека. Всички бяха благодарни и си облизаха чиниите, защото видели че са скъпи деликатесни гъби.
12 октомври, 2009 в 11:54
todor nen, su6eni !!
28 януари, 2010 в 12:31
Мер, сподели моля те за преживяванията с долмените. Все пак сте спали върху тях. Интересно ми е.
28 януари, 2010 в 22:47
За да усетиш енергиите на долмените доколкото знам е добре да си направил пост за няколко дни (да не си ял храна) преди това, за да може да станеш по-сетивен. Иначе чувствахме се много спокойни, но не мога да кажа че съм усетила нещо повече. Друг път ако ходим, ще се подготвя
.
Странното беше, че имаше много чакали около нас, чувахме ги да вият и да шумолят, но ние не се притеснявахме.
29 януари, 2010 в 18:08
Благодаря, действително е така. А салатката изглежда наистина много апетитна! Завидях ви за находката
))