Захранване на бебчето на Албена
Здравейте,
Пиша ви относно захранването на моето бебе Борис, който е вече на 8 навършени месеца и 10 дена. Само на кърма е. Започнах педагогическо захранване преди 2 седмици. Има голям интерес към храната. Започнах с варен картоф, от който му дадох 2 малки лъжички, колкото грахови зърна. Нямаше кой знае какъв интерес към картофа и следващите дни започнах да предлагам тиква на пара към която постепенно започнах да добавям ябълка, морков, дюля. Искам да предпазя детето ми от болните и вредни навици на обществото. Самата аз съм вегетарианка. За съжаление на нашият пазар липсва добра литература за деца вегетарианци, но слава богу има интернет :). Поръчах си 2 книги:
New vegetarian Baby by Sharon K. Yntema and Christine H. Beard
и
Baby Greens
by Michala Lynn and Michael Chrisemer Prefece by Gabriel Cousenc
Има много интересни схеми за захранване. В момента чета втората книга – Baby Greens.
Съгласно нея, схемите за захранване след 6 месец включват, освен майчина кърма, следното: бадемово мляко, сокове от плодове, задължително смесени с вода. Започва се с например пъпеш, и след това може моркови или целина, маруля.
Да не забравяме, че хората говорят и за набавяне на много чиста и прясна продукция, която за съжаление в България ако не отглеждаш сам няма как да си сигурна в качеството.
Плодове разбити на пюре сурови! пюрето да включва само един плод: пъпеш, банан, и др. и или авокадо или краставица. Постепенно се преминава към по-кисели: ябълка, круша, нектарини, праскови, череши и др.
Сухи плодове: накиснати 8-12 часа и после пюрирани с водата.
Това е за сега от мен. Мога да пиша по-нататък и за захранването след 8м. Също има и рецепти за супи и пюрета със сурови зеленчуци. Ще се радвам ако има интерес.
Поздрави,
Албена
Захранване на бебе 8м:
Сурови зеленчукови супи или пюрета от леки зеленчуци. Примери за зеленчуци: маруля, целина, магданоз, моркови, зелен фасул, джикама ( jicama – кореноплодно, подобно на вид на бяла ряпа), сладка царевица и други.
Тук в книгата имат в предвид употребата на “Mild veggies”
Пюрирани задушени зеленчуци
Мляко от семена
Сусамов тахан и други блендирани или смлени семена (лен, тиква, слънчоглед, чия, коноп)
10 месеца:
Нишестени храни :
Пюрета от кълнове от див ориз, елда, или пълнозърнести ( овес, ечемик, просо и други)
Готвени картофи или жито (житни култури)
1 годинка:
Кисели плодове: цутруси, домати, боровинки, ягоди…
Суров мед
Ферментирали храни
Протеинови храни: Масло от ядки ( бадемово, макадамия);
Повечето видове ядки ( смлени или накиснати и блендирани), орехи, кедрови ядки, лешници
Бобови (умерена употреба): грах, леща…
14-18 месеца:
Хляб (изсушен/печен)
Паста
Семейните ястия ( които според мен разбира се би трябвало да са съобразени и с малкото човече )
20 comments
много интересна и качествена информация, сигурно не е било лесно да я намериш.
интересно ми е как стои въпроса със соевото мляко. много майки виждат в него заместител на кравето. но моето мнение, че за едно бебе в Европа ( при азиатците въпросът седи по различен начин) не е подходяща храна. една порция соево мляко се равнява на дозата хормони в една цяла опаковка противозачатъчни, които би приел възрастен. какво е отношението по въпроса в твоите информационни източници?
Албена, много хубава информация! А на вас двамата с Борис браво! Аз лично не съм спазвала кой знае каква схема. Синът ми Ясен почти винаги присъства на масата, когато ние се храним и яде каквото има, каквото пожелае и каквото може. Сега като чета, общо взето интуитивно съм спазила повечето неща. Той в момента е на 16 месеца без малко, захраних го около 9-я месец. Все още го кърмя често.
Соевото мляко аз го избягвам, защото не е сурово.
Здравейте 🙂 Радвам се че намирате тази информация за интересна! 🙂
Мер, благодаря за публикацията. Дано да е от полза за повече хора.
Относно соевото мляко, нямам подробна информация. В и в двете книги соята се споменава най-вече като един от малкото източници на прословутият витамин Б12, а също така и калции, а също и като част от храните необходими при разнообразното хранене на вегетарианци и вегани. Не е дадена определена възраст на бебе от която да се започне въвеждане на соята. В едната книга ( Baby green) се споменава в една рецепта за деца над една годинка. И то се споменава за соево кисело мляко. Аз лично намирам соята за доста силна, особено соевото мляко (домашно приговено), и не бих дала още на детето ми. Ако дам то ще е след една годинка. Моето мнение е, че стига да се разнообразява менюто на детето, соята може и да се избегне. Мисля, че ядковите млека са един доста добър вариант за бебоците и малките деца, още повече в повечето книги споменават бадемовото мляко като един от заместителите на майчина кърма. Аз лично вече съм давала финно смляно ленено семе ( добавено към зеленчуково пюре), също веднъж съм давала и финно смлени орехи и бадеми и нямаше страничен ефект при Борис. Смятам около 11 – 12 месец да започна да ги въвеждам често в менюто му.
А относно таблицата която съм споделила от книгата Baby green, е хубаво поне да си имаме един добър ориентир 🙂 Благодарение на нея аз се осмелих да давам ядково мляко и ленено семе. Едната книга има рецепти ( за вегани и са повечето включени сурови храни).Все още не съм пробвала от тях тъй като за момента разчитам на лична импровизация, но ще споделя някоя от тях възможно най-скоро :).
Поздрави
Здравейте! Искам да споделя някои обяснения, които ще внесат повече яснота относно т. нар. фитоестрогени в соята, което название е абсолютно условно. В соята няма хормони и не може да има истински животински хормони, който са производни на холестерола. В нея се съдържат вещества изофлавоноиди, които по структура малко наподобяват фенолният пръстен на хормоните, но не са хормони. При нужда, обаче, организмът с много малко превръщания може ледно да образува хормони от тях, но само ако в организма има дефицит на хормони и половите жлези, мастната тъкан и надбъбречната жлези не са в състояние да образуват достатъчно хормони.
Изофлавоните се синтезират в растенията като гликозиди-свързани са с глюкоза/ и затова са много добре разтворими във вода, което позволява да ги поемаме освен с храната и с голям брой билкови чайове. Също така се откриват в немалко количество в пшеница, ръж, царевица, боб, леща….и др. Изофлавоните имат уникалното свойство да балансират нивото на естрогените, защото навлизайки в кръвния поток те се явяват техни химични аналози и конкуренти. Има два вида рецептори за естрогенитев тялото -алфа-рецептори, които са отговорни за всички положителни ефекти на естрогена за здравето и бета-рецептори, които са отговорни за негативните ефекти от естрогена. Изофлавоните са уникални с това, че конкурирайки същинските естрогени в бета рецепторите намаляват вероятността от рак на гърдата и рак на простатата. В същото време истинските естрогени проявявят ефективна и достатъчна концентрация да се свързват с “добрите” алфа рецептори. Така изофлавоните много меко регулират равновесието на естрогени в организма. Изофлавоните са характерни за растения от семейство Бобови-освен в познатите бобови варива се срещат в червената детелина, люцерната и др. треви от сем. Бобови/ Fabaceae/. Интересно е това, че тези растения използват въпросните вещества за да стимулират азот-фиксиращите бактерии в техните корени /симбиоза/, които им помагат да растат при изключително бедни на азот почви. В този смисъл изофлавоните стимулират чревната микрофлора, която от своя страна пък участва в правилното усвояването на тези вещества от храносмилателния тракт.
Друг подобен клас природни съединения, които се срещат в лененото семе, житни и ядки са Лигнани. Тяхната химична структура е доста по-различна от тази на естрогените, но чревната микрофлора и по-късно тяхното метаболизиране в кръвта осигурява действие подобно на изофлавоните. Лигнаните са фибри подобни на лигнините, но за разлика от тях те се усвояват и могат да изпълняват ролята на фитоестрогени/изофлавони/. Има ги най-много в лененото и сусаменото семе и др. семена, но не се сещам сега за някои по-богати източници. Флавоноидите, в това число и изофлавоните са масово разпространени в растителния свят. Просто соята е набедена и наистина е най-богатият източник. Личното ми мнение е , че изофлавоноидите са по-безопасни за децата от количеството тестостерон и естрогени и други кравешки хормони в кравето мляко , които вече са си истински хормони, такива като при човека. Всички бозайници съдържат в млякото си хормони в точните количества, подходящи и важни за техните малки, докато излязат от кърмаческа възраст и жлезите им с вътрешна секреция започнат да работят независимо.
Neda, невероятна статия. Благодаря ти много за подробната и полезна информация.
Много ви моля за малко информация за ядковите млека -как мога да ги приготвя или откъде мога да ги закупя и от какви ядки се произвеждат и друга полезна информация за тях- не съм ги срещала досега. Аз давам на сина ми, който е на 10 месеца сухо соево мляко, но с радост бих пробвала и друг вид растително мляко.
Благодаря предварително.
Неда, благодаря ти за отделеното време да споделиш това с нас – много интересно и полезно.
Моника, ядкови млека всеки може да си прави, стига да имаме блендер. Ето някои рецепти –
бадемово мляко
мляко от кашу
Тук има и някои други, прегледай рецептите.
За мен беше удоволствие, Благодаря! Винаги с радост споделям, каквото знам. Принципно в официалната „наука“ за храненето има толкова много митове и легенди…., които се знае, че почиват единствено на повърхностни едностранчиви преценки на монопрофилни „специалисти“, но въпреки това отдавна се приемат за безусловни истини.
Биологичната организация на материята е така устроена, че включва в себе си всички по-базови и „по-низши“ нива на организация на материята-от чисто математическа, през физична и химична до най-висшата организация на материята, която наблюдаваме в екосистемите. Оттук следва, че биологичните обекти са подчинени на възможно най-много природни закони-математични, физични, химични, и строго специфични биологични закони, в това число и законите на привидно нямащите нищо общо науки за Произхода на живота, Палеоекология, Еволюция и произход на видовете, Одонтология/наука за произхода и биологичнат функция на зъбите при разл. видове/ и др.
Дочуване и Поздрави на всички читатели!
Mer, много ти благодаря! Как съм живяла толкова време в невежество:)))
Днес се отказах окончателно да взимам храна от детската кухня, защото не иска да я яде моят син и това си е. Аз и без това давам само супата и кремчето, че нали основното ястие е с месо. Но малчо и тях приема трудно. Та в този ред на мисли, ще са ми много полезни рецептите за ядковите млека:))
Ето и една рецепта за кюфте от овесени ядки:
Накиснати предварително във вода овесени ядки се смесват с яйце, лук, кимион, чубричка, сол и ….всички подправки, които се слагат на кюфтетата. Прибявя се малко олио. Получената смес се изсипва в тавичка и се пече във фурната. Много е вкусно и лесно:))
Monika, здравей! 🙂
относно млеката можеш да пробваш и с орехи и със сусам. рецепта за сусамово мляко има тук на сайта. От орехи е като от бадеми относно начина на правене. Също така можеш да пробваш и с коноп. В България май само нелющен продават.
Поздрави!
Вери, благодаря, задължително ще опитам:)
Поздрави:0
Относно соевото мляко прочетете главата за соята в книгата на д-р Гълъбов „Световната конспирация срещу здравето“ и ще видите колко са стряскащи нещата, тъй че особено при бебета май е по-добре да се избягва, за да не се рискува дете с обратни наклонности и други проблеми…
Не ЯЖТЕ СОЯ И ПРОДУКТИ ОТ НЕЯ .
ТОВА Е ЛОША ХРАНА.
Ако се консумира соя, то е най-добре тя да е под формата на тофу или темпе и то рядко. По принцип е много тежка храна. На мен, например, от соевото мляко ми става лошо, а уж отровното краве го понасям. В никакъв случай не бих давала на дете соеви продукти (в Азия съм чувала на деца соя въобще не се дава) до определена възраст. Вегетарианските „храни – заместители“, които се предлагат на пазара според мен са „junk food“, измислени да задоволяват потребностите на разни чревоугодници и любители на месото, които уж са решили да стават вегетарианци.
Всички бобови са един по-добър вариант от соята, млеката от ядки и зърнени са къде-къде по-поносими за организма. Още повече, не забравяйте колко квадратни метра от световните гори се изсичат дневно за да бъдат засяти именно с тази култура.
Здравейте отново! Не съм се включвала доста отдавна за съжаление. Борис вече е на 1 година и 2 месеца. Продължавам да го го кърмя и храните които му се предлагат изключват животински продукти. Също така не възнамерявам да му давам соя тъй като смятам че е доста силна и тежка храна още повече за малко дете. Най-важните неща които трябва да приема ежедневно това са зърнени храни, ядки (орехи, бразилски орех, ленено семе, сусам, слънчоглед или други ), бобови храни, плодове, зеленчуци.
Поздрави от мен и до скоро 🙂
Здравейте,
отдавна не съм се включвала в коментарите, но по въпроса за соята не можах да устоя. Във абсолютно никакъв случай не давайте на децата си никакви соеви продукти, освен темпех и то като пораснат. Соевото мляко е измислица на американската соева индустрия, това не е традиционен азиатски продукт, а отпадъчен продукт на соевата индустрия. Традиционната азиатска кухня включва много ограничено количество соеви продукти, и то само лакто ферментирали като tempeh, мисо и нато. Соята е много трудна за усвояване от човешкия организъм. Аз съм изчела поне 30 книги писани от ‘nutrition” специалисти, професори, биолози, не само вегетаринци и суровоядци, но от хора които поддържат еко млечната индустрия в America (това са хората които препоръчват консумацията на сурово краве и козе мляко), всички са абсолютно против консумацията на соево мляко. За английско четящите ето два линка, които би трябвало да ви дадат по подробна информация.
http://www.quantumbalancing.com/news/soy%20dangers.htm
http://www.soyonlineservice.co.nz/
Е да, който има избор нека не дава на детето си соеви продукти. Обаче за моето дете не намерих друг сериозен източник да белтъци освен соята. Другото е месото – обаче 3 пъти на ден месо?!?!?!?!?! Има алергия към мляко, яйца, бобови и ядки. Някой с идеи как да избегнем соята?
Здравейте,
Благодаря за прекрасната статия. Ще ми е полезна.
Аз имам една книга за бебета, където има доста информация за захранване на бебета весегарианци и суровоядци. Ето тази е http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=29656
Здравейте на всички. На линка може да намерите информация за соята и кога може да се добави към храната – http://detskorazvitie.bg/nutrition/nutrition_wean_12_24.html . Статиите за захранването на децата са преведени от книгата на Рене Елиът. Създателката на Planet Organic в UK и съветник за храненето. Информация от нейната книга е проверена и сравнена и с други източници. Надявам се да ви е от полза.
А бе вие нормални ли сте, това е бебе! Храносмилателната система на един възрастен чоек може да издържи суровоядсво ама бебе, не мисля! Все пак аз смятам, че какъвто и начин на хранене да си избрал докато детето ти не навърши поне 12 години и не решава само ти си длъжен да му даваш всичко (месо, яйца, риба, млечни). След тази възраст то само може да реши какво иска. Иначе ли лишавате организма му от важни аминокиселини протеини. Трябва да му дадеш целия избор и след това то само ще реши какво иска. Вие сте здрави и добре се чувствате като се храните така… ама я си помислете така ли са ви захранвали от бебе, като деца как сте се хранили… наи-добре си помислете… 🙂
Здравей Албена,
Аз съм майка на 5 месечно момиченце. Търсейки в нета информация относно това как мога да я захраня здравословно и без да включвам месо в менюто й попаднах на твоята статия. Благодаря за което!
Много бих се радвала ако споделиш някакви рецепти по които си се ръководила, сайтове или книги на български.
Благодаря предварително!
Leave a Comment