Земята не принадлежи на нас. Взели сме я назаем от нашите деца…
Random header image... Refresh for more!

Перматрайб

пермакултура
Последните месеци се въведох в очарованието на пермакултурата. Участвах в курсове, уъркшопи, практикувах в Португалия, правих компостни купчини, течни торове, повдигнати лехи, дизайни… след това самите ние направихме лекции и уъркшопи за почвите, био дървени въглища, компост с червеи и фертилайзъри, не сама, а заедно с моето пермакултурно племе (така от самосебе си нарекохме сродните по душа хора, които се запознахме на курса по пермакултурен дизайн в Истанбул и някакси се свързахме завинаги в сърцата си).

Търсихме кравешки тор по поляните, брахме сладки, сочни и огромни портокали от съседните портокалови градини и ги захапвахме с нетърпение под дървото след като цяла сутрин та до обед преместваме клони и дървени трупи, които ще се превърнат в стърготини или в дървени въглища и в последствие в мулч и почва, катерихме се по огромни лимонови дървета, за да направим лимонов пай или суровоядски чийзкейк, търсихме риган в близкия хълм, мариновахме дребни диви маслини, правехме сладко от чила тиква, брахме ядливи треви, които ставаха част от див пай, пихме първия (за някои) зелен сок от лапат, кориандър и лимони, играхме мач на зелената трева пред прозорците ни, а след това импровизирахме с балафон, диджириду и джембета, карахме колелета от следобед до здрач и след това до зори, гледахме залези и изгреви и ванилови облаци, плувахме в студения океан и след това попивахме пясък и слънчеви лъчи с мелодията на една хармоника……. Беше магично, интензивно и наситено… незабравимо.

Какво следва…. не знам. От няколко месеца насам се отказах да правя планове и да мисля за бъдещето. Всичко се променяше коренно всеки следващ ден и илюзията, че нещо конкретно ще се случи стана очевидна. Единствено съм наясно с това как искам да се чувствам, а събитията са от без значение. Започнах да следвам това, което идва самó до мен. Досега резултата е огромно количество приятни изненади и емоции. Хареса ми… продължавам в същия дух.

Follow the flow 🙂

пермакултура

18 коментара

1 ORTO_A { 04.19.11 at 2:40 }

Всичко това е много хубаво. Обаче не можеш да избягаш от затвора и кефа ти ще свърши със свършване на парите ти.
Те от своя страна ще свършат много лесно, когато се спуснеш по склона на удоволствията в стил хипи живота от шейсетте .
Нооо може и да си права 2012 идва. ! другото лято кинтите може да нямат значение,

2 Nadia { 04.19.11 at 8:07 }

Всъщност аз съм на мнение, че когато човек си намери призванието, живота му се подрежда от само себе си… дори и финансово. Така че успех в новото поприще!!! Страхотно е, че си намерила това, което те прави щастлива :)))

3 mariiina { 04.19.11 at 8:09 }

Ще се пръсна, ще гръмна, ще умра от завист!!!!Иаз, и аз искааааааам!!!Моля те, дете мило, мноооооооооооооооооооооооооого те моля следващият път като отиваш вземи и мене!!!Обещавам:няма да харча вече за втора употреба, няма да правя повече ремонти и ще спестявам!!!Обещавам още да говоря възмоооожно най-малко, да не додявам, да не се мотая и всииичко каквото и както си трябва да правя!!!
Наааааааай-тържествено обещавам!!!

4 petia_gol { 04.19.11 at 9:33 }

Скъпа Мер, радвам се, че пак си тук! Липсваше ни! Багодаря ти за тази енергия, която прехвърли към мен с прочитането на статията.

5 Petia { 04.19.11 at 11:26 }

🙂 Мер, днес за първи път попаднах на сайта ти и на един дъх успях да изчета поне 40 % от съдържанието му! Не знам какво да ти кажа освен, че безкрайно много се възхищавам на това което правиш, пишеш и на това е което вярваш и за което се бориш 🙂 You are an inspiration 🙂

6 малки неща { 04.19.11 at 13:21 }

Много хубаво настроение ми създаде с твоя разказ… Всичко, което ти се е случило звучи прекрасно. Един друг начин на живот – по-семпъл на пръв поглед, но богат на преживявания и усещания. И аз се радвам, че се чувстваш щастлива (извинявай; не се познаваме). Това е чудесно начало. След това идват идеите как наученото да се материализира по някакъв начин в живота на човек, за да продължи да бъде в баланс със себе си, но и да съществува достойно в този свят. И двете са важни и не е задължително да се изключват. Успех и ще ми е интересно да научавам повече за пермакултурата и нейните продукти тук!

7 byzovski { 04.19.11 at 15:01 }

БЛАГОДАРЯ!Още едно доказателство,че мислите се материализират!Четох някъде за живота,който се оправял с живеене!Попита ли ме някой какво правя,му отговарям-каквото си искам!И му казвам,че той също прави каквото си иска,защото е направил избора между това какво му се иска и какво му стиска!Но повечето хора не ме разбират и минавам за шегаджия!Обичай да обичаш живота!

8 Стефи { 04.19.11 at 19:20 }

Ей такива преживявания ми пълнят душата и ме карат да вярвам в силата на човешкия дух! :-))) Животът ни е даден, за да го живеем – ТУК и СЕГА, на пълни обороти!

9 memoria { 04.19.11 at 21:30 }

Мер – мой идеал и вдъхновение!

10 platanus { 04.20.11 at 0:30 }

Мер, липсваха ми твоите статии, даже се бях уплашил, че си зарязала сайта! Радвам се, че отново си тук!

11 Андрей { 04.21.11 at 9:41 }

Няма нужда да ходите в чужбина. И в България има подобни места в с.Желен и гр. Шипка http://www.permaship.org/Home .

12 roskamiteva { 04.22.11 at 23:18 }

Страхотен разказ. Все едно бях там, но забелязахте ли the chemtrails в небето на снимката? Видях ги и ми се развали настроението.
Както и да е, поздравления за сайта! Досега по-полезен и интересен сайт не бях посещавала.

Поздрави

13 Андрей { 04.29.11 at 11:30 }

Да, небето е като изорано 🙁 . До сега не бях виждал толкова мощна химическа атака !

14 malina { 05.01.11 at 10:18 }

Мер, искам да ти благодаря, сайтът ти е невероятен- богат и отлично научно издържан, изпълнен с любов и вдъхновение! Буквално преобърна живота ми.А този разказ….!..Прекрасно е това, което ти се е случва

15 Андрей { 05.25.11 at 16:57 }

Петиция за спиране на замърсяването на България
http://www.peticiq.com/chemtrails

16 Андрей { 05.25.11 at 16:58 }
17 М. { 06.07.11 at 11:01 }

Здравей Мер, къде в Португалия си била? С кого мога да се свържа, за да ида на подобно (същото) място? Needless to say, разказът ти е доста вдъхновяващ. Поздрави!

18 ilina { 09.19.11 at 14:26 }

Zdravei Mer! Surdechno blagodaria za tazi informaciq! Mnogo bih se radvala, ako mi spodelish koordinatite na tezi hora koito obuchavat v Portugaliq.
Surdechen Pozdrav
ilina

Leave a Comment