Земята не принадлежи на нас. Взели сме я назаем от нашите деца…
Random header image... Refresh for more!

Прекрасен е животът с богиня!

притча Прекрасен е животът с богиня!
Понякога е необходимо да сменим малко ъгъла, под който сме свикнали да гледаме, да разширим прозорците на душата си и се опитаме да си спомним или забележим ценното, с което сме заобградени. За миг да притаим дъх и да се погледнем отстрани, да се вгледаме в собствените си постъпки и действия и за малко допуснем, че грешката е в нас, че всъщност ние трябва да се променим или ние трябва да направим първата стъпка, да кажем мила дума, или просто едно благодаря, че те има и че си до мен. Раят и адът са тук и сега на таза земя в този живот – от нас зависи кое хапче ще изберем – синьото или червеното.

Поздрав за едни обикновени мъж и жена. Притча от книгата „Енергията на живота“ от Владимир Мегре.

***

Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше – красива и нежна.”

Веднъж когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:

-Може мой, Боже мой! Несполучлив излезе живота ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение.

И внезапно чул Иван тих глас Божи:

-Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.

-Благодаря ти Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?

-Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро.

Влязъл в къщи Иван, седнал креслото, взел вестника о пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне – дали пък поне мъничко не се променила жена му?

Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря.

Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”.

Елена като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:

-Защо ме гледаш така внимателно,Иване?

Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:

-Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…

-Съдовете? Да ми помогнеш? – тихо повторила удивената жена смъквайки мръсната престилка, – ами аз вече ги измих.

“Наистина, направо пред очите ми се променя, – помислил Иван, – изведнъж се разхубави.”

И започнал да бърше съдовете.

На другият ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.

“А ако изведнъж много е станал богиня?А аз както преди не съм се променил. За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.”

Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена.

Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.

“Ах колко са прекрасни на богините ресниците ! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!”

И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.

Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:

-Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.

-Не ми е нужен телевизора, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, – Иван й отговорил искрено, – по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.

Съвсем изумена, Елена го попитала:

-А ти?

-Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.

Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля достойна за богиня”, затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна.

“О Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? – мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.”

-Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? – Елена питала мъжа си.

А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е – дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел, как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил:

-Не знам…Ще може ли…Аз…исках да кажа…Отдавна…Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.

Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи, сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.

“ Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!”-мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.

3 коментара

1 Olive { 09.08.11 at 21:26 }

Много хубава притча наистина.
„Вчера бях умен. Затова исках да променя света. Днес съм мъдър. Затова променям себе си.“ Шри Чинмой

2 Claire { 09.11.11 at 15:42 }

Благодаря за красивата история, разказах я на моя мъж и ефектът беше мигновенен! :)))

3 Silvi { 09.14.11 at 17:20 }

Тази притча ме разплака… Все пак мъжът трябва да има уши, за да я чуе и да иска да я чуе.

Leave a Comment