Земята не принадлежи на нас. Взели сме я назаем от нашите деца…
Random header image... Refresh for more!

Във великата любов е спасението на човека

във великата любов е спасението на човека

Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото.

Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни.
Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не. Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот.

Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим.

Ако разгледаме въпроса научно обективно, мъчно може да се обясни какво е психическото състояние на един човек, който вярва в Бога и какво е психическото състояние на човека, който не вярва в Бога.

Никой не може да даде един конкретен образ какво нещо е да вярваш в Бога, или какво нещо е да не вярваш в Бога. Сега младежите вярват в любовта, а старите не вярват в любовта. От мое гледище и двете страни са прави. Любовта е като храна за човека. Старите като казват, че са против любовта, аз подразбирам, че те са се нахранили, опитали са любовта, а младите сега я опитват, те тепърва има да ядат.

Някой път хората се опитват да подкупят някого, за да ги обича. По-глупаво нещо от това няма. И бъдете уверени, че онзи, който ви обича, ако речете да го подкупите, ще изгуби любовта, която има към вас. Ако един човек ви обича, той ви обича за нещо ценно във вас, той ви обича безкористно и ако речете да му се отплатите, той ще изгуби любовта си към вас. Това не значи да не оценяваме любовта на другите, но ако им правим услуга, то да бъде не за това, че те ни обичат, но защото така трябва да бъде. Човек, който има любовта, няма нужда от никаква услуга. Мислите ли, че онзи човек, който обича, е сиромах? За да обичате един човек, той трябва да съдържа нещо ценно в себе си. Може наглед да е прост, неук, беден, но има нещо, за което вие го обичате. Човекът, когото обичате в даден случай, е една ценност вътре във вашия ум. Но това е една ценност, която нито можеш да купиш, нито да продадеш. Тя е свободна както свободата; идва и си заминава свободно, като ни остава само своето благословение. Тя на гости не остава и никъде услуга не прави. Тя прави услуга от само себе си, без да я задължаваш, но речеш ли да я задължаваш, тя услуга по задължение не прави. Щом искаш от любовта, тя си заминава. Щом почнете да мислите, дали някой ви обича или не, вие вече изгубвате половината от любовта. А като почнете много да философствате в любовта, цялата ще я изгубите. Вие от ваше гледище се интересувате дали ви обичат или не. За да ви избавя от това изкушение да се съмнявате дали ви обичат или не, ще ви дам белезите, по които да познаете дали ви обичат или не. Първият признак, че момата са я обикнали е, че става хубава. Щом е грозничка, да знае, че никой не я обича. Щом почнете да ставате красива, обикнал ви е някой. Може да го знаете кой е, може да не го знаете, все едно. Вторият признак, че момата е обикната, е че тя става подвижна, пъргава, самостоятелна. Тя вече има свое мнение за нещата и не иска да се подчинява на когото и да е, става особен човек. Третият признак, че ви обичат е, че ако човек е кисел, груб, невъзпитан, като го обикнат става много мек и внимателен, става като най-хубав ароматичен плод. Следователно, ако не сте красив, ако не сте подвижен и не мислите, ако не сте мек и внимателен, значи не ви обичат. Щом имате тези три неща, значи има някой, който ви обича. Кой е той, то е друг въпрос. Това са външните признаци на любовта. Всички хора с любов са красиви. Когато човек обича и когато го обичат, винаги става красив. Само че когато обичате, ще станете красив по един начин, а когато ви обичат, ще станете красив по друг начин. Когато обичате, ще бъдете мъж, а когато ви обичат, ще бъдете жена. Когато обичате, ще развивате своя ум, а когато ви обичат, ще развивате своето сърце.

Така се говори реално и философски върху любовта. Тъй както днес писателите описват любовта, това не отговаря на реалността. Например описват, че героят или героинята припаднали от любов. Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен – цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно. Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува. Това е въпрос на съзнанието. Нима човек съществува за мравката? Нима човек съществува за дребните организми? Макар че за тях човекът не съществува, все пак той си съществува и не само това, но и ограничава тяхното съществуване. Също и ние, дали отричаме или не един свят по-висш от нашия, но съзнанието на тези същества ни ограничава. Тяхното ограничение се изразява в две направления – външно, чрез обективните природни закони, явления и процеси и вътрешно, чрез регулиране на нашите психически състояния посредством своята мисъл. На кого не е известен психическият факт на вътрешната борба, когато трябва да предприеме нещо? Откъде произтича тази борба? Самата борба показва, че човек не е господар на положението и за да извърши една или друга постъпка, той е подтикнат от чужда воля. Някой казва: аз съм независим, мога да направя всичко сам. Това е спорен въпрос. Човек сам в света нищо не може да направи. Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля. Тя е акт на божественото в човека. Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото. Бог е, Който твори и дава импулс за работа на всички същества. Някой казва: аз няма да го обичам. Най-първо любовта не зависи от вас. Тя не произтича от вас. Това е една привилегия, че се проявява чрез вас. Ако обичате, радвайте се, че божественото се е проявило чрез вас. Вие сте едно стъкло, през което минава светлината. Благодарете, че сте станали проводник на Божественото. Като мине светлината през вас, ще се ползвате и вие и вашите ближни.

Любовта, това е великата реалност в света. Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта. Някой човек си въобразява, че никой не го обича. Там е трагедията на живота. Понякога човек като се влюби, става малко разсеян, но това се дължи на факта, че е поставил предмета на своята любов много близо до очите си и мисли само за него.

Сега младите като се влюбят се питат: Ще ме обичаш ли постоянно? Другият отговаря: Ще те обичам до гроб? Според мен, щом една любов е до гроб, тя е още слаба любов. Любовта, която минава зад гроба, това е любов. Бракът е една търговска сделка, а любовта е един божествен процес, който е общ за цялата природа. Той е един неприривен процес в цялото Космично Битие. Бракът е едно явление, един процес между хората. Ако един ангел реши да се ожени като човек, ще го изгонят от небето. Той нищо не разбира и не знае за земния брак. Няма опитност човекът, затова не знае. Защото и ангелите са хора, но те са много разумни, разбират дълбоките закони на Битието и имат грамадна сила. Един ангел може да си построи аероплан с 25 милиона крила. Може да си построи аероплан, с който да хвърчи по-бързо от светлината. Той може да премине пространството между звездите за кратко време. Но и ангелите са на степени. Всички не са еднакво интелигентни, всички не са на еднаква степен на развитие. Такива степени има и между хората. Другият свят, в който живеят ангелите, е бъдещето, което очаква съвременните хора. Да не ви е страх от него, защото настоящият наш свят е един идеал за по-нисшите създания. Те трябва да дойдат в тази форма, в която ние живеем, защото всяка една форма, която се създава, ни отваря една врата, за да влезем в един нов свят.

Кое е онова, което определя човека като човек? Мисълта е, която определя човека. Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът. Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия. Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи. Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта. То е резултат на една крива философия. Например със своята крива философия хората отричат любовта. Тогава кое е онова, което имат за идеал в живота си?

Ще кажете: Трябва да имаме морал. Моралът, това е знанието на човека, а знанието произтича от един съвсем друг източник. Един човек, който има знание, трябва да бъде силен. Който е слаб, знание не може да има. Който се страхува от страданията, знание не може да има. Страданието е негативната страна на живота. За да се предпазим от неблагоприятните условия в живота, трябва да имаме знание. А онова, което може да продължи живота, е любовта. Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си – има си правила за това – и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост. Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота. Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в живота си. Представете си, че един човек е парализиран и не може да яде, нищо не може да прави. Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай – болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена. Той веднага става. Значи, в този случай любовта е реална за него. Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в живота. А всичко друго – пари, знание, сила – това са условия. Реалното в света е, което дава нещо на човека. Това е любовта, за която не трябва да разгласявате. Тази любов не обича да се говори за нея, тя обича малко да се говори за нея. После, онзи човек, който е запален с любовта, неговият поглед вече е друг, не като на обикновените хора. Аз не съм виждал по-красиво нещо от очите на човека, който обича. Те са като ясно небе, украсено с хиляди звезди. Като дойде любовта в човека, той усеща като че ли цялата вселена е в него. Той вече възприема и слуша любовта на всички същества, чувства, че тяхната любов и неговата е едно и също нещо: Той чува гласа и на ангелите, и на светиите, и на всички същества. Тогава като се вглъби в себе си, ще намери дълбокия смисъл на живота. От любовта и смъртта се страхува.

Всеки един човек преди всичко трябва да се освободи от всички временни заблуждения в себе си, а не отвън. Не е въпрос човек да се откаже от богатството при днешните условия и строй, защото богатството е една възможност да стане човек проводник на великата Любов в света, да помага на ближните си и със знанието си, и със силата си, и с доброто, и с всичко, каквото има. Той трябва да бъде проводник, за да бъде полезен на ближните си. Вие сега чакате да ви обичат. Хубаво е, не е лошо. Няма по- хубаво нещо от това да ви обичат и няма по-хубаво нещо от това да обичаш. Това са най-хубавите и най-добрите неща – да те обичат и да обичаш, да оценяваш, когато те обичат и да си оценяван, когато ти обичаш, без ти да го искаш. Онзи, който те обича, да цени твоята любов и ти да цениш любовта на онзи, който те обича. Онзи, който те обича, няма да ти пише любовни писма. Онзи, който те обича, ще ти говори, но ти няма да го виждаш. Ще кажете, как така? Да ви изясня въпроса по-конкретно. Представете си, че 100 моми се влюбят в един момък. Откъде ще знае той коя го обича? Идва една при него и той казва – тази е. Дойде втора, трета, той пак казва – тази е. Всичките сто моми се изреждат и той все казва – тази е, и не може да познае коя е онази, която го обича. Какво представляват всичките тези моми? Всичките моми представляват една мома. Тази идея е непонятна за вашия ум. Стоте моми ще станат един ден като една мома. Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества.

Малката любов е заради нас. Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Когато човек обича с великата Любов, в това е неговото щастие. Щастието е възможно само при великата Любов, в която хиляди и милиони души едновременно се проявяват чрез едно тяло, като един човек. Когато обичате с тази Любов и когато ви обичат с великата Любов, трябва да знаете, че това са милиони души, които се проявяват чрез едно тяло. Това е Любовта на Битието. Това е драмата на живота. Аз бих желал хората така да се обичат.

Беседа от Учителя, държана на 7 април 1935 г.

източник – http://www.beinsadouno.com

15 коментара

1 mitfree { 09.19.12 at 9:14 }

Благодаря !!!

2 Mishel { 09.23.12 at 15:49 }

Здравейте, Мер,
Сайтът ви е прекрасен, но последното четиво ме озадачи.
В Евангелие от Матея, гл.23, ст. 8 е написано: „А вие недейте се нарича учители, защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя…“

3 mer { 09.25.12 at 0:15 }

Всеки вярва в това, което му се струва най-близко до неговата същност, ниво на развитие и разбиране за света. За мен лично всички, които срещам по пътя си, са мои учители – всеки е мое огледало и забелязвайки знаците, мога да отработя нещо в характера си или да израстна. Някои хора са повече „порастнали“ от нас – Христос, Буда, Мохамед и много други… мога да ги нарека Учители, защото ми показват към какво още мога да се стремя …. каква чистота на съзнание, мисли да гоня… че сърцата ни могат още много да се отворят към Божественото начало и да се свържат завинаги с Източника…. няма да продължавам, защото тълкуванието на думите е субективно и всеки ги разбира по своему и започват объркавията и споровете.

4 mariana { 09.25.12 at 11:11 }

Напълно съм съгласна за знаците. И аз ги забелязвам и съм щастлива, че ги има. Доверявам им се безприкословно. Дори когато се случва нещо лошо, аз съм искрено благодарна, защото знам, усещам го как внимателно и с много любов Учител ми помага да вървя в права посока

5 Vladokan { 10.25.12 at 21:47 }

Велико!

6 A { 12.06.12 at 10:16 }
7 Пламен { 12.16.12 at 21:22 }

Попитали Буда какво е любов и той мълчал.
Не може да се опише с думи Неизразимото.

8 kiko { 01.14.13 at 10:50 }

Извинявам се обаче,Мер трябва да изключи Исус от нейният списък,мисля че има много да се информирате относно логиката на земното битие,за да си формирате едно нормално разбиране за любовта.

9 Милена { 02.07.13 at 17:11 }

а нима „нормално“ не е субективно понятие? Мнение за любовта може да си формира всеки, който я изпитва. И тя е такава, каквато я чувстваме ние, а ние сме нейно отражение.

10 Ирина Калчева { 02.28.13 at 16:38 }

Винаги съм харесвала подобни публикации. Поздравявам те за тази, като се радвам, че все още има хора, които ценят любовта и човека, защото те наистина си струват всяко внимание…пожелавам ти Любов!

11 rosi { 03.08.13 at 13:04 }

Статията само изглежда красива, за жалост е заблуждаваща. Много лесно ще разберете това, ако се запознаете дори само с едно от Евенгелията, ако си направите труда да ЧУЕТЕ какво ни казва нашият господ Исус Христос. /Ако разбира се сте християни./ Продължавам да не разбирам този странен факт – толкова много прочетени книги, толкова много знания и пълно невежество по отношение на най-важното – твоята душа и нейното спасение – всичко това е казано в една книга, която дори не сте отворили.

12 Ana { 03.28.13 at 16:36 }

Поздравления Мер и благодаря за прекрасното безценно четиво. Беседите на Учителя са продължението на Свещеното писание на Бога. Мисля, че всеки вникнал в Мъдростта на Библията, разпознава Единният Извор и намира пристан в учението на Всемировия учител Беинса Дуно.

13 Пламен { 04.15.13 at 21:17 }

Роси, моите уважения към това в което вярваш. Доколкото съм запознат, нищо написано от Христос не е намерено. Евангелията са просто разкази на други хора, на които не се доверявам безпрекословно. Но това са теми за други форуми.

14 Милена { 05.10.13 at 16:15 }

Ако нещо е близко до твоята душа и тя го приема като написано специално за нея, откривайки себе си във всяко изречение, то грешно и заблуждаващо ли е написаното? И грешно е според кого? Нали осъзнавате как никой няма властта и знанието да ни казва кое е заблуда и кое- истина. Нима можем да се докоснем до истинската Библия? Не. Тази Библия, която днес купуваме не е това, което Господ е искал да разберем. Нека всеки прецени за себе си истиността в нечии думи.

15 Georgi { 05.19.13 at 23:18 }

„Не всяко тяло,което се движи и живее е човек.човек е това тяло,което свети,което пръска лъчи,а лъчи пръска това тяло,което търси Центъра-Любовта.Любовта е първия признак, че живото тяло е станало човек,т.е Божествена същина.Първият човек още не е бил Бог.Човек става Бог,когато построи храм в себе си,а храмът се осветява,когато влезе Жената в него.
Бог не е бил човек преди да прояви Жената в себе си и вън от себе си.Проявяването на Жената е първа манфестация на Бога,че е Мъж,че не живее само за себе си ,а и за Жената
Жената научи Бога да живее за множеството.Жената е първата ,за която заговори Бог.Първото слово на Бога е Жена.Първото слово на мъжа е жена,а първото слово на жената е Бог.Мъжът не търси Бога,защото не знае ,че е Жена,а жената търси Бога ,защото знае че е Мъж,ако знае че е само като Жена,никога няма да го търси и би останала вечно безбожна.
А мъжът търси Бога ,защото го знае,че е Баща.Мъжът намира своя Бог,когато в лицето на Бога намери Жената,вън от това ,набожността на мъжа е заблуда и самоизмама.Търсете Жената ,о,мъже,а вашият Баща,той е там зад Майка ви,а пред Майка ви е Жената.Жената води мъжа пред Родителите си,когато го намери като любящ.Загубен любящ е мъжът без Жената-Бог….“

Leave a Comment