Земята не принадлежи на нас. Взели сме я назаем от нашите деца…
Random header image... Refresh for more!

Пътешественик

вояджър
автор: yoda
През 1977 година започват невероятното си пътешествие 2 земни апарата – Вояджър 1 и Вояджър 2. Целта на тяхното пътуване е покоряването на дълбокия космос. Сякаш, за да покаже характера си пред Вселената, човекът е конструирал два апарата. В този случай обаче, дуализма не разединява човечеството на добро и зло, а го обединява. И двата апарата са абсолютно идентични, но за да опознаят Слънчевата система по-пълно поемат по различни пътища.
Вече 35 години Вояджър пътува към хоризонта на нашата Слънчева система. Срещна отблизо много небесни тела.
Изуми милиарди човешки същества и ги накара да мечтаят. Показа им неподозирани гледки и обеща още. През целият път, закачена за стомаха на Вояджър, стоеше една малка златна плоча без видими функции. Единствено планетите и спътниците, през които минаваше Вояджер, имаха честта суетно да се огледат в благородното отражение на метала. Иронията е, че именно тези плочи донесли популярност на програмата и финансирането й. Те съдържали надеждите на хората и техните стремежи за светло бъдеще, под формата на вибрациите на музиката и речта на хората.
През 2012 година обаче, голяма част от хората бяха обзети от нервното очакване на края на света, предсказан преди хиляди години. Втрещени от мисълта за край, повлияни от материализма на днешното време, си мислехме, че парадигма е синоним на витрина в Mall, която ще се счупи и ще ни погуби докато се взираме в безплътното си отражение. Обграждахме мислите си в страх, а телата си в суета. Забравихме за връзката си с космоса, наречена скромничко – пътешественик (вояджер).
В този момент, на края на тази година се случваше нещо изумително. Вояджер стоеше пред стъклото на витрината наречена Слънчева система. Стъклото се наричаше хелиопауза и се пропукваше под ударите на агонизиращи слънчеви йони. Съвпадение ли е това, че Вояджер излиза от нашия слънчев дом през същата година, през която Маите предричат смяна на съзнанието? Съвпадение ли е, че: множество хора (маите в частност), посочват преход от около 7-8 години към по висше измерение на себеосъзнаване и възприемане на реалността – за горе-долу същият период от време хелиопаузата ще бъде пресечена от Вояджер? Никой не знае разбира се каква е точната ширина на хелиопаузата и за колко време ще бъде “преплувана”. Тя е зона, в която слънчевият вятър спира, възпрепятстван от плътността на галактическата материя. Съвпаденията са странни, но интуицията също! Колко пъти ви е лъгала през последните години? Промените, които стават у хората са изумителни и са ВИНАГИ съзидателни! Сякаш на гигантски радиоапарат е сменен честотния обхват от къси на дълги вълни. Малките и дяволски пресметливи, вглъбени единствено в егото си хорица остават на къси вълни. Вкопчват се неистово в копчето и въртят честотната лента във всички посоки, но не осъзнават, че трябва да променят обхвата на схващанията си.
Нека обаче да изключим Маите от алгоритъма и да се опитам да обясня какво имам впредвид, благодарение на съвременната наука и инструментите, с които борави. Колкото и да се опитва една крава да напише пиеса за синфоничен оркестър, без да познава нотите няма как. Нужни са и инструменти, а в нашият случай тези инструменти са математиката и физиката!
Знаете ли какво е квантова физика и принцип на суперпозиция? Квантовата физика е физиката на безкрайно малкото. Физиката на безкрайните възможностти. Наука, която показва истинското лице на материята – информация и енергия. Един от пионерите на тази наука – Шрьодингер, използва своята котка, за да покаже “дупките” в квантовата физика, но този мислен експеримент само затвърждава нейната истинност. В контейнер той поставя котката си и радиоактивен елемент, който има 50% вероятност да се разпадне за 1 час и да освободи отровен газ. Принципът на суперпозиция гласи, че котката ще е мъгла от вероятности (енергия) без нужният наблюдател да въздейства върху й. Тоест, котката ще бъде и жива и мъртва едновременно ако няма наблюдател, т.е. информация. Този принцип на суперпозицията се случва постоянно в макро света. Както казва един актьор: “материята е кондензирана енергия”, но в по-големи мащаби. Законите си остават същите, но кондензирани във форми породени от съзнанието на всеки един от нас. Съществува експеримент, при който може да бъде кондензирана мисълта директно върху материята. Опитът с електронната пушка и интерференчния екран е доста стар и доста обширен и няма да го обяснявам, затова просто си спомнете за експеримента с водата на Масаро Емото и формите, които приемат водните кристали под въздействието на излъчени мисли, под формата на реч и т.н. Разбирате как може да се влияе средата на всичко и всички около вас в този океан от енергия.
Хората създадоха телескопа преди 400 години. През това време станахме свидетели на невъобразими красоти. Кондензирана енергия в най-чистия й вид се изсипваше от всички посоки на небето. Постепенно се промени парадигмата на средновековният човек, имащ знанието да използва телескопа и колкото по-силни бяха изображенията видяни през телескопите, толкова повече любов изпълваше душата му. Малко хора са имали щастието да се докоснат до тази всеобхватна красота на Вселената и затова промяната в мисленето се е забавила. Страхът, разбира се също пречил на тази енергия да се кондензира и утайката се отлагала усърдно до 2012 година. До настъпването на тази преломна година, проблемът обаче е бил следния. Ние бяхме статични наблюдатели през всичките тези години. Нямахме право да отворим кутията на Шрьодингер и да повлияем на процесите във Вселената до 2012 година. Получавахме еднопосочни двуизмерни образи, отразени в огледалото на телескопа. Съзнанието от своя страна моделираше тези образи в 3 измерни фигури. За пръв път обаче, имахме 3-измерна проекция на нашите мисли на самият ръб на Слънчевата система. Тази проекция се нарича Вояджър. Той е нашата котка. Той е нашите очи, но и нашите ръце, с които ще можем да моделираме образите в съзнание осмислящо вече 4-измерните картини на Вселената. Той ни дава възможността да отворим кутията на Шрьодингер, наречена Слънчева система. Отворим ли я, неминуемо ще отворим и съзнанието си, защото в този случай има и обратна връзка. Ние самите прекрачваме прага на галактиката, благодарение на кондензираните си мисли наречени Вояджър.
Гледали ли сте филма “what the bleep do we know:down the rabbit hole”. Вътре разказват една легенда. Парадокс на О-съзнаването, разказан от един от учените във филма:
При пресичане на хоризонта от Колумб, гледайки от крайбрежието на Америка, никой от местните племена не виждал армадата от кораби, защото са нямали нужният прототип в главите си, за да визуализират корабите и съответно мозъка отхвърлял видяното. Шаманът обаче виждал вълните създавани от корабите и постепенно започнал да вижда и самите кораби. Показал на няколко човека от племето корабите и им обяснил как да ги “видят”. Не след дълго те започнали да ги виждат, а в един момент достигайки “критична маса”, съзнанието на всички се отворило и те “прогледнали”. Това се случва и с нас в момента. Нашите кораби са изключително близко до крайбрежието. Те са проводниците ни към галактическото съзнание. Хелиос скоро ще бъде само стъпало от еволюцията ни, а не нашият единствен бог-слънце в необятността на Вселената. Скоро лодката ще изплува от подземното царство, а за да осъзнаем това трябва да се вслушаме в шаманите, които са ги пратили. Науката е кондензирана мисъл. “Ние сме тук, за да бъдем творци и да изпълним пространството с идеи”. Вселената ни е създала, за да създадем реалността, а ние създадохме науката, за да си обясним реалността. Не замесвайте науката с хората, които я ползват, за свое облагодетестване и унищожение на себеподобните си, защото един ден те ще останат сами в обхвата си от “къси вълни”. Така виждам аз връзката ни с космоса и смяна на парадигмата и тя се нарича Вояджър! Хелиос иска децата му да излязат от люлката един ден, защото няма да може да ни закриля вечно. “Критичната маса” ще се натрупва няколко години, докато накрая не “прогледнат” всички! Но тъй като Вселената винаги дава право на свободен избор, преди да скочите първо се запитайте :”колко надълбоко искате да влезете в заешката дупка?!”

1 comment

1 Сестрата на Чоки { 05.06.13 at 0:00 }

На калпавата катеричка космоса и пречи така казват в древните книги .
Какво знаем за индианците- мургава паплач, която обича чеверме , предимно бизони, елени или някой бял заблудено минаващ през териториите им. Честно казано не става ясно защо ги спрягат като някакви умове, едва ли са били трезвени по един час на ден или по скоро едва ли не са били надрусани с опиум или кока .

Leave a Comment