Земята не принадлежи на нас. Взели сме я назаем от нашите деца…

Какво е болестта? Какво е лечението? Коя храна е вредна? Защо се твърди, че суровоядството лекува? Кое лекува?

Въпроси много. Когато разберем принципите на човешкото тяло и природния закон, тогава отговорите изплуват в съзнанието ни – лесно и разбираемо. И наблюдавайки тялото си може сами да си помогнем и сами да достигнем до оптималното здраве и жизненост.

Какво е болестта – дисбаланс в тяло ни. Не на отделна част от тялото ни  –  заболяването на отделен орган е всъщност симптом, който лекарствата се опитват да премахнат или замаскират, но привидното справяне със симптома, не лекува тялото. [Прочети още →]

Днес започнаха Богородичните пости, които продължават до 15 август и реших да ги отразя по някакъв начин. От дълго време се каня да направя нещо с цел разтоварване, детоксикация или просто малко почивка за храносмилателната система. Първо си мислех за гладуване, за пост на сокове, пост на диня…. но мисълта за огромното изобилие от плодове и зеленчуци на пазара и в градината, щеше да ме изкушава всеки ден. Взех си студен душ и докато се обливах с водата решението дойде – да се храня просто и леко и това което да влиза в менюто ми да бъде следното: [Прочети още →]

Обикаляхме в Родопи по реките
и когато огладняхме
скромен пикник си спретнахме.
Домат нарязахме в чинийка,
върху му мазнахме пастет
от ядки, копър и маслини.
[Прочети още →]

В градината ми има нещо прекрасно, което упорито си расте всяка година в изобилие дори при постоянните усилия да се отървем от него. Що е то? Отговор – градински „плевел“ известен като тученица. Преди години, работейки в градината и виждайки навсякъде тази сочна зелена тученичка ме е навявала мисълта колко прекрасно щеше да е ако се ядеше. Ами оказа се, че се яде и то не само, че е много полезна, не само, че е вкусна и сочна и на вид апетитна, но и без грижи и усилия расте навсякъде около мен. Освен това – появява се през лятото, когато доста други зеленолистни зеленчуци са вече застарели или изкласили и не са толкова вкусни. [Прочети още →]

Учудващо е колко много храна може да се отгледа в една сравнително малка градска градина, от която да се изхранват минимум 4ма и да се осигури зимнина в доволни количества от: ягодов компот, сладко от ягоди, замразени ягоди, доматен сок за пиене, доматен сок за готвене, цели домати в буркани, лютеница, лютивка, сладко от смокини, голяма кутия замразен касис, печени чушки във фризер, 4 касетки картофи, изсушени подправки, кисело зеле, мариновани люти чушки и доста други артикули, които варират всяка година. [Прочети още →]

Тези дни започна да се появява на пазара новото цвекло. Моето още е малко, затова си взимам от хората на пазара свежо цвекло с листата. Листата на салата веднага отиват, а главата може да послужи за много неща – салата, сок, сурова супа… или чипс. Защо ни е да си правим чипс – разбрах, че този вариант на зеленчуците е изключително удобен за преход в планината – високо хранителен, много лек и вкусен. Подобен чипс е супер и за бърза малка лека закуска между храненията или когато сме много заети, много работещи и нямаме време да приготвим нещо за себе си, но пък и не искаме да се нахвърлим върху нещо не само не-полезно, не-хранително, но дори и вредно. [Прочети още →]

Пълнеж от кашу:
тахан от кашу, лимонов сок и агаве (или мед) – в количества на вкус (да се получи сладък леко кисел крем)

Тахан от кашу – смелете в блендер до кремообразност кашу с добавено малко студено пресовано масло, колкото да спомогне смилането

Изсушени бананови кръгчета: блендирайте узрели банани в кухненски робот или блендер до кремообразност. Разпределете сместа върху хартия за печене и сложете в дехидратор. [Прочети още →]

Няколко дни прекарах неотлъчно в градината. Бях забравила колко е прекрасно да се събудиш, да излезнеш бос дори и да завреш ръце в малините, после да се преместиш в ягодите, накрая да се покатериш на черешата… е, това последното с черешата е само спомен от детството ми. Не че сега не бих се покатерила, просто черешовото дърво е още малко, но тази година за първи път ни подари 20тина /най-вкусни и сладки/ череши. [Прочети още →]

Последния уикенд връзката ми с природата се задълбочи още повече. Свързах се с нея по-силно от всякога. Видях я жива, така както мен и теб. Бяхме равни с всички, без помен от маски и изкуствени усмивки, гледахме се в очите чисто и неподправено, прегръщахме се като деца и като деца докосвахме мокрите стръкове и отпивахме натежалите капки от върховете на елховите иглички. Водата беше навсякъде около нас, опитваща се да отмие всеки спомен за изкуственото Аз. [Прочети още →]