Преди време участвах в кулинарно шоу, в което показахме 3 рецепти – “млечна” салата, суров тиквен “чийзкейк” и страаааахотен шоколад. По Коледните празници ме изненадоха със снимка на тортата, направена по рецептата в предаването, с малки поправки (много уместни), чийто автор е София Жекова (благодаря ти, че даде съгласие да я споделим тук). Ето част от писмото й, в което уточнява промените:

…в интерес на истината това е първата торта, която правя през живота си , и то имах само едно малко чопърче, което не може да смели крема фино, и затова има малко такъв зърнест вид- но като цяло тортата пожъна голям успех вкъщи, много се хареса на домочадието. Освен това е някак много хранителна, не просто десерт. Закусвахме с нея 5-6 дена . Стремих се да спазвам количествата дадени в предаването, само че кашуто сложих 3 чаши, а не 5 – и пак стана голяма торта. А освен това в описанието на продуктите са дали кокосово масло, а в клипа се вижда че слагате какаово. В крайна сметка аз сложих към 100 гр. какаово. Блата става доста сладък, обаче пък крема е леко сладък- и мисля че се комбинират добре. А пък тиквата, дава много свеж вкус в сурово състояние – да не й се надява просто човек. 
[Прочети още →]

[Прочети още →]

[Прочети още →]

Точно преди 3 години, написах първата си статия и дадох началото на Земя на заем. Не умеех да пиша, статиите сътворявах в продължение на дни, преправях по много пъти, триех и пак наново започвах…. Желанието ме крепеше и изгаряше в мен като гориво отделяйки много енергия и мечтания – желанието, някога написаното да вдъхнови родителите ми, сестра ми, близки и приятели за промяна към по-добро здраве и пречупване на стереотипи, които са ни загнездвани в съзнанието години, години наред. Винаги ми е било по-трудно да говоря, отколкото да пиша. Написаното може да се осмисли и асимилира по-лесно, отколкото, когато говорим разпалено, под влияние на чувства. Знаете, хирург трудно би оперирал свой близък, така и аз, препълнена с чувства и загриженост, нетърпеливо, леко осъдително, малко заповеднически, споделях и подканях близките си да променят хранителните си навици, да направят някой разтоварващ режим, да оставят вредните храни, да живеят по-природосъобразно, да мулчират, да компостират, да рециклират, да се събудят и да видят… Този начин на изразяване на желанията и знанията не е от най-удачните, защото по-скоро води до спускането на бариери и неприемност. В крайна сметка единствено може да помогнем на този, който е готов за промяна, защото всеки сам определя и избира как да живее и не сме способни да принудим който-и-да-е да възприеме нашите разбирания.

Пожелавам си повече здраве, още повече будност и безпределна осъзнатост. Това пожелавам и на вас, добри хора.
Бързо и лесно да открием себе си и да останем себе си.
Да бъдем Любов.

[Прочети още →]

Ден трети – петък! Малко ми се работи, много ми се почива, но така сигурно всеки се чувства в края на работната седмица.
Закусих с 2 чепки безсемково дребнозърнесто розово сладко и ароматно грозде. Колко вкусно беше, мммммммммм.
А тази торта горе направих предната вечер. Една приятелка ми поръча да й направя суров чийзкейк и докато го правех така ми се прияде, че си направих и на мен един мини чийзкейк. Споделих го с колеги, докато почивахме вън на тревата под обилните слънчеви лъчи. [Прочети още →]

2 чаши малини
1/2 чаша фурми

В кухненски робот или с пасатор пюрирайте добре малините и фурмите. С него аранжирайте тортата, залейте палачинката или суровия сладолед. В хладилник ще трае до 3 дни.