Земята не принадлежи на нас.. взели сме я назаем от нашите деца….

публ. от antonio

Защо бялата захар опива имунната система? Случвало ли ти се е да ти се завива свят, да се чувстваш уморен и да ти се иска само да спиш? Това е положението, в което се озовават твоите бели кръвни телца, когато поемеш много захар. Всъщност, бялата захар, освен че спомага за появата на остеопорозата, намалява ефективността на белите кръвни телца, а следователно и на имунната ти система.

По-долу показваме резултата от едно изследване върху ефекта на рафинираната захар, проведено в Калифорния през 1979 г., взето от книгата на Мартин Халси (Martin Halsey). Твоите бели кръвни телца в нормални условия са способни да убият около 14 бактерии, а този е резултатът пет минути след приема на рафинирана захар:
[Прочети още →]

автор: yoda

През 1977 година започват невероятното си пътешествие 2 земни апарата – Вояджър 1 и Вояджър 2. Целта на тяхното пътуване е покоряването на дълбокия космос. Сякаш, за да покаже характера си пред Вселената, човекът е конструирал два апарата. В този случай обаче, дуализма не разединява човечеството на добро и зло, а го обединява. И двата апарата са абсолютно идентични, но за да опознаят Слънчевата система по-пълно поемат по различни пътища.
Вече 35 години Вояджър пътува към хоризонта на нашата Слънчева система. Срещна отблизо много небесни тела. Изуми милиарди човешки същества и ги накара да мечтаят. Показа им неподозирани гледки и обеща още. През целият път, закачена за стомаха на Вояджър, стоеше една малка златна плоча без видими функции. Единствено планетите и спътниците, през които минаваше Вояджер, имаха честта суетно да се огледат в благородното отражение на метала. Иронията е, че именно тези плочи донесли популярност на програмата и финансирането й. Те съдържали надеждите на хората и техните стремежи за светло бъдеще, под формата на вибрациите на музиката и речта на хората.
През 2012 година обаче, голяма част от хората бяха обзети от нервното очакване на края на света, предсказан преди хиляди години. Втрещени от мисълта за край, повлияни от материализма на днешното време, си мислехме, че парадигма е синоним на витрина в Mall, която ще се счупи и ще ни погуби докато се взираме в безплътното си отражение. Обграждахме мислите си в страх, а телата си в суета. Забравихме за връзката си с космоса, наречена скромничко – пътешественик (вояджер).
В този момент, на края на тази година се случваше нещо изумително. Вояджер стоеше пред стъклото на витрината наречена Слънчева система. Стъклото се наричаше хелиопауза и се пропукваше под ударите на агонизиращи слънчеви йони. Съвпадение ли е това, че Вояджер излиза от нашия слънчев дом през същата година, през която Маите предричат смяна на съзнанието? Съвпадение ли е, че: множество хора (маите в частност), посочват преход от около 7-8 години към по висше измерение на себеосъзнаване и възприемане на реалността – за горе-долу същият период от време хелиопаузата ще бъде пресечена от Вояджер? Никой не знае разбира се каква е точната ширина на хелиопаузата и за колко време ще бъде “преплувана”. Тя е зона, в която слънчевият вятър спира, възпрепятстван от плътността на галактическата материя. Съвпаденията са странни, но интуицията също! Колко пъти ви е лъгала през последните години? Промените, които стават у хората са изумителни и са ВИНАГИ съзидателни! Сякаш на гигантски радиоапарат е сменен честотния обхват от къси на дълги вълни. Малките и дяволски пресметливи, вглъбени единствено в егото си хорица остават на къси вълни. Вкопчват се неистово в копчето и въртят честотната лента във всички посоки, но не осъзнават, че трябва да променят обхвата на схващанията си. [Прочети още →]

Тези на снимката са от преди доста време и когато ги направих за първи път, заминавах за Истанбул. Взех пълен плик с мен и още с пристигането ги започнахме, довършихме на ферибота, преминавайки от европейската към азиатската част на града. Експериментите и вариациите с тези сладки са безкрайни, но най-успешната комбинация сега ще споделя. Разбира се основното е кокосовия орех. Ето приблизителните съставки:
[Прочети още →]

Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото.

[Прочети още →]

Къде: Карото, Пловдив, ул. Никола Карев 14
Кога: на 30ти септември, неделя, заповядайте след 10 часа

Първо действие от 11.00 часа:

СЕМИНАР НА ТЕМА „ПРАБЪЛГАСРСКИЯТ ЛЪК” [Прочети още →]

Напоследък ми е трудно да описвам рецепти. Не спазвам пропорции и дори не помня какво точно слагам и по колко. Молят ме да направя вкусното, което са хапнали онзи ден, а аз отбелязвам, че това е невъзможно – може да стане подобно, но никога същото. Добре ли е да е така или не – успокоявам се с мисълта, че така може да се получи и по-неустоимо от предния път. [Прочети още →]

продължение – към първа част

автор: доброволец в гасенето на пожара в Бистришко бранище, Витоша
снимков материал и видео: от доброволците

ден 3: Сутринта се събудих без физическа връзка с тялото си. Умората беше толкова силна, колкото гравитацията на газов гигант. В борба със себе си се сетих, че моите верни другари по лопата ще ме чакат на уговореното място и не трябва да предавам тайфата, заради няколко часа сън. Измих си зъбите и тръгнах към метрото. Облякох си и дрехи разбира се. Не за друго, а за да ми попиват потта горе в планината.Към 7:30 бяхме в кметството,където се запасихме с провизии. Две групи от по 15 човека доброволци вече бяха тръгнали нагоре. Ние трябваше да сформираме 3-та група от 15 човека и да се запътим към сърцето на пожара. Пулсата щеше да ми липсва (си мислех), но жестоко се лъжех. След кратък инструктаж тръгнахме нагоре покрай бистришка река. В гората беше доста прохладно и приятно. Животът чуруликаше, лазеше по дърветата, подскачаше и се радваше на гората. Ние също се радвахме дотолкова, че забравихме целта си. На водоема където свършва широкия път трябваше да изчакаме atv, от което трябваше да вземем 15 шланга (маркуча) и да ги качим към огнищата. [Прочети още →]

автор: доброволец в гасенето на пожара в Бистришко бранище, Витоша
снимков материал и видео: от доброволците

Реших да ви напиша тези редове,за да ви покажа светлината на прехода. Светлина чакана 22 години, подправяна многократно, вербувана и насилвана от съмнителни патриоти. Светлината, за която ви говоря сте самите вие. Младото поколение, което ме остави без дъх за около седмица горе на Витоша, с положителния заряд който носи. С фанатичната искра в очите при овладяване на пожара в Бистришко бранище. Хората, които могат да се нарекат гражданско общество, с гордо вдигнати чела и широка усмивка.
Нека да ви разкажа накратко за тези герои:

ден 1: събират се 100-тина доброволци на площада в село Бистрица, очакващи да бъдат разпределени на групи. За минута-две измъкват 30 доброволци от тълпата, които ще помагат на пожарникарите за качване на маркучите (шлангове) към огнищата. Останалите чакаме.

[Прочети още →]

Често ме питат от къде си набавям чиста храна, как се справям с намирането на качествени продукти. Напоследък желанието ми за храна е по-слабо от обичайното или по-скоро ме привличат плодове, откъснати директно от дървото – сигурно защото е лято. По принцип голяма част от храната отглеждаме в малка градинка. Друг източник на качествени плодове и зеленчуци често са близки и приятели. Кой каквото има вповече – споделя. А напоследък все повече оценявам една мрежа от биопроизводители и потребители, която бе създадена от група ентусиасти за град Пловдив – така наречения Хран-кооп. Удивена съм как нещата все пак потръгват, когато зад тях стоят хора, неотклонни от основната си цел – все повече съграждани да имат възможността да се хранят здравословно, да подкрепят биопроизводителите и да живеят живот, щадящ природата и с грижа за поколенията. Към Хран-коопа може да се включи всеки от Пловдив, като за момента комуникацията и поръчването се случва в групата във фейсбук – Био плодове и зеленчуци за Пловдив. Разбира се все още има много проблеми за разрешаване, но когато хората желаят нещо да заработи, така и ще стане, въпросът е колко време ще отнеме, докато всичко тръгне гладко. Повече за кооператива може да научите тук – http://plovdivfoodcoop.alle.bg/.
[Прочети още →]

След семинара във Варна се отправихме към една дългоочаквана среща, а именно да отидем на гости на фермата-убежище за домашни и други животни в село Орешак 4leggedfriends . Беше вълнуваща среща, в която се срещнах с много силен дух, воля и желание за раздаване и получаване на любов. Всяко приютено там животно си има лична зашеметяваща история. Няколко ми бяха разказани и през цялото време от вълнение бях настръхнала. Огромен респект заслужават  стопаните на това място, които всяка секунда с думите си, реакциите, излъчването, действията, очите, душата…. даряват с любов и грижа всяко едно същество там.
[Прочети още →]

10 дни релаксация, движение, здравословна храна, детоксикация, оптимизация на теглото и възобновяване на клетките

Всеки един от нас желае да разбере по-добре тялото си, процесите, принципите, подходящата за нас храна, начин на живот и методи за справяне със стреса и ежедневните проблеми. Предлагаме ви да отделите 10 дни, изцяло посветени на вас и вашето здраве.

В рамките на 10 дни Вие ще получите:

* 1 медицински преглед и съвети за подобряване на здравословното състояние

* ежедневно наблюдение от лекар

* 4 масажа

* 2 пъти на ден спортни занимания

* кулинарен въвеждащ курс в суровоядството и здравословното хранене

* всеки ден техники на релаксация

* целодневно здравословно меню

* лекции, беседи, разговори със специалистите
[Прочети още →]

Преди време си направихме кръжок по сътворяване на сапуни и сега споделям “рецептата”. Донякъде прилича на приготвянето на суровоядски шоколадови бонбони, но процеса е изпълнен с много повече предпазливост. Работим с основа, която с лекота може да разяде почти всичко, което срещне на пътя си. Затова при направата на сапун винаги е необходима известна доза предпазливост и особена степен на постоянна будност.  Ето какви материали използвахме:
[Прочети още →]

фотографии: Щи

На 20ти май в неделя, ще се съберем, за да разкажем, споделим своя опит в суровоядството и в търсенето на по-добро здраве и хармония. Как премина нашето пътуване до сега, какви грешки и резултати изпитахме, как чувстваме тази промяна. Ще си направим една по-различна среща! [Прочети още →]

Когато се родих, ми дадоха топка,

(топката беше зелена и синя)

Майка ми каза – споделяй я и се грижи за нея

тя принадлежи и на другите.

Поддържай я чиста, и нека зелените части останат зелени.

Опитай се да направиш сините части по-сини.

Ако обичаш тази топка – тя никога няма да остарее,

и всъщност ще става все по-нова.

И така аз правих всичко това,

и всъщност още неща.

Защото обичам тази топка много,

и се надявам и ти да я обичаш,

защото тя е Единствената, която имаме.

[Прочети още →]

Началото на лятото от изминалата година леко се бях пристрастила към черниците. По време на курса по пермакултура в Шипка се катерих често на една огромна черница (и тук да благодаря на Ник, Софи, Таня и Пол, че ни позволяваха да се катерим по дърветата в градините им). А тази черница за мен беше уникално дърво – огромна корона, разстилаща клони до земята. Тя започна да дава зрели сладки плодове, точно когато обрахме и последната череша. И колкото и да берях и избирах най-сладките плодове, за една нощ тя успяваше да направи чудо и на сутринта да намирам още повече сладост. Плодовете й първо бяха бели големи сочни черници, след това преминаваха в светло лилави и накрая – най-сладките и сочните бяха черно-лилавите. Но интересно ми беше, че във всичките си фази на узряване бяха сладки и вкусни…. Никога преди не съм оценявала този плод така както тази година. На улицата, на която живеех като малка, имаше много черници, и бели и черни. Те капеха по тротоарите и минувачите ги заобикаляха от далече, за да не си изцапат обувките. А в Щатите сушените черници се продават като супер-храна за мнооого пари, внос от Турция най-вече. За щастие в България си имаме черници доста и ходейки по реки и поляни, много пъти съм попадала на такива. Сега като видя и се втурвам да ям от дървото и благодаря, че съм я забелязала. Та, след Шипка, апетитът ми за черници се беше увеличил още повече и в първия момент малко съжалих, че нямаме в нашия двор, но след това се сетих за черниците, които съм подминавала, когато карахме колелета покрай Марица. Поразходихме се до там и намерихме едни прекрасни бели и черни черници, толкова узрели, че почти изсушени на дървото. Ядохме, брахме, пълнихме кутии и което не изядохме, замина във фризера. Точно такива черници, леко засушени от слънцето и то на дървото са най-благоприятни за замразяване, защото след като се размразят не си променят формата, вида, вкуса, цвета, сладостта. Докато ги хапвах, слънцето ярко напичаше в стаята ми и сякаш отново беше месец юни. [Прочети още →]

Съвсем скоро в Пловдив – на 7ми април, събота,  от 11 часа – сме запланували кулинарен курс за приготвяне на основни суровоядски рецепти. Курсът ще продължи около 5 часа. Ще правим ядкови млека, зелено смути и още лечебни напитки, разядки от семена и ядки, песто, суров хумус, бонбони и други рецепти, ще похапваме и междувременно ще обсъждаме  митовете относно храната и принципите на суровото хранене. За участие или въпроси използвайте контактната форма. Благодаря ви!

Днес имах много интересна среща с лектора на предстоящия семинар Петко Политов. От многото теми, които засегнахме, разбрах че води курс за персонални фитнес треньори (CORFIT.com – The College of Registered Fitness Instructors and Teachers). Спортува активно и е вегетарианец от 2001 година, а веган от 2008, но както сам каза – не обича етикетите. “Няма какво да ме възстанови от тренировките по джудо и след това айкидо и да повторя същото на следващия ден, както суровоядството прави това.” Последствията от промяната в храненето са 1) повече енергия, 2) хапване с чиста съвест. От известно време е привърженик на системата 80/10/10 на Dr. Douglas Graham, при която най-голям дял са сезонните плодове (за тази система някой друг път ще пишем).

Предстоящия семинар ще включва обсъждане на следното:

* как да постигнем естественото си здраве

* баланс между движение и хранене

* какво иска тялото ни от нас и от света

* заблуди/капани в търсене на здравословен живот

* ползата от етично хранене

* суровоядство и ползите от него

На семинара в Пловдив ще има и хапки, сладки и храна, сътворена с много любов от гост-лекторите, а именно - Миглена Божикова, Радослава Никова, Дорина Сопаджиян и Мер.

Тук може да намерите повече информация за този семинар.

Напоследък рожковото брашно ме привлича повече от какаото. С него стават по-вкусни и бонбоните и млякото, ароматът е специфичен, мек. И често избирам да комбинирам двете, за да намаля възбуждащия ефект на какаото (особено ако ще се консумира вечер). [Прочети още →]

Как къде – в Soul Kitchen - кухня за здравословна храна, приготвена с внимание и любов, със стремеж за опазване на ценните съставки и желание за прилагане на идеите на създателите за здравословна храна.

Коя е здравословната храна, според вижданията на Soul Kitchen:

* с по-чист произход – според възможностите се подбират продукти с био/български произход

* оптимално свежи продукти

* с минимална термична обработка или с по-щадяща такава – с цел запазване на живите микроелементи и витамини (задължително без запържване)

* използване на пълнозърнести, естествени, нетретирани и нерафинирани съставки

* без наличието на животински продукти, съставки с млечен произход, изкуствени добавки, подобрители, оцветители, овкусители, рафинирана сол, рафинирани и транс-мазнини, натриев глутамат, съставки с Е-номера

* работи се с поръчки от предходния ден с цел да се подбират свежи продукти и да се готви точното количество храна, за да не остава, да не се хвърля или да не престоява. Храната се изготвя в деня на доставката.

Сайтът на кухнята е все още в процес на разработване и обновяване, но поръчки могат да се правят вече. Постепенно във времето ще се добавя все повече информация, ястия и новости.

Ако посетите фейсбук страницата на Soul Kitchen ще бъдете в течение на новостите покрай развитието на кухнята и кратка информация относно:

ИДЕЯТА

Проект на група приятели и кулинарни ентусиасти, олицетворяващ визията ни за здравословно хранене.

В КАКВО ВЯРВАМЕ

Че храната може да е различна, вкусна, приготвена от висококачествени продукти, без компромиси и раздути цени.

Че може да приготвим и доставим вкусно сготвени ястия до офисите и домовете на нашите клиенти на конкурентни цени.

Че Soul Kitchen ще е олицетворение на нашите и Вашите идеи.

ДЕЙНОСТИ

Освен доставката на храна планираме и организирането на месечни семинари и уъркшопове, на които да споделяме вижданията си за храната, да готвим заедно и да обменяме опит и идеи.

Преди време участвах в кулинарно шоу, в което показахме 3 рецепти – “млечна” салата, суров тиквен “чийзкейк” и страаааахотен шоколад. По Коледните празници ме изненадоха със снимка на тортата, направена по рецептата в предаването, с малки поправки (много уместни), чийто автор е София Жекова (благодаря ти, че даде съгласие да я споделим тук). Ето част от писмото й, в което уточнява промените:

…в интерес на истината това е първата торта, която правя през живота си , и то имах само едно малко чопърче, което не може да смели крема фино, и затова има малко такъв зърнест вид- но като цяло тортата пожъна голям успех вкъщи, много се хареса на домочадието. Освен това е някак много хранителна, не просто десерт. Закусвахме с нея 5-6 дена . Стремих се да спазвам количествата дадени в предаването, само че кашуто сложих 3 чаши, а не 5 – и пак стана голяма торта. А освен това в описанието на продуктите са дали кокосово масло, а в клипа се вижда че слагате какаово. В крайна сметка аз сложих към 100 гр. какаово. Блата става доста сладък, обаче пък крема е леко сладък- и мисля че се комбинират добре. А пък тиквата, дава много свеж вкус в сурово състояние – да не й се надява просто човек. 
[Прочети още →]

Новата година по стария календар започна с протести, шумни, многолюдни, цветни… Хиляди българи изразиха своето недоволство от добиването на шистов газ в северна България по метода хидравлично разбиване. “Не за нас шистов газ!”, “Елате зад нас, стачкуваме за вас!”, “Чиста Земя, бистра Вода!” са малка част от скандираните слова.
Благодарна съм на хората, които стоят зад добре организираните протести, и на тези, които успяха да дойдат, за да изразят своето мнение! Благодарна съм на хората, които в студените дни събираха подписи! Благодарна съм за звуците на гайда, за танците на площада, за хорото! Благодарна съм на двамата роми, които така умело използваха тарамбуката и джембето и повдигаха настроението на протеста! Беше мирен и позитивен протест (въпреки естеството на протестите) с много млади хора, много цвят и топлота в зимния ден.
[Прочети още →]

Голяма част от територията на северна България е раздадена на концесионери за проучване.

“… Но когато на природата бъдат нанесени непоправими щети вследствие човешка дейност, ще бъде късно за каквито и да е действия и единственното, което ще можем да направим, е просто да го отчетем като факт, безвъзвратно преминал в историята. Ние сме част от тази планета и нямаме право да я променяме по начин, напълно отхвърлящ съществуването на други живи същества. “Такава е човешката същност … ” И наистина ние се проявяваме с пълната си сила, стане ли дума за ресурси, власт и пари. Понякога напълно забрявяме тези, които ни позволяват да съществуваме, а именно стоящите в основата на всяко сътворение – водата, въздуха, почвата. В стремежа си да добиваме и откриваме енергийни източници, в много случаи го правим за сметка на други, които приемаме за неизчерпаеми, възобновими… за даденост. Ние не сме единствените, зависещи от тези природни богатства, но като единствените такива – способни да ги променят и да им въздействат толкова глобално и мащабно, трябва да се отнасяме към тях с отговорност, загриженост и благодарност. Трябва да се вписваме в заобикалящата ни природа, а не да я моделираме спрямо личните ни нужди, защото в много случаи това е пагубно за нея.”

[Прочети още →]

Това са обещаните снимки на тортите, сътворени от Галя, и отново част от писмото й. Много ме радва факта, че синът й с радост похапва от тях. Житената “трева” на долната снимка, която е фон на тортата, веднага прикова вниманието ми – готова е да се превърне в  ценен зелен хлорофилен сок. Тортите разбира се са предимно плодови – ананас, банани, ягоди, блатовете са от сушени плодове и ядки. [Прочети още →]

Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът. С оранжевите майки, оранжеви дечица, оранжеви китари, оранжево звънят.

Докато сглобявах тази статия и снимките ми се завъртя в главата горния куплет на всеизвестната детска  Оранжева песен. Ами как няма като става въпрос за ооооооооранжевите райски ябълки.

В уикипедия се твърди следното: ботаническото наименование идва от гръцкото название “диоспирос”, което означава “божествен огън” (и оттук и името на тортата). Нарича се още храна за боговете. Ценни са заради многото витамини и микроелементи – калий, магнезий, желязо, калций, фосфор, манган, мед и витамини А, С, Р, В1, В2, Е и пектинови вещества.

Много хора не харесват този плод, но и повечето от тях не са опитвали наистина узряла райска ябълка. И при мен беше така – опитах я преди много години, не беше омекнала и тогава се зачудих – защо е кръстена райска ябълка, като е толкова неприятна на вкус. Преди 2 години я опитах съвсем узряла и меко казано се пристрастих .

Миналата седмица проведохме изключително приятна кореспонденция с наша читателка Галя, която пожела да сподели с нас своите идеи, мисли, рецепти, снимки и малка брънка от живота си. Оставям ви да четете, а аз само ще добавя: Благодаря ти, че сподели, и че ме зареди с нова доза вдъхновение, мила Галя .
Ето писмото и рецептата: [Прочети още →]

снимка: Annie Grov и Human Food Design

Помолих Ани да сподели с нас някоя от своите съблазнителни рецепти, понеже от известно време насам се любювам на апетитните изображения във фейсбук страницата й Human Food Design. Ето какво ни предложи: [Прочети още →]

Защо сме пристрастени към млечните продукти? Защо считаме, присъствието на кръв, жили, плът в чинията ни за нещо нормално, а храненето с растителната храна за нещо крайно и фанатично? Защо общества, консумиращи предимно млечни продукти имат и най-голямата необходимост от калциеви добавки? Защо с парите си поддържаме една безкрупулна, безмилостна и разрушителна индустрия? Всеки ден ние правим вот с това какво ще купим и изберем за своя храна, дреха или забавление! Ако не сме съгласни със случващата се действителност, защо продължаваме всеки ден да гласуваме за нея.

Това са малка част от казаното в лекцията по-долу от Гари:

“Яжте това, което идва от земята. Всеки витамин, минерал, полезни вещества, протеин, калций, желязо, калий, всички В-витамини, си имат първичен източник и това не са животните. Осъзнавате, че хората ядат животните, след като животните са яли от земята… Спрете да филтрирате полезните вещества през тялото на друго живо същество. Нелогично е и неразумно е. ”
[Прочети още →]

Настъпва зима и оранжерията идва в помощ на запаления градинар. Ако една оранжерия не се отоплява какво може да се отглежда в нея – почти всякакви зеленолистни – спанак, марули, листно зеле, бок чой, магданоз, подправки, лук, чесън… (и със сигурност още много видове, но за тези имам личен опит). Най-разпространените оранжерии са с метална конструкция и стъклени стени и покрив или найлоново покритие. Напоследък се появяват и такива с поликарбонатни плоскости. Варианти много, но когато е налице парична недостатъчност, тогава се задейства креативността и иновативността, а когато и екосъзнанието се включи, тогава се впрягат в действие рециклирането на ценен материал като пластмасови бутилки например. Защо ценен материал, ами защото много често бутилката струва повече от съдържанието й. Както и опаковката често е по-скъпа като финансов разход, екологичен отпечатък и енергия, от нейното съдържание. Знае се, че за производството на 1 бутилка за минерална вода се изчерпва повече вода, от колкото тя побира. [Прочети още →]